От месеци насам не мога да заспя. Един въпрос ме мъчи и не ми дава покой. Какво ми има? Защо жените искат да им бъда само приятел? Повръща ми се, като го чуя. А напоследък го чувам доста често.
Скоро се запознах с момиче в Интернет. Знаете как е. Харесвате някоя девойка, пишете й, говорите за живота, преоткривате се, допадате си, минавате на Skype, разменяте си снимки, харесвате се още повече, уговаряте си среща...
Аз я заговорих, но след това тя беше инициативната страна. Каза, че с мен се общувало приятно, имал съм чувство за хумор и желаела да ме опознае?! Чудесно, викам, кога ще се опознаваме? Скоро, обеща тя.
Е, видяхме се. После престана да ми отговаря, май ме изтри и от Skype, но не съм сигурен, защото нямам необходимите познания, за да разбера кога съм изтрит от другата страна.
Сега, знам какво си мислите. Най-елементарната идея, която ви хрумва е, че съм я излъгал. Но не съм! И снимките са си мои, да не говорим, че на живо съм още по-атрактивен. Редовно си пия протеините и вдигам тежести три пъти седмично, а когато падне сняг и автобусите са нередовни, у дома се упражнявам с бутилки 10+1 литра минерална вода, закрепени на точилка за баница.
Нямам пари за аминокиселини, Л-карнитин и скъпи витамини, но не са ми и необходими, защото тялото ми е съразмерно и спазвам хранителен режим. Имам привлекателно лице с трапчинки на бузите и правилен римски нос. Лешникови очи, тъмнорусоляв. Единственото, което ме притеснява, е, че съм леко кривоглед, но офтамологът ми каза, че е почти незабелижимо. А и нали има тъмни очила все пак?
Обличам се с вкус и модно, обновявам гардероба си често, когато имам финансова възможност, но неизбежно. Като всеки нормален човек си имам любими дрехи, неподвластни на времето и сезоните и които нося по-често.
Защо ви казвам всичко това? За да почувствате по-осезаемо моето неразбиране. След описанието знам, че вие сте по-съпричастни и се питате, защо не му върви на това момче с жените? Милка, момичето от Интернет, даже не ми даде обяснение, което ме ядоса, а след това нарани дълбоко. Не мисля, че е честно.
А Таня? Бях влюбен в нея, мислех, че имаме бъдеще. Студентка от Кнежа, първи курс журналистика в клон-а на НБУ в Карнобат. Мечтаеше да има свое предаване за хайлайф и мода, амбициозни планове, които подкрепях с разбиране и гордост.
Два месеца, след запознаството ни, я видях да се натиска с афроамериканец в сепаретата на дискотека в Студентски град?! "Таня, попитах, какво правиш, за бога?" Мислите ли, че се разплака? Не. Засрами? Не! Може би си мислите, че ме атакува вербално (когато човек е гузен, често обвинява другите за собствените си постъпки)? Пак НЕ!
Вместо това се отърка в негъра и захапа долната му устна - дебела и тлъста като гигантска ларва (същите яде Беър Грилс по "Дискавъри", за да си възстанови белтъчините). Приличаше на Дембеле, но всъщност беше Майк от Харлем, шофьор от KFOR в Косово. Добро момче, което имаше съвест и му стана по-неудобно отколкото на Таня. Почерпи ме две джони-та, но дори нюйоркското гъгнене "сори мееен, сори мен" не успя да потуши гнева, въпросите и мъката, пропила цялото ми същество.
Цялата тази амалгама от настроения ме разстрои до степен на нервна криза и дори 2 дни не тренирах! Реших да бъда горд и да не отговарям на обажданията на Таня, но този план се провали, защото тя не се обаждаше. Накрая аз й се обадих, но тя не вдигаше. Почувствах се двойно унизен и този път кризата продължи 5 дни.
Просто не знам. Не ми върви, нали? Вие ми кажете, в мен ли е причината или просто попадам на неподходящи жени? Ако си купя кола и тренирам по 5 дни в седмицата, дали шансовете ми ще се увеличат? Какво искат жените? Какво търсят?
Спестете си подигравките, аз съм пределно откровен и желая да срещна нормална спътница в живота, която да ми казва истината и да не ми изневерява. Толкова много ли искам?
