Преди няколко години не беше нещо необичайно да бъдат видени мюсюлмански жени в центъра на Париж - с глави, покрити изцяло с мюсюлмански воал. Нещо повече, такива жени влизаха в бутика на Prada - намиращ се точно срещу официалната резиденция на френския президент Никола Саркози на улица "Фобур Сен-Оноре" и на няколко крачки от министерството на вътрешните работи на Франция.
И доколкото можеше да се съди по езика на тялото им, те не бяха твърде притеснени - въпреки вече започналия масиран дебат за забраната на тази донякъде напомняща облеклото на нинджите дреха.
Бурката се превърна в инструмент за вдигане на омекнал рейтинг
Губещият от години популярност Саркози започна да налага идеята за "забрана на бурките" през 2009 г. - в опит да спечели подкрепата на гласоподавателите, опасяващи се, че мюсюлманската култура е някакво посегателство към тяхната собствена култура.
Но, естествено, и тогава никой не освиркваше тези дами в черно, влизащи в бутика на Prada. Те бяха в основната си част туристки от някоя от държавите от Персийския залив, пристигащи с дълга лимузина, заминаващи си пак с нея.
И без съмнение купените от тях лъскави поли и зашеметяващи обувки с високи токове се доставяха в личното пространство на стаите им в петзвездни хотели. Те са от типа клиенти, които френските търговци на лукс винаги се радват да видят в магазините си - дори ако не могат да видят лицата им.
От понеделник, когато влезе в сила френската забрана за публично носене на бурки и никаби, тези жени вероятно ще са изправени пред глоба до 150 евро заради скритите си лица.
Ако прокуратурата успее да докаже, че някой друг - съпруг, баща, брат, майка, имам или който и да е - ги е принудил да се обличат по този начин, на въпросния човек би могло да бъде наложена глоба от 30 000 евро и дори тъмничен затвор.
Практически неприложим закон, изначално обречен на провал
На практика това няма да се случи. Богатите арабски жени от Залива, които избират да носят традиционния никаб, просто ще си намерят други страни, където могат да пазаруват безпрепятствено. По-малко заможните, които реално живеят във Франция - под 2000 жени по статистики на френското вътрешно министерство - така или иначе не се появяват особено често в центъра на Париж.
(Двете жени в никаби, арестувани пред катедралата "Нотр Дам" през миналия уикенд, бяха обвинени в организиране на неразрешен протест, а не в забранено носене на воал.)
А в кварталите в периферията на френските градове, населени почти изцяло с емигранти, където можете все пак да видите от време на време някоя бурка на улицата, полицията си има достатъчно главоболия с поддържането на реда, за да се занимава да тормози жените.
Съюзът на френските полицаи обяви целия закон за "тежка процедура, целяща абсурден резултат". Както заявява генералният секретар на съюза Мишел Тори пред в. "Le Monde", "не можеш да се бориш срещу религиозен екстремизъм с квитанции за глоби."
Саркози отчаяно се опитва да спечели подкрепата на крайната десница
Целият въпрос създава атмосфера на нереалност. Със сигурност има много повече жени във Франция, които носят бикини, отколкото носещите бурки - но никой не се занимава да брои тях. Политическото внимание винаги е насочено към тези, които отказват да се интегрират с френската култура, не към тези, които успяват, или - най-проблемните - мнозина, които много усърдно се опитват да станат по-французи от французите, само за да открият, че още са аутсайдери заради името си, местожителството си, цвета на кожата, формата на косата им... и понякога и мюсюлманската вяра на техните предци.
Всъщност малцина са тези, които се съмняват, че забраната за носенето на никаб е просто рискован ритуален жест в угода на френската десница. Употребата на цялата сила на държавата срещу 2000 забулени жени сред население от 6.5 млн. френски мюсюлмани е най-малкото несъразмерно, когато единствената заявена цел е "защита на сигурността", запазване на "френските ценности" и "преодоляване на потисничеството над жените".
Парадоксално е, че страна с 65-милионно население със стабилни демократични традиции се чувства толкова застрашена от малка група жени, до степен да използва държавната власт за обявяване на облеклото им за престъпно.
Не по-малко парадоксална и лицемерна е формулировката, че жените биват предпазвани от потисничество: свободата им се "защитава" чрез отнемането на свободата им на избор на облекло.
Принудата като начин за защита на изначални човешки права
Плурализмът и либерализмът, тачени в Западния свят, изискват всички граждани да спазват поведение, което не съответства на една-единствена перспектива. Така че въпросът се издига над това дали отделният човек одобрява или разбира нещо и се прехвърля към общи принципи - най-вече около фундаменталният принцип за правото на избор.
Без значение дали в Техеран ще изберат да не сложат чадра, или в Париж ще предпочетат да нахлузят никаб, трябва да бъде признато на жените правото да преценяват сами. Самият Коран твърди, че "не може да има принуда в религията," така че хората имат свобода на избора, която прави постъпките им оправдани пред очите на Бога. Няма морал в действие, което не е извършено по личен избор.
Макар мнозина от мюсюлманите да предпочитат да не демонстрират вярата си по този начин, това не намалява искреността на тези, които правят този избор. И дори отстрани той да изглежда странен, неловкостта у хората не оправдава подобни категорични забрани.
Те институционализират антимюсюлманската дискриминация и дават опора на крайно десния, ксенофобски и расистки говор. Този дискурс няма перспектива за мюсюлманите в Европа; много от тях смятат, че Западът винаги ги поучава за свободата и либералните ценности, както е в случая с датските карикатури, но им отрича собственото право на свободен избор.
В резултат на това мюсюлманските общности се изпълват с убеждението, че подобни свободи не са всеобщи, а са запазени само за избраните, че свободите са изключително крехки или дори са заблуда.
Борбата с радикализма само пречи на мюсюлманската интеграция
Радикализмът винаги е процъфтявал върху почвата на преследването - без значение дали реално или въображаемо; забраната на мюсюлманските воали, носени и без това от малцина, създава усещане точно за омраза, насочена към малцинството.
Политиците и гражданите, които подкрепят новия закон, изглежда забравят този факт - но полицаите на улицата не могат да си позволят да не го помнят. Така че когато в понеделник една забулена жена в търговски център на 30 км северозападно от Париж бе глобена, полицията изчака един ден, преди да съобщи (с осезаемо облекчение), че глобата от 150 евро е била събрана "без инциденти".
Във вторник жена с покрито с воал лице и придружаваща я кола с телевизионен екип се появиха в местния полицейски участък в като цяло емигрантския и работнически квартал "Сен Дени". Те обаче си тръгнаха без наложена глоба. За да се избегне провокирането на сериозни инциденти, "понякога е задължително да си затваряме очите за някои нарушения," коментира полицай пред Le Monde.
Ръководителят на полицейския съюз - Мишел Тори, вероятно в крайна сметка е намерил най-подходящата дума за въображаемия проблем с закриващия цялото лице мюсюлмански воал. Той просто го нарича "маскарад".
