Люлката на народното самосъзнание напоследък нестабилно се лашка от една крайност - в друга. От "Ние сме велика нация с многовековна история и уникални традиции" до "Не сме народ, а мърша".
Цитатът на Петко Славейков влезе в устите на мнозина и започна да се подхвърля крайно лековато. Включително и когато някой е решил да си купи хляб и олио в ден, който отбрана група популисти набедиха за бойкот на магазините.
Истинско кощунство е думите на Славейков да се вадят от контекста си и да се използват като словесен шамар за щяло и нещяло.
Но преди това - малко история...
Петко Славейков пише стихотворението "Не сме народ" през 1875 г., докато живее в Цариград. По онова време той е сред най-изтъкнатите представители на "старите" - прослойка, която настоява освобождението да се случи чрез образование, а не чрез оръжие.
На едно събрание на читалището в Цариград обаче не се събира нужният кворум и дядо Славейков изпада в ярост. Ето така се ражда "Не сме народ".
Обратно в наши дни - абсолютно нищичко не напомня ситуацията, в която Петко Славейков и съратниците му са се намирали.
България е свободна държава, а тъпкането, за което поетът тогава пише, отдавна е част единствено от учебниците по история. На негово място обаче се е настанила шумна пропаганда, която удобно и най-вече с политически цели и щения втълпява на българите, че са вечната жертва.
••• Защо бойкотът на магазините може би все пак е добра идея - четете тук:
Пишман бойкотът от 13 февруари е последният от куп примери в същата насока.
На дръзналите да не бъдат експлоатирани за нечия чужда угода им се вменява, че те "не са народ, а мърша". Дори имаше самонабедили се за репортери, които, въоръжени със смартфон в ръка, замеряха с цитата на Славейков всеки, решил да влезе в магазина за ежедневния си пазар.
Хайде няма нужда!
Обидно е към Славейков, който е имал съвсем друго предвид с жлъчните си думи. Обидно е и към сънародниците.
А и е излишно.
Славейков е искал от народа си да е просветен и мъдър. Никак не спазваме съвестно заветите му, когато мозъкът ни биполярно обикаля от "Ние сме най-славните 6 милиона и нещо" до "Не сме народ, а мърша" и обратно.
Далеч повече ще сме в унисон с мисленето на възрожденците ни, когато спрем да залитаме в крайности, да се лъжем по гръмки лозунги, а в останалото време ту да се тупаме по рамото, ту да се плюем едни - други.
Пък онези, недоразбралите Петко Славейков, нека си "лаят". "Вие пък сте Ален Делон", както гласи прашасалият виц...
---
Патриотизъм, сякаш изваден от Temu, и още излишни претенции:
