Политиците в България сякаш са обхванати от някаква бесовщина. Защо в тези истински дни на изпитание за държавата и хората те не се съсредоточат върху конкретния драматизъм на българското битие?
"С водосвет и военен парад бе отбелязан празникът на българската армия" - из новините на в. "Сега"
"Ако ГЕРБ гласуват Борисов да бъде арестуван и бит с камшици, ние ще ги подкрепим" - из интервю на Слави Бинев пред в. "Стандарт"
В множеството празнични дни, останали зад гърба ни, София бе толкова празнично празна, че позволяваше всекиму да се разходи в хубавото слънчево време, да се съсредоточи в екзистенциален, социален, личен или обществен размисъл.
С други думи: освен във високия смисъл на възкресението, да вникне и в множеството измерения, които съставляват целостта на конкретния български живот. Запролетен, предизборен и параден в последния ден от дългата почивка.
Дори да не четем вестници и да не гледаме новините по телевизията, улиците и градската среда ни дават достатъчно информация за разнопосочните напрежения, които владеят българите. На първо място слънцето осветява множество клошарски колонии, не е за вярване колко изпаднал, отчаян, неумит и безперспективен народ се е скупчил на припек по градинките и пред църквите.
Напомня парцалив парад, непочетен от никакви политически сили, защитни социални мрежи, програми и предизборни обиколки.
За видимите и невидимите знаци на нищетата
Това са видимите знаци на нищетата, а отвъд тях съм сигурна, че е още по-страшно и безпросветно. Отвъд тях са угасващите по обезлюдените села старци, търкалящите се по бунищата ромчета, гетата, всред които вече шетат емисарите по покупко-продажба на гласове.
Отвъд са и главоломно растящите проценти неграмотност, стряскащите числа за деца, които напускат училище, защото не намират смисъл, смъртоносните полети от високите етажи - два само в последните два дни, за разнообразие в софийски мол и в кърджалийска болница, другите самоубийствени и убийствени жестове на оскотяващи люде.
Кога ли човекът ще стане фокус на политиката?
Но ако решим да се информираме в медиите, то тогава и парцаливият парад на бедността, и гергьовденският парад на армията биват засенчени на мига от множество паради на политическото самохвалство, партийната самодостатъчност и откровената, озъбена в безсилието си политиканстваща глупост.
Черногледството като най-достъпна стока
Оставаме с впечатление, че провъзгласяващите се за спасители предлагат на "бъдещите си управленски сергии" само черни предзнаменования, закани към опонентите и тук-там някое абсурдно видение.
Изборните резултати предварително са обявени за фалшифицирани, купени, продадени, изхабени, вещанията за хаос и невъзможност да се състави правителство ни бият като градушка, обещанията и слуховете в оставащите дни да ни залеят още по-мерзостни компромати звучат мантроподобно.
Не мога да си представя как в истински дни на изпитание за държавата и гражданите политическата клика не може да изостави овладялата я бесовщина и да се съсредоточи върху конкретния драматизъм на българското битие, което крещи от проблеми.
Сблъсъкът Борисов-Станишев просто е един от множеството сблъсъци на настръхналото ни съществуване, но не и негов непрекъснат център. Център би трябвало да е всеки отделен човек с отнетите му през годините възможности и перспективи да се развива и просперира от почтения си труд в собствената си страна. Време е политиците да си го изяснят, вместо да сеят ненависти с надеждата да пожънат два-три гласа в повече.
