На компютъра си имам файл - електронна таблица - където поддържам актуалните серийни номера на комерсиалния софтуер, който ползвам. Към днешна дата в този файл има 62 реда. Това са лицензи за продукти, всеки един от който съм платил с лични средства и online. Само веднъж в живота си съм купувал софтуер с хартиена фактура от местен доставчик. И се надявам никога да не повтарям това приключение.
Още по-лесно и бързо напазарувах, без да се усетя, около тридесетина приложения за iOS, за няколкото месеца, през които AppStore работи за България. Те струват по едно-две евро - най-скъпото е 7 (офис пакет) - и са ми свършили работа и спестили нерви и усилия за много повече пари, отколкото струват. Цената им е повече от адекватна и всеки автор получава 2/3 от стойността на всяка продадена бройка. Добрите приложения се продават в десетки и стотици хиляди...
Бях меломан... Защо ползвам минало време ли? Ами защото вече май не съм. Сега предпочитам да ходя на концерти, вместо да колекционирам музика и да "откривам" нови тави и групи. В iPod-а ми има едва 16 албума, понеже не обичам да имам слушалки в ушите... Само един от тях е "пиратски" - дадоха ми да го чуя - не ми хареса, но не съм го изтрил. Така или иначе няма шанс да си го купя.
Другата причина да не съм меломан днес звучи абсурдно. От времената, когато бях, са ми останали много аудиокасети (това беше масовият носител тогава), които сега просто не са ми удобен формат. Повечето са "унисонки" и заемат цял шкаф. Помните ли „Унисон" - май най-големият официален пират в България - толериран с години и притежаващ магазини по централните улици на повечето български градове.
Никога вече няма да посегна към аудиокасета, безполезно е да губя време да ги дигитализирам, макар да имам много ценни и редки bootleg неща. Жал ми е да ги изхвърля, но някой ден ще го направя, защото от години само събират прах. Започнах да си купувам най-любимите неща от тях на CD.
Вече имам един шкаф и със CD-та. Някои от тях не са разпечатани. Например четири албума на Marillion с Фиш - цял живот съм ги слушал пиратски. Нямаше друг начин, когато ги открих. А сега си ги купих от фенщина - реверанс към любимците ми - и просто да ги имам. От Amazon - тук ги няма - не и в комплект, не и на тази цена.
Та не съм меломан, защото не ми е удобно. Животът ми се промени - малко стоя вкъщи, пътувам доста, не искам да нося със себе си никакви други формати, освен файлове...
Основният обем на секцията в дневната е зает от DVD-та. Вече имам рафт и с Blu-Ray носители. Количеството носители отдавна е преминало границата ми на поносимост - започвам да ги изхвърлям.
Мечтая някой ден да изхвърля всички, понеже срещу разумна месечна такса ще имам достъп до библиотека с филми, музика, фотография и книги и лесно и бързо ще си избирам това, което искам да гледам, чета или слушам през дистанционното на телевизора, компютъра, телефона или таблета си... или каквото и там да е адекватното устройство към онзи момент от време.
Чета много. Заради това от трети клас съм с очила. Но продължавам да чета ежедневно и много. Все повече електронно и адски малко на хартия. Купих си дори електронен четец, но в България не се издават електронни книги - трябва да си купуваш от чужбина или да си ги направиш сам - лесно е - но ако ги споделиш с някого, започват да те наричат пират.
Не искам да ходя да търся тази или онази книга, албум или филм. Не искам да се чудя откъде и как да го поръчам, понеже тукашните вендори спят зимен сън. Не искам да заемат място вкъщи. Не искам да бърша прах от безкрайни редици кутийки. Не искам да си купувам по два или три пъти едно и също - веднъж на касета, после на CD и т.н.
Дори не искам да си купувам съдържание, да го местя насам и натам, да си правя архиви, за да не го затрия - искам просто да го наемам, когато ми е нужно. А то нека си стои там някъде в облака - искам само да мога бързо и лесно да го достъпвам, когато ми е нужно от всяко устройство, което притежавам.
И аз съм този, който казва какво трябва да се случи! По една много проста причина - аз съм КЛИЕНТЪТ по тази сделка - по-важната страна по всеки договор.
Аз не съм пират, аз съм потребител и фен, и си умирам да плащам за адекватно подбрано и предоставено съдържание на разумна цена. Сигурно ще има и такива, дето поради една или друга причина няма да си плащат. Винаги има. Те така или иначе няма да го направят. И ще са повече или по-малко в зависимост от това доколко адекватна е цената.
Но ние феновете, почитателите, ценителите не сме пирати. Често се налага насила да сме такива, понеже няма адекватен избор. И избор означава и да не четем вампирска литература понеже е модерно или това е на най-първия рафт с бестселъри на книжарниците. Избор е и да си купиш Kindle и скоро да забравиш родния си език, понеже в Amazon няма книги на български... За известно време...
Не съм пират, защото дойде 21 век, времето е друго и очаква нови концепции... и за бизнес, и за взаимоотношения... защото светът е свързан повече от всякога... Малко истински пирати са останали само там около Сомалия. Просто освен по такива места, няма особен смисъл да си пират в наше време... много е ретро...
Затова проблемът не е в пиратите. Проблемът е в паразитите - тези, които "губят милиони", които никога не са били техни. Които времето ще отмие така или иначе, ако не се променят.
Решението е толкова очевидно - пирати няма да има, когато няма смисъл да пиратстваш - а това ще стане, когато паразитите спрат да се вайкат, а чуят клиентите и пазара си.
И да не забравят, че имат два вида клиенти - автори и консуматори - и да предложат нормални условия на едните и другите. Да бъдат посредници, медиатори, платформа за контакт. И да спрат да бъдат паразити!
Имат много малко време... много скоро Amazon, Apple, Google, Netflix ще продават всичко и навсякъде, първо ще препродават лейбъли, но след това ще започнат да сключват директни договори с еднични автори, без дори да е нужно те да са доказани звезди или да са разпознати имена. Така, както AppStore продава софтуер. Защото пазарът ще го изиска, а лейбълите (в днешния им вид) ще са ненужна брънка от веригата.
Авторите е крайно време да излязат от матрицата на издателите си и папагалски да повтарят тезите им, защото ако в миналия век Самиздат звучеше глупаво и смешно, в новия век не е така. Много бързо и с малко пари може да се направи от един компютър фотолаборатория, смесителен пулт или станция за видеообработка, подвижна телевизионна станция с пулт за монтаж в реално време, online радио, каквото е нужно. А продуктът в цифров вид е това, което ще иска пазарът занапред. Файлът е новият "носител", а директен договор с глобален разпространител на съдържание като някой от гореизброените ще означава и повече пари за авторите, вместо за издателите им. Издателски бизнес в този му вид повече няма да има.
Потребителите - те нямат избор - те имат думата. Да слушат, четат и гледат това, което искат, точно когато искат и по начин, който те предпочитат.
Защото проблемът не е в пиратите, а в паразитите. И винаги е бил там. В един бизнес-модел, който вече остарява с години в минута. И решението е нов бизнес-модел - решението е чисто пазарно - не юридическо, нито силово... Юридическите концепции следват бизнеса и живота, а не обратното.
И да - рицарите - да не ги забравяме напълно. Те са били модерни преди много, много години. Тогава, когато е имало и истински пирати. А сега, като отломки минало, могат да са само глуповато-смешни в напъните си да опазят нечий Свещен Граал, в който отдавна никой повече не вярва.
Аз съм пират! Никога не съм купувал софуер нито от местен доставчик нито от интернет онлайн. Нито със свои средства нито с чужди. Нито пък ползвам УинБоза, нито пък някаква УинБоза софтуер. Винафи използвам opensource операционна система и opensource софтуер. Няма нужда да плащаш за лиценз нито със свои средства нито с чужди. Или пък не трябва да купуваш софтуер с лиценз от местен доставчик или пък онлайн чрез интернет. Да, за това аз съм пират! Аз казвам какво да е...
Да, бе, голямото "удобство" да имаш open source ОС - нито драйвери за видеото могат да се инсталират, нито игри да цъкаш... Трябва да си програмист с 10 докторски титли, за да успееш да накараш някоя игра да тръгне под някоя идиотска дистрибуция на Линукс. Аз също съм горд пират, но под Уиндоус, а ако си като мен да му знаеш всичките или поне най-често срещаните номера и грешки - проблеми нямаш, защото се решават с 2-3 клика, ако знаеш къде да бъзикнеш. И игрите си вървят, и драйверите за видеото си летят... и всичко това с копиран от оригинален диск Уиндоус Екс Пи. Нито някога съм купувал софтуер, нито имам намерение да го правя. Особено за мп3ките. То и без това наистина добрите метъл банди в България не са ги и чували, съответно не ги и издават тук и аз ща не ща трябва да си ги сваля от торент. Изрично заявявам на ГДБОП, че за нищо на света няма да платя и стотинка за забавлението си, което включва всякакъв софтуер - било то филми, игри или операционни системи. А който плаща за софтуер трябва да е луд. Нищо лично!
