По време на Втората световна война Унгария се управлява от национал-социалистката партия „Кръст от стрели“. Почти всички унгарски евреи са изпратени в концентрационния лагер в „Аушвиц“. Преди войната около една четвърт от населението на Будапеща е еврейско, а днес евреите съставляват едва 0,11 процента от него. Кратката, но разрушителна нацистка окупация е последвана от комунистическото господство, което се установява за дълго. На 27 август 1944 г. съветските сили преминават унгарската граница. Страната става арена на войната в сблъсъците между двете супер сили – Нацистка Германия и Съветския съюз. Суверенитетът на на Унгария е загубен на 19 март 1944 г. Окупационните сили остават на нейна почва повече от 4 десетилетия. Последният съветски войник напуска Унгария на 19 юни 1991 г.
И нацизмът, и комунизмът считат религиите за техен враг. И двете доктрини заменят Бог с техните собствени лидери, представяйки ги като непогрешими и вездесъщи. Те преследват религията, вярващите и църквите, защото етично-религиозните учения опонират на техните идеологии, които те желаят да издигнат до ранга на вероизповеданията.
През пролетта на 1945 г. Червената армия изтласква нацизма от Унгария. Войната приключва, но пораженията са катастрофални. 10 процента от населението е или убито, или напуснало страната, като страната буквално е в руини. Хората трябва да започнат нов живот и да възстановят страната си. Вместо да се случи това обаче, новият режим започва да тероризира хората, целейки да постигне своята изключителна власт, а хората отново заживяват в страх. Когато през 1947 г. комунистическата партия започва да демонстрира открита и пълна диктатура, насилието отново става част от всекидневния живот. Така парламентарната демокрация в Унгария се отлага през следващите 40 години.
Щом е издигната желязната завеса, границите са били затворени и минирани, като никой не е могъл да напусне легално социалистическите страни. Тези, които въпреки всичко се опитват, трябвало да поемат риска да влязат в затвора, в случай че бъдат хванати. Но има и много, които са срещали смъртта си в минираните полета, а други са били разстрелвани, докато са се опитвали да избягат. Съветският съюз посочва лидерите в социалистическите държави, които да оглавяват комунистическите партии. В Унгария политическите партии са забранени, освен Работническата партия. Повечето социални организации и общества са забранени. Партийната идеология контролира изцяло икономиката, културата, образованието и ежедневния живот.
Системата на съветските концентрационни лагери е организирана през 1919 г. с цел сегрегиране, наказване и използването на труда на тези, които съветският режим намира за врагове. „ГУЛАГ" всъщност абревиатура на централната администрация на тези лагери, но в разговорния език се използва за обозначаване на съветските концентрационни лагери като цяло. В „гулаците" са загинали милиони политически затворници. През 1944 г. съветските окупационни войски получават заповед да „мобилизират" на "принудителен поправителен труд" германците от Унгария. Но на практика не само германците, а цялото унгарско население е засегнато. Документи доказват, че местните съветски власти трябвало да вземат определен брой затворници. И тъй като нямало много германци там, а трябвало да изпълнят квотата, те „мобилизирали" и много унгарци с близки до германското звучене имена. Сред „мобилизираните" има и деца под 18-годишна възраст и дори мъже над възраст над 60 години. Няколко хиляди унгарци са били обречени на смърт или на дълго затворничество в тези съветски лагери. Оцелелите унгарци успяват да напуснат Съветския съюз в началото на 50-те години, но завръщайки се са принудени да мълчат за случилото им се до края на режима. Много от тях обаче не успяват да се завърнат при семействата си дори и след изтичането на присъдите им.
След края на Втората световна война богатите фермери са подлагани на репресии. Най-успешните земеделци се поставят в т. нар. списък на „враговете на народа". Набедените за „врагове" се таксуват с допълнителни данъци, изнудвани са да произвеждат по-високи квоти продукция, подлагани са на физически и психологически тормоз от специални бригади. Те се опитват да пречупят човешкия им дух с насилствен труд, принудителни изселвания, конфискации на имущества, със съдебни присъди, затворничество и екзекуции. Към 60-те години на 20. век вече всички частни ферми са ликвидирани чрез насилствената колективизация.
