Забелязахте ли как се дезинтересирахме от Евровизия в момента, в който няма наш претендент? Смисълът на Съюза за нас се изчерпва с това да бъдем признати, та ако ще - в популярната музика.
А победата в Копенхаген на австрийския изпълнител Томас Нойвирт, известен с драг-куийн псевдонима си Кончита Не-ми-пука* породи сериозни европейски дебати в навечерието на изборите. На едната страна на планетата подобен персонаж с женски дрехи и брада не е нищо друго освен предвестник за края на света, както е писано в Корана (когато "мъжете ще заприличат на жени, жените ще заприличат на мъже") . Другата половина вижда в тази победа тържество на толерантността и различието, постигнато по един естествено демократичен SMS-път. Но със сигурност градусът на реакциите по отношение на леко дотегналата, кичозна Евровизия е много по-висок от преди.
Всъщност в събитието няма нищо ново: изкуството и особено комерсиалното изкуство действа винаги така, прескача граници, за да ни върне обратно към сигурното ни всекидневие. Ще видите чудовища във филма, ще прочетете за ужасни престъпления в романа, ще ви разкажат за нечувани катастрофи във вестника - после ще се протегнете и ще натопите кифлата в кафето.
А най-дълбоката граница, върху която е изградена нашата идентичност, това е половата разлика. Затова и прекрачването и така дълбоко ни смущава.
Поп музиката вече десетилетия играе с нея: рок певците мъже изваждат високи, фалценти гласове като едновремешните кастрати в музиката на барока, носят дълги коси и лъскави дрехи, каквито обикновено очакваме от жените - и заедно с това са мъжествени, потни, агресивни.
Шокът на това объркване на половите роли българската публика преживя с появата на Азис, една от ролите на когото беше именно брадата жена. По-развита е тази традиция в постосмански контекст, откъдето вероятно нашият певец е взел вдъхновението си; например един от най-популярните турски трансджендър изпълнители на класическа турска музика е Булент Ерсой. Подобно на Кончита Вурст той/тя се представя като свръхсексуализирана жена, чийто вид контрастира с плътния баритонов глас, фрустрирайки възприятията ни.
Човешката култура винаги се е фасцинирала от отклоненията. В Античността са смятали, че хермафродитите са сакрални същества и имат способността да предсказват бъдещето. До 19 век едно от любимите масови забавления е било излагането на разнообразни изроди: френската Бел епок има специален интерес към жени от доброто общество, добре облечени и изведнъж - с бради (вижте снимките). Медийната революция от една страна отменя freakshow-тата като неморални, от друга страна пренася фасцинацията пред нарушената норма на друго ниво: днес не само че не измъчваме и не унижаваме хора, които не са като нас, а напротив, превръщаме ги в звезди.
Разбира се, няма нищо лошо в това ЛГБТ-персони да се изявяват на сцената или в каквато и друга сфера да пожелаят. Тънката разлика обаче е в това дали се интересуваме от тях заради качествата им, например гласа, изпълнението или заради стряскането от "жената с брада".
Помни ли някой, че Фреди Мъркюри, певецът на Куийн, е бил хомосексуален? Вторият интерес рискува да екзотизира другия, да го унизи, наместо да гарантира правата му. Когато каните хората да лежат в Биг Брадър просто защото са гейове, цигани или тризначки, на практика предизвиквате следващите кандидати за слава да радикализират своите екзотики, ако трябва - да ги измислят. Искам да кажа, че има една тънка разлика между зрелище и права, която не бива да объркваме.
Видяно откъм не демократичния свят, превръщането на различието в шоу крие други опасности. Забелязахте ли, че Путин пусна политическите затворници преди Олимпиадата в Сочи, но не промени отношението си към това, което наричаше гей пропаганда? Резултатът беше малко коментиран, но ефикасен: светът се раздели на две, на едната страна Гейропа, на другата - здравият руски народ.
Играта с крайностите, която си позволява популярната култура, хитро се обръща за употреба на фундаменталисти, на крайно десни, на антиевропейци. Скоро спорих с един студент, който ме убеждаваше, че ужас, в Европа били разрешили педофилията! Единственият начин да прекратиш такъв спор със студенти е да ги накараш да се потрудят - т.е. помолих го да потърси предполагаемия закон, приет от Европарламента. Все още чакам. Но не бих се учудил, ако утре студентът ми дойде с някаква шоупрограма, която дава европриз за прекомерно любящи татковци.
*Псевдонимът "Wurst" идва от немския израз "Es ist mir alles Wurst", "все ми е едно", "не ми пука какво мислите за мен", възприет от хомосексуалния младеж, който бил подложен на обиди от околните.