Мисля, че ще има да почакаш, докато разпространителите и мониполистите започнат да издават съдържание от което не се печели достатъчно или дори изобщо. Много лесно си склонен да дадеш няколко стотин лева за електронни устройства - книги, плеъри и т.н., но замисляш ли се, че до 1-2 години ще ти се наложи да си купиш нови, защото съдържанието вече няма да е съвместимо с тях. И отново ще бъдеш изнуден. Не е тайна, че производителите на игри, например, нарочно завишаваха системните изисквания, за да "избутат" напред пазарът на компютърни компоненти, един вид принудителна стимулация на клиента... В България повечето мои любими музикални изпълнители не се издават или внасят въобще. Когато мога, купувам отвън, но наистина не държа e-bay, amazon, Apple... да имат всичките ми данни. Да не говорим, че при покупка на физически носител, вероятността да не пристигне в приветливо състояние или да бъде наложена някаква измислена митническа такса е голяма. За филмите - предпочитам да ги гледам на кино и то не година, година и половина след като са обиколили света. За съжаление родните ни разпространители не е*ават за слива дори и филмите на Алмодовар, камо ли някои по-непечеливши. На последно място искам да ти кажа, че няма електрона книга, колкото и скъпа, цветна или лъскава да е тя, която да може да замести мириса и усещането, което ти дарява една обикновенна стара книга. Някак си съм склонен да посетя библиотеката.
Много добри лични мнения! Спомням си времето когато за да инсталираш Вин 2000 трябваше да напишеш необходимия брой единици вместо някакъв сложен номер. Сега тези, които ползват подобни удобства станаха пирати. Същото е и с музиката, преди купувах касети, после дискове, а сега трябва да съм регистриран в ай стора. Не знам защо, при положение, че вкуса ми не се променил и слушам основно една и съща музика от моите по-млади години. За другото има конвенционално и уеб радио. По-въпроса с книгите съм много зле, не мога да чета книга от монитор или някакъв джобен дивайс, друго си хартията. Има един доста немаловажен въпрос, които ще го засегна с един пример.- Мой приятел започна да обяснява, как предпочита да си купува оригинални игри и софтуер, след като заплатата му стана 3000 Евро. Въпрос на стандарт.
Бих искал да посоча че купуването на софтуер, операционна система или онлайн книги и мп3-ки не е въпрос на пари и средства. Аз имам или може и да имам 10000 на месец но не купувам и няма да купувам. А за opensource операционни системи как то се твърди че не можело да се подкара драйвери, видео или пък игри това е напълно грешна представа. Даже си работи екстра и не ти трябва да си програмист. Има неща даже които УинБозата не може и да си сънува да направи... Линукс-а прави това което и УинБозата го може и плюс което го не може... Просто въпрос на навик! Онлайн книга чета само за програмните езици...ThePirateBay!
Точно така vivo , и аз предпочитам да държа в "треперещи" ръце книга, и да усещам мириса и ... По повод за киното - пълна трагедия: Роден съм в града известен с първата прожекция в България, в който вече няма нито един работещ киносалон. А в ония "лоши времена" - имаше около дузина (с летните кина).
