Преди дни редакторката на един американски забавен сайт с многомилионна аудитория, за който работя от време на време, ми възложи да напиша статия за истинските истории, вдъхновили популярни анимационни филми на "Дисни".
Извиках три пъти "Ура!", понеже ми беше писнало да разсъждавам върху селфита на Кайли Дженър по клин и лошите прически на холивудските звезди от времето, когато са били тийнейджъри.
За целите на новата задача направих сериозна предварителна подготовка, която ме върна в детските години.
Тогава "Приказките на Братя Грим" с твърди кафяви корици беше настолното ми четиво, а историята за дебелата прислужница Герта, която изяжда печените пилета за господаря и неговия гост, ми беше любима. А ми беше любима, защото и аз самата бях дебело дете и постоянно ми се ядеше. И то пиле, а не салата, защото иначе щях да предпочитам приказката за Марулка....
Беше ми интересно да препрочета народните приказки от 18 век, върху които "Дисни" са изградили захаросаните си фантасмагории.
Разбира се, в американския им вариант всички принцеси са пеещи таланти с Х фактор, както и страхотни красавици, макар че неестествено големите им очи навеждат на мисълта, че страдат от акромегалия.
Освен това установих, че "Дисни" умишлено са пропуснали възможно най-важните послания, които оригиналните текстове носят, а именно, че всички хора (и говорещи животни) са смъртни и страдат, че животът е нечестен и че, общо взето, светът е доста депресиращо място.
В оригиналната приказка за Спящата Красавица на Джамбатиста Базиле, например, главната героиня е изнасилена по време на коматозния си сън от разгонен крал и се събужда едва когато ражда неговите близнаци.
Логично, законната съпруга на краля направо превърта, когато разбира за изневярата на мъжа си, и замисля пъклен план, според който незаконните деца биват умъртвени, сготвени по сложна рецепта и поднесени на неверния й съпруг за вечеря. Ето ви една истинска история от "живия живот" за изневяра, наранено его и отмъщение.
В оригиналната версията зад тоталния хит "Замръзналото царство", принцеса Елза всъщност е Снежната Кралица, която е описана от Андерсен като стилно облечена социопатка с педофилски наклонности.
В "Снежанка" злата мащеха, в стремежа си да остане вечно млада и красива, се тъпче със сурови животински вътрешности, понеже си мисли, че яде черния дроб и бъбреците на доведената си дъщеря. В края на приказката е наказана брутално като е принудена да танцува с нажежени железни обувки, докато не се строполи мъртва от болка и изтощение.
Мулан не се завръща победоносно в родното си село, защото, за разлика от героинята на "Дисни", губи битката и когато се прибира у дома, заварва обичния си баща мъртъв, а майка си - омъжена повторно. Осъзнавайки, че вече няма за какво да живее, тя се самоубива.
Два дни след като предох статията, американската ми редакторка с фамилия, окончаваща на "-дзакис", ми я върна със следния коментар: "Избягвай думи и фрази като "изнасилване", "секс", "интимен акт", "насилие над непълнолетен", "обезобразен" и изобщо всичко, което по визуален начин навежда на мисълта за кръв, смърт и физическа разправа. И за сперма! И също в никой случaй не можеш да пишеш, че някой се е самоубил!"
Ама, чакай малко, Малката Русалка СЕ самоубива! Момичето е с очевидно сбъркана самооценка и има толкова нереалистична представа за човешките отношение и живота като цяло, че в крайна сметка не й остава нищо друго освен да сложи край на живота си.
Просто няма друг финал на приказката. Във всеки случай не и такъв, който би послужил вместо розови очила с пластмасови рамки за $9.99 на изнежената американска аудитория.
Да налагаш цензура върху разказването на класически детски приказки е само върхът на изкуствено създадения айсберг от забрани и фалшива политическа коректност.
Изглежда, че цензурата в електронните и социални медии все повече придобива чертите на един тлъст и вечно ухилен Ким Чен-ун. Процесът на евфимизиране на реалността се разраства право-пропорционално на опорочаването на същата тази реалност.
Заплахата от ислямизиране на западноевропейския свят е "мултикултурно обогатяване", дебелите са хора "с тежък кокaл", бедните са "граждани с финансови затруднения", гейовете са индивиди "с алтернативен начин на живот", а бременните са... стоп, не им отсъпвайте място в автобуса, понеже може просто да са "жени с тежък кокaл".
В резултат на това, цялата тази фалшива "Дисни" култура на златокоси принцеси и благородни пеещи чайници и снежни човеци се налага като норма върху пишещите братя и сестри.
Нe съществува секс без любов, всички бебета са сладки, хората по природа са добри (просто хроничният запек и злата учителка по химия в седми клас са ги направили серийни убийци), а ако някой е взривил 15 човека, това е, защото е силно религиозен или просто е имал лош ден.
А совите не са това, което са. Дейвид Линч просто не е съзнавал колко политически коректно звучи днес култовата реплика от култовия сериал от 1991-ва. Понеже днес совите са ... врабчета. Или бели гълъби - птиците на мира и добротата.
Защо ли ми беше изобщо да се оплаквам от статиите за дупето на Кайли Дженър в прилепнал спортен екип?! То е поне такова, каквото изглежда - закръглено, секси. Но само до момента, в който редакторката не звънне и не каже: "Кайли Дженър ще прави политическа кариера, така че тя вече официално няма задни части!"
