Два американски щата, Вашингтон и Колорадо, легализираха медицинската марихуана през тази година. Над половината жители на страната са „за" легализирането на лекия наркотик - 20-процентов скок за едва десетилетие. Всъщност, цялата идея наркотиците да спрат да са под ударите на закона не е толкова радикална или модерна, колкото изглежда на пръв поглед.
В продължение на хиляди години марихуаната, морфина и кокаина са се произвеждали, продавали и консумирали без законови пречки. Едва в началото на XX век американски религиозни и въздържателски организации прокарват познатите ни днес забрани по отношение на наркотиците.
Даже тогава, много страни изразили съмнения в ефективността на мярката. Нейните опоненти били на мнение, че даже и употребата на наркотици да е криминализирана, това никога не би елиминирало напълно търсенето. Оказва се, че са били прави. САЩ и Европа трябва да преосмислят политиката си по отношение не само на марихуаната, но и на останалите наркотици.
Пари на вятъра
Развиващите се страни плащат най-голяма част от цената за процъфтяващия днес нелегален наркопазар. В случая не става въпрос само за големите разходи в сектора за сигурност, но и насилието и корупцията, които подкопават икономическото развитие, като така милиони затъват в бедност.
Много по-добър начин за управление на ресурсите е дрогата да се третира като здравословен проблем, да бъде легализирана, а продажбата и употребата й - регулирани. Това не би влошило положението в богатите страни и със сигурност ще помогне на бедните.
САЩ всяка година отделя по 40 млрд. долара за борба с наркотиците. Това обаче е само прекият разход. Непрекият включва насилието, изпращането на иначе продуктивни граждани в затворите и бедност - вътре и извън страната. Потопените в характерните за наркопазара кръв и корупция държави биха могли да бъдат ценни търговски партньори.
Според Световната банка, над три четвърти от анти-дрога парите в САЩ са всъщност разходи за арестите и наказването на дилъри и зависими. Средствата за лечение в най-добрия случай са около една шеста. Бюджетът е разпределен така, въпреки доказателствата, че терапията е по-ефективна (даже от икономическа гледна точка) от наказанието.
По-строгите наказания водят до повече насилие
Естествено, има сериозни опасения от засилване на употребата след евентуална легализация. Някои даже се опасяват от истинска криза в здравеопазването. Въпреки това, легализацията дава повече възможности от директното подвеждане под отговорност заради една доза. Облагането с акциз например би могло да откаже доста хора от самата идея да опитат наркотик, защото ще им излезе твърде скъпо.
Носителят на Нобелова награда за икономика Гари Бекер е на мнение, че криминализацията на наркотиците всъщност засилва пристрастяването, защото хората имат по-малка мотивация да търсят помощ. Търговията с дрога често води до насилие заради високия марж и нереалистичните очаквания на клиентите. Икономистът посочва, че строгите наказания в крайна сметка вдигат цената на забранените вещества, а оттам - и потенциалната печалба на дилърите.
На базата на подробни статистически данни, друг икономист, Джефри Майрън, е открил ясна връзка между ръста на убийствата в САЩ и старта на войната с дрогата през 1971 г.
Търговията с дрога се отразява най-силно на бедните. Изследване на икономиста Стив Левит и социолога Судхир Венкатеш показва, че наркобандите в Америка са с пирамидална структура, в която повечето дилъри получават не повече от еквивалента на минималната работна заплата, а са обект на най-голямо насилие.
Това е вярно и в страните-производителки на наркотици, но там печалбите са даже по-малки. 87% от спечеленото от кокаин остава в богатите страни-потребителки.
Бедните плащат цената
В най-бедните страни дрогата подпомага организираната престъпност до степен, в която те по сила могат да се сравняват с местните правителства. Заради това и опитите на властите да изкоренят картелите често са трудни или почти невъзможни - те установяват своеобразен олигопол в цели области.
Точно това виждаме днес в Мексико. След като американските власти затегнаха контрола в Карибско море, около 90% от кокаина за САЩ минава през Мексико. През 1989 г. беше заловен лидерът на местните трафиканти Феликс Галдаро и други босове започнаха борба за разрастващия се пазар. Страната днес има средна класа и е извървява дълъг път в икономическото си развитие, но докато насилието на спре, тя няма как да бъде част от развития свят.
Световната банка оценява дела на организираната престъпност в БВП на Гватемала на 7% през 2005 г., а широкомащабните вътрешни конфликти костват на средностатистическата развиваща се държава 30 години без растеж на брутния вътрешен продукт.
Колумбийското правителство успя да намали търговията с дрога и насилието на своя територия, но тъй като все още има търсене, наркотрафикът просто се премести в по-слабите съседни държави.
Легализацията променя уравнението
Изваждането на наркотърговията „на светло" ще промени правилата за фермерите в развиващите се страни, които отглеждат растенията, превръщани в дрога. Те ще се срещнат с конкуренцията на световния пазар, цените ще паднат и за мнозина гледането на коноп, опиумен мак, кока и подобни вече няма да е така изгодно. От друга страна, земеделците ще могат да се организират и по-безопасно да поставят условията си на прекупвачите.
Нататък по веригата отношенията вече ще се уреждат с договори, а не с насилие. Страните-производителки ще могат да налагат такси върху експорта, а парите биха могли да захранят икономиките им.
Всичко това може да проработи, само с подкрепата на развитите държави, където се употребяват огромния процент от наркотиците. Нужна е координирана реформа на пазара. Легализирането на марихуаната е стъпка в правилната посока, но ако не се промени отношението и към останалите наркотици, твърде малко ще се промени за тези държави, които в крайна сметка плащат цената на войната с наркотиците.
