След цялата тази статия, човек все пак трябва да се запита: "Защо ни е Оскар?". Все пак, Оскар е прякор.
Официалното име на наградата е Награда на Академията. А въпросната Академия е Американската академия по киноизкуство (казано накратко, защото името е по-дълго) А самите членове на академията не са "академици", а хора на изкуството и то, най-много, на американското.
Т.е. ние си мечтаем американските кинодейци да ни оценят. Защо - не става ясно. Сигурно, защото американската киноиндустрия дава най-много за самореклама.
Нашата традиция е съвсем различна. Не се наемам да давам определения за "народопсихологията" ни. Но силната страна на българското кино винаги е била по посока на хумор, ирония и самоирония.
Ние си имаме нашите класики, които човек от друга действителност може и да не разбере. Как да му обясниш на някой американец, защо да подредиш "роднина - милиционер" е смешно?
Или че "кучета и котки може, а прасе - не може, хайде де!". То даже не можеш да преведеш на свестен "американски": "Чичо Манчо, много се минА !". Какво да им обясняваш на американците - "Е, няма такъв филм!".
Ако някой е прочел критиките или по-точно хвалбите за "Черна котка, бял котарак", сигурно е видял колко слаби са възможностите на критиката дори да обясни подобен филм.
Така и нашите филми могат да останат неразбрани, дори когато са хубави. Важното е да не правим компромис в името на това да бъдем харесани от другите.
Прав си не е задължително да ни харесват, но все пак е добре. Киното в дълбокия си замисъл е комерсиално изкуство, а също така и широка врата на света към нас, добра рекламна платформа. Не твърдя, че всеки филм, който правим трябва да е мислен като оскаров или фестивален, но все пак би било добре и ние да пооберем малко награди
Aмериканската киноиндустрия дава най-много за самореклама... Taка е, но затова пък в БГ се рекламира много без да се дават пари за реклама. Искам да кажа, че куцо и сакато пише за филми и актьори. И освен това "народопсихологията" ни се променя. Тя зависи от конкретния исторически момент. Сигурно и моята "народопсихологията" ;) е повляна от турското робство и от историята, но моята "народопсихологията" най-вече се влияе от бъдещето. За мен, моята предметна област е много по-важна от киното. Трябва да се случи нещо специално за да мога да изгледам цял филм в месеца. Е, тогава мога да си позволя да нещо нашенско, традиционно. Не смятам, че става въпрос за американска или за нашенска традиции. За да е комерсиално, американското кино успява да се харесва на хората. На ден не гледам филми повече от 15-20 мин., след вечеря, и след като сме си разказали случките с жена ми. За тези 15-20 мин. предпочитам забавни КАТРИНКИ с Шварци, Ван Дам и особено много се забавлявам със Ст. Сегал, защото за мен той е много слаб актьор, НО, не мога да се обвързвам с циганията на "Черна котка, бял котарак" и не вярвам , че някой би издържал. Не се интересувам дали ще вземем "Оскар" или не. Искам 15 мин. разтоварване на ден. А когато имам време мога да изгледам и нещо много дълбокомислено.
Има ли на света по-презряна държава от САЩ?Нямам предвид населението-наследници на черните роби или пък червените индианци,коренното население на тази територия.Преди да ги избият или прогонят.В Латинска Америка ли ги обичат,в Япония ли ги харесват или пък в арабският свят?