Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Катастрофата на Germanwings: Една различна гледна точка

"Черната кутия обвинява ко-пилота" 

Веднага след изтичането на информация от разследването в New York Times прокуратурата в Марсилия даде извънредна пресконференция, за да спре спекулациите. В същия ден започна нова лавина от спекулации - този път около състоянието на ко-пилота Андреас Лубиц, за когото разследването има данни за умишлено предизвикване на катастрофата. Снимка: BFMTV
"Черната кутия обвинява ко-пилота"

Веднага след изтичането на информация от разследването в New York Times прокуратурата в Марсилия даде извънредна пресконференция, за да спре спекулациите. В същия ден започна нова лавина от спекулации - този път около състоянието на ко-пилота Андреас Лубиц, за когото разследването има данни за умишлено предизвикване на катастрофата.

Текстът изразява мнението на автора. Публикуваме го, защото ценим плурализма на гледните точки.


Самолетната катастрофа от тази седмица, при която Airbus 320 на Germanwings със 150 души на борда, изпълняващ полет от Барселона за Дюселдорф, се разби над френските Алпи, може и да не е сред най-тежките и смъртоносни инциденти в историята, но със сигурност ще бъде сред най-коментираните.

Всички журналисти и авиационни експерти, с които разговарях в последните дни, са единодушни, че не помнят друг инцидент в последните години да е породил толкова полемики. Без да претендирам за абсолютна прецизност, имам обяснение за този феномен.

"Всички можехме да сме на борда на този самолет"

Това е първата катастрофа от много време насам, за която мнозинството от нас усетиха, че може да им се случи - кратък полет между две от най-посещаваните европейски дестинации не е изчезване на самолет някъде над Азия.

Последните инциденти, засягащи Европа неизменно включваха някакъв елемент, който ги отдалечаваше.

Полет AF358 през 2005 излезе от пистата в Торонто и въпреки, че от самолета не остана нищо, всички пътници оцеляха. AF447 се разби над Тихия океан при полет от Рио де Жанейро. BA038 падна в началото на пистата на Хийтроу през 2008, но идваше от Пекин.

MH17 бе свален над Украйна при полет от Амстердам, но крайната му точка трябваше да е Малайзия.

Докато на всеки от нас се случва да хване полет между две европейски държави. А и "всичко европейско"-то в инцидента като че ли не ни позволява да махнем с ръка и да кажем "Там в Африка, Азия, Америка зле обучени пилоти карат стари, лошо поддържани машини, не като нас в Европа". Чувал съм тази реплика неизменно при всеки инцидент.

Сега обаче сме тук, в Европа, и не знаем какво да кажем, махвайки с ръка.

Многото коментари породиха мигновено няколко фалшиви тези и излишни спорове. Кратък коментар за част от тях.

Компанията е нискотарифна

Всъщност това няма значение. Разликата между традиционните и нискотарифните компании (особено по късите полети) е все по-невидима и засяга основно допълнителните услуги - багаж, кетъринг, разстояние между седалките.

Дори в последно време тенденцията е почти всички авиокомпании да заемат някакво междинно място по тази скала, което някои авиационни анализатори наричат "middle cost".

Що се отнася до елементите, които засягат сигурността на полета, правилата са еднакви за всички. Големите европейски low cost компании имат дори по-завишени изисквания от много традиционни превозвачи.

Самолетът е стар

Да, катастрофиралата машина не е първа младост. Но е самолет, поддържан от Lufthansa по най-високите стандарти за техническо обслужване, а не летящ в африканска страна, част от черния списък. Не един и два са самолетните инциденти с чисто нови машини в историята.

Airbus vs Boeing

Неизменният спор, когато самолет на един от двата производителя е замесен в инцидент. Спорът е излишен. Фактът, че в последните години двата най-големи производителя имат почти еднакъв брой поръчки и доставки показва, че и технологично, и от финансова гледна точка, и по отношение на сигурността, резултатът е равен.

При всяка катастрофа с Embraer, ATR или Bombardier следва тезата "Ами друго си е Airbus или Boeing". Тя е също толкова невярна. Няма значение също така колко голям е самолетът, колко двигателя има и дали е с перки или не. Нито дали е произведен във Франция, Германия или Испания.

"Защо не казаха кои са загиналите веднага, крият нещо"

Малко след инцидента медиите разпространиха съобщението "националността на загиналите засега е неизвестна" и се появиха първите коментари, че не е възможно да не се знаят имената на загиналите и че има нещо гнило зад факта, че не ги казват.

Всъщност истината е съвсем проста. Имената на хората били на борда са известни, необходимо е известно техническо време преди те да бъдат оповестени.

Причините са две. Прави се проверка на паспортните данни, резервационните досиета и информацията за чек ин и бординг. Нерядко при резервация има грешно изписани имена, а коректното име се вмъква като забележка в резервационното досие. Съществуват хора с две националности и съответно два паспорта. И накрая често пътник се отказва от полет след регистрация за него, изпуска качването в самолета или сменя полета си с по-ранен или по-късен в последния момент.