Картината, която описваш едва ли е постижима за повече от под процент българи, а и от тези, които могат а си я позволят, мнозина биха предпочели друг подход. Аз като привърженик на потъващият кораб на Windows Mobile още не мога да разбера за какво му е на човек отделен четец за книги, а над 10 години с джобен компютър означават и други възгледи. Днес възгледите се възпитават от вече ясни и големи икономически апетитити, а когато захвърлих и първия си и единствен MP3 плеъйр, за да слушам на джобния компютър времената бяха други - никой не ти казваше "купувай софтуер от тук", операционните системи бяха платформи за всякакъв софтуер, а не оганичени, но пък модерни пясъчници, където клиента може да бъде държан с негово одобрение и дори удоволствие в рамките на навици, които предизвикват действия носещи печалба на тези, които контролират съответната маркетингова платформа. Добре де не е тази темата но от платформа изолираща от хардуера днес операционна система в ума на мнозинството се превърна в маркетингова платформа независимо дали си даваме сметка или не. Да се върнем на темата - нравите не се управляваха и онези няколко милиона души по света, които се отказаха напълно от материалните носители изградиха навиците си сами. За нас нямаше appstore, HandAndGo беше уж подобно нещо, но болшинството го мразеше и си събираше нужните неща по свое усмотрение, а това добре кореспондираше със стихийния начин, по който се създаваха навици и дигитална култура. Пазарът? Той преди десетина години беше напълно незрял, никой не си даваше сметка, че това е период, в който само маниаците се опитват да изтръгнат от технологията онова, което след десетилетие ще е достъпно за всеки и му е времето да се заложат новите модели на бизнес. Дори електронна книга беше идиотщина да се купи - аз купих 2-3 пъти, за да разбера, че да даваш пари знаши да имаш проблеми, а безплатното е по-качествено и без идиотски ограничения. За музиката и филмите няма какво да говорим (а имаше период около 2004-2005 когато гледах много филми на джобен компютър - не се спирах в къщи а не ми се носеше лаптоп). Днес, когато всички се нахвърлят върху новия начин на живот изведнъж се оказва, че културата на потребителя постепено е израстнала върху навиците на първите лястовици и онези, които ги последваха в междинния период. Доверието към способностите на бизнеса да доставя онова, от което се нуждаеш е почти липсващо (в Европа), а в областта на развлекателните и интелектуалните продукти има една известна на всеки особеност - търсенето е подчиненот на предлагането и така беше столетия наред - производителя и търговеца определяха интереса и нуждите на потребителя, и тъй като културата има особеното свойство да се превръща във възглед и вкус столетията научиха индустрията да разчита на икономическа ефективност като концентрира търсенето към малък брой продукти. Това, което се случи, както с домашния, така и после джобния компютър (чиито носители бяха просто екстремния случай, но не и отделна категория) беше, че за първи път може би в цялата човешка история контрола беше загубен. Години по-късно, когато хората масово се престрашиха да ползват дигитални устрийства стремежите на съществуващите икономически субекти логично се насочиха към всичко, което би могло да върне равновесието в старата му форма. Явлението Apple от 21-век не се оцени веднага, но мнозина скоро схванаха, че то може да се превърне в катализатор на връщането назад. Достатъчно е да убедиш масовия потребител, че ето това е вече зряло и удобно, за да предизвикаш тенденция, която да създаде почва и за други (като Android), но да впрегнеш в това движение към централизация и ограничения. За повечето потребители зависването на телефона е гадна работа, за потребителя започнал в други времена с джобно устройство без телефон - заради другите възможности, проблемите със софтуера са нещо, което се решава обикновено първата седмица след като си купиш ново устройство и е ясно, че след като сам избираш задължително правиш и грешки. Разбира се има мното направления, в които можеш да атакуваш новия потребител, докато не си е създал навици можеш да го привлечеш с малко и лъскави възможности и той никога и няма да разбере какво никога не е открил. Всичко това не е някакъв заговор, а просто логика на бизнеса и ние й се подчиняваме най-вече несъзнателно. Проблема е там, че това, което говори автора е временно явление. Свободата на информацията е обречена и не може да просъществува. Законите и полицейските изгъзици имат повече стимулиращ ефект за свободата, ако щете дори само поради вродената опърничвост на човека, а бизнеса и дребните сладки, които ни подлъгват в къщата на вещицата са неимоверно по-мощен регулатор, който подтиква хората към равновесието, което над 99% от човечеството намират за по-уютно - състоянието, в което нещата са по-определени, темите по-споделени, знанието по-обозримо. Напразна е фантазията на онези, които си мислят, че Интернет изведнъж ще ни превърне в нещо съвсем различно. Процеса може да се забави, благодарение на редица фактори - неща като ограничения дизайн на Android, например, могат да пречупят краката на един от основните двигатели на процеса, но това няма да спре процеса, освен ако проблемите не продължат достатъчно дълго и ако алтернативи продължат да съществуват. Забележка: Разбира се джобните компютри не са най-важния фактор, но онези, които първи ги грабнаха се превърнаха в най-чист пример за това какво може да бъде човешката култура. Друга забележка: Мечтата на автора за облачна библиотека вече е реализирана в някои направления на редица места в US и процеса ще премине и в Европа и по целия свят. Все пак стои въпроса дали е "добро" клутурата на забързаното ежедневие, което върви заедно с липсата на време отделено за собствен и минимално повлиян избор, липсата на време за задълбочено запознаване с други области и възглед разделящ лично време от работа.