Една наша читателка от чужбина ни изпрати своя интерпретация на Вазовата ода "Опълченците на Шипка", вдъхновена от протестите.
Двайсет деня младите дружини
как правата си бранят. Орлов мост
трепетно повтаря на протеста ревът.
Младежите смели за двайсетий път
на гъсти орди маршируват
и плакати се веят, и викове ехтят.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Волен безумний сочи към тях пак
и вика: "Извинете се, бе! Лумпени такива!"
И младежите тръгват с викове сърдити,
и "Червени боклуци!" гръмовно въздуха разпра.
Всеки отговаря: "Искаме оставката сега!"
И с нов устрем от смелост и желание за свобода;
дружините наши, окичени със знамена,
пеят химна и се прегръщат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски пред парламента да изложи,
и своето мнение най-силно да наложи.
Виковете екнат. Комунистите плачат,
но нагло се крият; оставка не рачат.
Депутатите изплашени бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний площад,
не сещат ни жега, ни жажда, ни глад.
Щурмът е отчаян, отрядът е млад.
Двайсет дни вече протестират, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и европейските политици не гледат към тях.
Нищо. Те ще паднат, време не остана -
кат шъпа турци под сганта на Ердогана.
Волен пристъпва; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава един млад мъж като същински генерал,
ревна гороломно: "Млади протестиращи,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила народът повери
столицата, държавата и себе дори!"