Децата не заслужават и не са длъжни да понасят мрачните съновидения на скандинавци със суицидни разстройства. Дори "лекия" Шарл Перо, който няма тази обремененост, вкарва в Малечко Палечко 5-6 трупа на заклани деца, илюстрирани подобаващо с кървав нож в ръката на баща им. Пуловерите от коприва в Дивите лебеди още ми причиняват обриви. Чудела съм как да редактирам, докато чета на децата "....и тя падна мъртва на земята.."
Всяка монета има две страни Хубавата страна е за децата , а другата е за възрастните които проявяват интерес И Кама Сутра не е това което си мислят 90% от човечеството , но какво да се прави
Голям смях в този форум, оказва се, че всички одобряват насилието, защото е "класическо" и са го описали "класици"! И точно същите, утре ще заквичите като прасе на Коледа, когато децата ви бият други деца или са бити от тях. Или, когато носят ножове, също като Човекоядеца. И защо не, да си отрежат някой пръст, защото големите крака не са на мода?!? И защо алтернативата на насилието трябва да са "розови" очила? Що за примитивно разсъждение? Препоръчвам да почетете повече, в какво време е живял и творил, напр. Андерсен. Насилието и боя на деца са били ежедневие, особено при бедните, какъвто е бил той. Това ли трябва да научават нашите деца от приказките? Не мисля.
Не разбирам защо авторката роптае срещу Дисни? Като иска риалити, да ходи в очевидец.ру, а ако иска да го пуска и на децата си. Ако иска и да възпитава деца със същите прийоми, както от средните средните векове - нейно право е.
Децата са приоритет, затова се включвам пак. Понятията "смърт", "умрял", "мъртъв" започват да се изясняват към 6-7-годишна възраст. Всяват страх. Началото на разбирането, че сме смъртни, а не вечни! Няма как на 2-3-4-годишно дете да се чете текст, включващ термини като "кръв", "мъртъв", "заколи", "отрови" и пр. И, ако пикси-микси позволява на децата си да гледат новини, това е проблем на нейните деца. А по -късно ще стане проблем на обществото. Може и да мрънкате много, ваше право, но бебетата кефят на Бейби-тв, а децата на Дисни и Никелодеон. Защо ли? Защото няма Малечко-Палечко, който са смени шапките и да кефи, че Човекоядецът е заклал собствените си деца!
Добре написано и изложено честно мнение. В крайна сметка, повечето от нас са израстнали и формирали ценностната си система с ''нередактираният'' вариант на детските приказки, но не сме станали серийни убийци и изнасилвачи.Насила наложеното политкоректно мнение е изключително противно разбиране.
Абе какъв е тоя мерак да се врете зад кулисите? Мога да ви уверя, че красивите балерини и танцьори след сцената са изпотени и миришат лошо. Ама те не ви канят там. Канят ви в залата, където дават от себе си всичко за една красива приказка. Идете на концерт! Независимо какъв стил предпочитате. Музикантите ще се стараят да ви хареса изпълнението им. И никой от тях няма да изтъква мръсните гаражи за тренировки в началото на кариерата и опушените кафенета, докато си пробият път нагоре. Това е професионализъм. Пийнете по едно кафе. И няма нужда в процеса на пиене да ви напомнят постоянно за тежкия труд по отглеждането му, брането, превоза и т.н.
Невероятно, на статия писана от 20 годишен дечко се връзват куп хорица прегазени от бързия влак на живота. Нима не разбирате за какво са приказките, и защо има рейтинги за подходяща възраст при представяне на сцени с насилие, секс и вулгарен език. Кои са тези с двуцифрен КИ не проумяващи, че приказките са именно приказки. Те дават не толкова знания, колкото формират ценности и убеждения. Не шокиращите подробности са съществени, а съдържанието. точно както горчивите лекарства са в подсладени капсули позволяващи приемът им, без да предизвикат повръщане.
БРАВО За съжаление такива полезни статии са рядкост в нашите медии. А би трябвало да се появяват по-често. Защото, улисани във всекидневните местни и световни политически сплетни, не забелязваме, че едно Чудовище набира сили и придобива гиантски размери. Политическата коректност! Нещо, което може да стане Зло, по-опасно от Комунизма и НационалСоциализма, взети заедно. Засега се проявява само, като тотална цензура, като демонизиране на неудобни личности (най-вече радетели за свобода на словото) и тяхното отхвърляне от обществото (вж. случаят "Тило Сарацин" в Германия). Историята ни учи обаче, че това няма да спре дотук. Логично следват изгонване от работа, забрана за практикуване на професия, лагери, затвори и екзекуции. Това и ще стане във времето, ако не се стопира навреме това човеконенавистно левичарско изобретение (вж. "Маркузе" и "Франфуртска школа"), което вече почти се е утвърдило, като официална идеология в много страни (Германия, Великобритания, някои щати в САЩ, както и повечето университети там, особено по Източното крайбрежие). Защото засега ударът е насочен към Светая светих на демокрацията - Свободното слово, но се посяга вече и на други фундаментални ценности касаещи humani generis: например отношенията между мъжа и жената. Ценности, на които не са посягали дори комунисти и националсоциалисти...
Дедо, всички сме ги чели тези приказки. Била съм и в родната къща на Андерсен. Гидът ни разказваше за живота му. Беше преди 7-8 години, но до ден днешен си спомням тъжното чувство. Въпрос на чувствителност е дали възприемаш всичките споменати вече сценки на насилие или не. Аз - твърдо не. Четох на децата "Дядо Иван разказва", "Африкански приказки", Ангел Каралийчев и ......Израснаха без "розови очила". Всяко семейство си избира подхода. За моето семейство, Човекоядци и пуловери от коприва може и да има, но на по-късни години, а не в ранната детска възраст, когато психиката и толкова крехка, че не знаеш, с коя точно дума ще я нараниш.