Разсмях се до сълзи Тихомире, оправи ми настроението. Благодаря
Сега, явно ако не ти го кажат в прав текст няма да разбереш. Ти момче си простичко, а пък се целиш нависочко. Една бъдеща журналистка за един ден изчита, толкова, колкото ти за цял живот. На снимката може и да ти се е вързала, може, докато сте си писали да си компилирал оттук-оттам мисли от интернет, обаче наяве очевидно няма да ти се върже. За просто парче - просто момиче. Нямаш друг шанс.
Че някой ни гъбарка е повече от ясно, но пък тънката ирония ми допада изключително много! Реален човек с този стил не би имал чак такъв сериозен проблем с жените (освен с Таня от Карнобат разбира се, но с интелектуалките е трудно ) Така че бих чел с удоволствие още някой текст от този, който е писал това....НаЖеЖено, Ховрин, Миланова или който и да е там зад кадър
този е по-гениален от оня дето нямаше приятели и не беше ебал до 25, как му беш еника... троли от класа, евалрка им бичим!
kato se зачетох в коментарите видех доста патки с утки и путки с патки да дават акъли и съвети, разни кретени па и въжета и кабели почнаха да споемнават. ей дрисли, след тая статия станА ясно, кой кой е сред коментиращите. кой къв е по-точно.
Б Р А В О!!!
Ще се зарина от смях. Ако някога съм на път да изпадна в двудневна (или по-дълга) депресия, то непременно пак ще прочета статията, за да ми се оправи настроението. Който/която и да е автора - евала.
a, аре ся, тука некви пеленачета са се направили на големите мъже. те не плачели и не влизали в депресии ръирш ли...
по-скалъпена простотия от тва по-горе не бяхте публикували досега
А ве , фолън, тая статия да не си я писАл ти Тихо-мире, авторе, много тихо и мирно го даваш , я им крЕсни малко на тия и ще видиш как ще те слушат
@ fALLEN Ти да не участваш в коментарите със скрита цел "избиване на комплекси"?
явна цел "ебавка на путьоФФци". па кой както иска да го разбира, там лафа за камбанариите, питай некой батко да ти го обясни.
"Аз имам големи бицепси, а жените не ме харесват" Отиваш в някоя чалготека и всички са твои. Е, ако има портфейл към бицепсите, де.
Не знаех, че депресията е полово детерминирана...Някой може ли да ме насочи към коректно изследване, което доказва, че само жените страдат от това заболяване? Депресията е феномен на модерната епоха, в която традиционни модели на отношения рухват, а нови все още не са избистрени и наложени. Нормално е в такъв един преходен етап много хора да се чувстват дезориентирани и до голяма степен да страдат. Силно урбанизирана среда, отчуждение в личен план, притискащи модели за успех в обществен и един от резултатите е депресията. Дали статията е истинска или не, няма такова голямо значение. Мен обаче ме изуми нещо друго - подигравателния тон в част от коментарите към това заболяване (защото това си е именно заболяване). Добре де, ако статията беше посветена на раковоболните или на остеопорозата, какъв щеше да бъде тонът? И ако би бил различен, защо?! А в известен смисъл ние бихме могли да завиждаме на хората, нападнати от депресивни състояния (мъже и жени), най-малкото поради две причини. Първата е, че такива хора явно са запазили онази тънка, чисто човешка чувствителност, която ние, другите, нестрадащи сме убили отдавна в желанието си да бъдем адекватни на конкурентноспособната среда. В такъв случай те се доближават много повече до определението "човек". И втората е, че притежават повече волеви сили. Защото огромната част от тези хора по никакъв начин не издават с поведението си своето страдание. Живеят, работят, смеят се, някои от тях правят главоломни кариери, изглеждат като образци за подражание и никой не може да надникне зад грижливо изработената маска на непоколебима увереност. Не мислите ли, че живеенето в такова продължително раздвоение, траещо понякога години, без това да се отрази на социалния статус, изисква огромни, нечовешки дори, волеви ресурси?!
@ (36) fALLEN Ако се изживяваш като мъдрец, изживял безброй години на този свят с единствено и непогрешимо мнение ... айде пробвай да пласираш глупостите си другаде. Любими са ми образите, които нямат друго достойнство и аргумент в разговорите си, освен своята възраст. Яко ми простееш, но защо ли очаквам това да е комплимент а теб...