Втората далеч по-важна причина е, че трябва да бъде съобщено на близките по подходящ начин. Затова преди CNN, BBC и всички останали да получат информацията, властите мобилизират всички свои ресурси, за да се свържат с близките, да им осигурят изолация от медийното внимание и да им осигурят необходимата медицинска и психологична помощ.

Не е редно да научиш от новините, че твой близък е загинал в самолетна катастрофа или още по-лошо да ти зададат въпроса "Как се чувстваш?", без да си чул за нея.

Журналистическата изненада "Близките са изолирани"

Всеки път, като български кмет при януарски снеговалеж, знайни и незнайни репортери с изненада съобщават: "Пазят близките от нас".

Да, и има защо.

По всички етични норми въпросът "Как се чувствате?", зададен на близки на загинал, е напълно излишен. За съжаление все по-голяма част от медиите в света в търсене на сензация избягват да спазват прости етични правила.

Гледайте френския прокурор, сещайте се за Цветан Цветанов

Безпрецедентна - така пилоти и авиационни експерти определиха пресконференцията на прокуратурата в Марсилия. Във Франция вече е заведено първото дело за разгласяване на поверителна информация, а според доста разследването е компрометирано.

Недопустимо е прокурорът да посочва виновен с пръст в началото на разследването (спомнете си действията на Цветан Цветанов от парламентарната трибуна, които бяха силно и шумно критикувани).

Дори ако на 98% това е най-вероятната хипотеза, какво правим, ако все пак се окаже, че случаят е в онези 2% съмнение? А колко можем да вярваме на разследване, при което записът от черната кутия след 24 часа е публикуван в американски вестник?

"Виновен до доказване на противното"

На пръстите на едната ръка се броят медиите, които чуха и разбраха предпазливото измрънкване на прокурора, че това е само работната версия, все още e само хипотеза и казаното от него следва да се приема с всички резерви, че разследването едва сега започва.

В средно една от 10 статии се използват думите "заподозрян" и "предполага". Вторият пилот е убиец, самоубиец, терорист.

Присъдата е издадена, да влезе мъртвият да се защити, ако може. И ако случайно след една, две, пет години се открие, че причината е друга, една от пет медии ще го съобщи в рамките на 30 секунди накрая на емисията или на 18 страница в долния десен ъгъл между две малки обяви.

"Бързата кучка, слепи ги ражда"

Всъщност по-голямата част от зрителите / читателите предпочитат да имат вярната информация, докато според медиите бързината е най-важна. Затова първо бе виновен самолетът, после компанията, сега е ред на пилота. Невинни няма, рейтингът е важен.

Призивите да не се бърза с изводите остават нечути, а жълти и реномирани медии се надпреварват да анализират случилото се на базата на "обосновани предположения" (пак по Цветанов). Когато Билд и Шпигел звучат еднакво, а Гардиън е със сходно заглавие на Дейли мейл, имаме проблем. И той не е в жълтата, а в кафявата гама.

"Довчера кърмеха, днес обясняват как се отваря врата на А320"

Социалните мрежи дадоха трибуна на всеки, всеки ден да показва своята експертност. Така огромна част от нас дават своето компетентно мнение за кърменето, ядрената енергетика, тениса, футбола, външната политика, държавните финанси и всички знайни и незнайни теми, които дебнат отвсякъде.

Специално за всички "авиоинженери" няколко уточнения.

"Защо вратата на пилотската кабина се отваря трудно..." - Защото когато се отваряше лесно се случи 11 септември.
"Ако пилотът беше успял да влезе..." - Не е сигурно. Справка: Egyptair 990.
"Щом пилот може да лудне, кога ще направят възможна намеса от земята?" - А каква е гаранцията, че някой на земята няма да лудне? А какво правим при хакерска атака?

Търсенето на "българска следа"

... и не само. Самолетът е минал технически преглед в София гръмнаха няколко сайта и два-три вестника. Ядосах се за кратко, докато не чух по CNN въпроса "възможно ли е част от самолета, произведена в САЩ, да е причина за инцидента".

Явно разочаровани от факта, че няма американски или български граждани на борда, медиите трескаво започнаха да търсят нещо, което да повиши интереса. Ах, този рейтинг!

Какво е важно да запомним?

Прокуратурата търси вина и отговорност, а разследващите самолетните катастрофи търсят техническата причина за случилото се, за да не се повтори инцидентът.

Нито един от разследващите не е излязъл, за да съобщи нещо публично. Те мълчат и не би следвало да кажат абсолютно нищо публично, докато не е готов предварителния доклад.

А можем ли да изчакаме дотогава? А относно шумно рекламирания ексклузивен запис на последната минута на полета: "Все още не е ясно дали записът е достоверен" е достатъчна причина да не го публикуваш.

Най-лесно се слагат каруцата пред коня и виновния преди разследването. Сещам се за поне още десет народни поговорки по темата, а вие?

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените