В живота не е като в приказките и историите не винаги завършват с щастлив край. Така е на път да приключи и случаят с отец Паоло Кортези, католическият свещеник от Белене, който реши да приюти семейство сирийци.
След като семейството бе принудено да напусне града, отец Паоло си заминава от България по заповед на началниците си от Ордена на пасионистите.
Един италианец, който обичаше родината ни, наравно със своята, беше по-голям патриот от много българи и направи толкова много за Белене, си тръгва огорчен, че българската действителност не подлежи на промяна.
Паоло Кортези пристига у нас през 2010 година и попада в Белене - един от градовете с най-голяма католическа общност в страната. Но Белене е известно и с друго - местните жители са прогонили няколко католически свещеници, а един епископ за малко да умре, защото му отказват лекарска помощ.
Но отец Паоло е твърдоглав и не се предава. Той вярва, че беленчани са най-добрите българи, а Белене - едно прекрасно място на брега на Дунава. Така представя новата си родина на всички свои приятели в Европа. Довежда стотици чужденци - именно там - в Белене, на брега на Дунава. Дестинация, която иначе не е сред най-посещаваните места от туристите.
Белене е малък град с висока безработица. Мнозина са отишли на гурбет. Много къщи са празни. На отец Паоло му се иска да направи нещо за това място, на което са останали само бабите и децата. Със скромните си възможности открива пицария, която се отварят няколко работни места. Не спира дотук - открива и фурна, за правене на пресен хляб с машини, докарани от чужбина.
В руините на прашните рафтове свещеникът намира стари писма - неиздавана кореспонденция между папа Йоан XXIII и католическия свещеник от Велико Търново отец Карло Раев. Отец Паоло издава писмата в Италия и книгата се превръща в хит на италианския религиозен пазар.
На метри от католическата църква в Белене е затворът - там свещеникът помага на лишените от свобода. Но Белене е и мястото, където хиляди невинни са намерили смъртта си, защото по една или друга причина са се оказали неудобни на комунистическия режим в страната. Място, което до скоро тънеше в треволяк и трънаци, а само враните идваха да отдадат почит на загиналите.
Отец Паоло не може да разбере как целият свят се покланя пред жертвите на тоталитарните режими, а в България стои въпросът имало ли е жертви или не, кой е виновен и трябват ли ни паметници за жертвите на комунизма.
Съвестта му не му дава мира. Пред очите му е образът на Евгени Босилков, който също като него е от ордена на пасионистите, но бива убит от режима заради отказа му да се подчини на комунистите. Името на Босилков, когото папа Йоан Павел II обяви за блажен през 1998 година, не му позволява да стои безучастен.
Така се ражда идеята за построяването на мемориален парк на остров Персин и музей в град Белене, посветени на жертвите на тоталитаризмите през XX век. Желанието е Белене да се превърне в град на паметта, посетителски и образователен център.
Отец Паоло основава фондация, която започва да набира средства за целта, обикаля институциите в България и търси дарители в Европа за осъществяването на проекта.
Боклуците и треволяка от бившите килии на политически затворници са махнати. Там вече има кой да носи цветя. Лека-полека от прахоляка излизат снимки, документи. "Всичко това, което може да помогне да не забравяме, защото народ без памет, е народ без бъдеще" - казва отец Паоло.
Той е убеден, че "страданията и смъртта на тези хора са безценен дар, който трябва да бъде съхранен и предаден на бъдещите поколения". Иска да влезе в контакт с различни фондации, асоциации, паметници, изследователски центрове, музеи в Европа и по целия свят, посветени на културата на паметта за невинните жертви.
Следват изложби, книги, филми... инициативите нямат край.
Отец Паоло докарва в Белене президента Росен Плевнелиев не за поредната първа копка на неосъществената АЕЦ "Белене", а да участва в конференция в памет на жертвите на тоталитаризма. В края на 2016-а Плевнелиев му връчи почетния знак на президента за „заслугите му към развитието на гражданското общество, за значимия му принос за предаването на знанието за тоталитарното минало и всеотдайната работа за почитане на паметта на жертвите на комунистическия режим".
Но малкото крайдунавско градче се оказа не за него. Не за първи път човешката злоба и завист, плюенето по добрите и способните, надделяват над добрите хора. Това българите най-добре го можем.
И не казвайте, че не всички сме такива, защото докато има хора, готови да слязат на площада, за да замерят другите с камъни, ние не можем да сме нация, а само мърша.
Отец Паоло си отиде. Сигурно ще се върне в любимата Италия, в родното Бергамо, където да си добър и честен, да спазваш закона, не е престъпление. И няма да те изгонят за това. Или в някоя енория в Милано, където хората ще могат да оценят свещеника.
А ние? Къде да отидем? Толкова много хора ги е срам от случилото се в Белене, от прогонването на сирийското семейство и от стъпканото с гумени ботуши на площада достойнство на отец Паоло Кортези.
Той си тръгва, след като направи за България много повече от стотици ура-патриоти, взети заедно. Ако те са силни на приказки и на площада, като опрем до делата, никакви ги няма.
Трябва да ни е мъчно за нас. Защото един италианец дойде да ни покаже, че в собствената ни държава честните и свободни хора нямат място. Побеждават тези, които обсебват телевизора и крещят "Смърт на предателите".
След гумите на колата, с която замина свещеника, остава мъглата над Белене. Тя се простира далеч надолу, чак до турската граница. Чака българите да се събудят и да разберат, че нито Европа, нито Русия ще оправят тази територия, наричаща се държава, ако те самите не го направят. За да не изгоним всички добри хора, останали по нашите ширини. Завинаги.
"Огън да я гори тази държава! Проклети да са тези комунистически, фашистки, нацистки и руски патрЕотарски скотове. Мафиотска държава с овластени простаци и бандити начело. Не заслужаваме като народ и страна НИЩО хубаво да ни се случва! Нямам съмнение, че Бог ще отвърне очи от нас и ще ни се случи нещо лошо. Природно бедствие или война. За да страдаме, за да бягаме, за да плачем безпомощни и отчаяни. За да се отрезвим. Но ще бъде много, много късно..."
Трябва да отречеш всичко земно, всичко присъщо на себе си, да вдигнеш поглед към Бог и поискаш от него да те освободи от слабостите ти, за да продължиш своята борба, и да победиш. Нека Бог да бъде с теб, отец Паоло, и той да те дари с успех в начинанията ти!
Ние, българите, сме такива, каквито сме. Добри, лоши - такива сме. Формирали сме се като народ през времена на робство и смут. Какво всеки иска да ни критикува и променя? Защо все ни липсва самочувствие и се чувстваме длъжни да следваме чужди указания? Я да опита отчето да промени един германец, французин или англичанин в техните страни! Много ще възроптаят открито, независимо дали е справедливо и за добро. Аман пък от желаещи да ни "оправят"! А сиктир, отче! Чао!
Много ти се иска всички да са "ние българите" и да живеят в мисловнатаклоака, в която живееш ти. Иска ти се да приравниш всички със собствената си низост. Иска ти се, ама не ти се получава. Вече предложиха на сирийското семейство убежище, българи, наследници на бегълци. Много хора подкрепиха и католическия свещеник за човеколюбието му. Още повече осъзнаха що за примати населяват българските земи. Когато следващият път ти дойде идея да говориш от името на "ние българите", може би дори ти ще осъзнаеш, че представляваш единствено и само собственото си мнение. Защото аз не мисля като теб. Слабо казано.
Аз като Мирча Кришан "за краставицата" - колко по-лесно би било да бъдат насочвани мигрантите към общини с аналогично вероизповедание. Има ги в изобилие.
Защо точно в Белене или в Широка лъка? Защо не в селата в Родопите с големи джамии, или в Търговище,или в Разград? За самите мигранти би било по-комфортно откъм религиозни ритуали.
Хороводец може и да не е успял да стане точно в този момент, но май доста от музиката в Белене е поръчвал.
Аз не разбирам за какво е тръшкането. Статията констатира нещо, което всички си знаем - добрите хора си заминават. Дали е този свещеник или амбициозното съседче, което е имало надежди за промяна в държавата, заминават си. И си заминават, защото освен явните цървули, които са си останали с идеите за тарикатлък и ментене или една обикновена лошотия от типа ''на Вуте да му е зле''има и също толкова мърша. Има ги тия, дето и се правят че не ги виждат, и тия, дето ги защитават. Краля на пътя сякаш е от вторите Ма откъде-накъде ще толерираме някакъв да прави нещо добро, що пък ще ми натрапват да ба бъда добър човек, ние сме страдали толкова години и затова сме такива, що пък да ТРЯБВА да се променим към по-добро? Ми не трябва. Никой не те кара. Човекът е направил нещо добро, ти се тръшкаш, че едва ли не неговото добро дело ни злепоставя, щото показва какви сме всъщност. Ми ако не искаш да те възприемат негативно, промени се. Ако не искаш да се променяш, не се, твоя си работа. Но при това положение не става да мрънкаш по форумите как другите хора те намират за противен. Както ти каза deowin, носи отговорност за изборите си. Ако не се къпеш и вониш, хората ще те отбягват. И с тропане с крак и рев, че можеш да вониш няма да накараш никой да си пие кафето с теб. А, и последно : ако единствената ти защита за някакво кофти поведенение е ''ми не е незаконно'', може би е редно да се позамислиш дали това поведение все пак не заслужава промяна.
Някой който правеше нещо за неколцина българи в Белене, си отиде. Сега, ние които сме тук в пределите на България трябва да си отговорим на въпроса, дали ще оставим най-страхливите "българи" да диктуват дневния ред и да налагат страховете си. А на тези, които ще кажат да се взема бежанци у нас, ще им напомня за Паоло в Белене, който поиска да приюти едно семейство, но не му позволиха.
В този ред на мисли, отецът е добър, но пагубно заблуден човек. Неговите добрини към България са безспорни, но криворазбраното му милосърдие по отношение в този случай е опасно. Нека види какво става на Лампедуза, Лесбос, Кале, Марсилия, Мъоленбек...
Тео /кжментар 42/, Не знам дали знаеш от по-старите българи една интересна приказка? А тя е: Кога кучето ще побеснее, се качи, та вие на джамията. Нещо подобно наблюдавам с такива сайтове като този, телевизии, вестници и пр. Май нещо грандиозно предстои
Срам ме е от името на плюещите един истински християнин...