Човешкото страдание би следвало да е неприкосновено. Това означава уважавано, признавано и оставено на мира.
Уви, във времена на социални мрежи, свръхсподеляне и масова емоционална интелигентност на равнището на лоботомирана антилопа хората все по-рядко разполагат с пространство, в което да страдат спокойно и качествено: както животът е предвидил.
Откакто психологията стана топ специалност в Софийския университет, а Facebook даде арена за мнение на всички онези човеци, които притежават мозъка на хелер и чувствителността на Чикатило, но поради някаква мистериозна причина умеят да пишат на клавиатура и вярват в заветния принцип "Всеки има право на мнение", всички станаха психотерапевти.
И се започна едно обилно и унищожително раздаване на съвети за всякакви проблеми: от "преодоляване" на болката по време на траур, през справянето с обикновени, скучни паник атаки до идеи как да напуснем домашен насилник, без два дни по-късно бодра репортерка от национална телевизия да пита съседа ни дали убиецът е поздравявал съседите си редовно.
Ето и кои са най-малоумните, плитки, агресивни, безсмислени, грозни съвети, които може да се дадат на хора с проблеми от какъвто и да е тип:
Стегни се
О, небеса! Във времена, в които всички сме с болки в мускулите и ежедневно главоболие заради прекалено стегнати мускули, които са прекалено стегнати вследствие на непрестанен, угнетяващ стрес, последното, което ще ни свърши работа, е идиотският съвет да се стегнем.
Той много често се дава на хора с паник атаки. Това е една съвършена ирония на съдбата, защото тревожността живее именно в съпротивата срещу това как се чувстваме и ескалира към паника, ИМЕННО когато сме прекалено стегнати и се стремим на всяка цена да запазим илюзорния си контрол върху ситуацията, тялото и мислите си.
Затова "Стегни се", комбинирано с бойното "Контролирай (се)", е един от най-хитрите акъли, които можем да дадем на тревожен човек. Ако искаме да го съсипем, разбира се.
Запази самообладание
Това е безмерно ценен и гигаефективен съвет, ако някой ви се обади и ви каже, че мазнината от тигана е пръснала върху кухненския шкаф и в момента цялата кухня гори. "Запази самообладание, обади се в пожарната, изнеси кучето, котката и децата и изчакай пожарникарите да дойдат в градинката отсреща." Супер.
Уви, този съвет се дава при далеч не толкова обективни обстоятелства, налагащи именно запазване на самообладание.
Срещала съм го като съвет за преодоляване на загубата на дете. Представяте ли си? Както и като съвет за бързо преминаване през паник атака. Самообладание? Когато целият мозък е изключил и е оставил амигдалата да се разпорежда с тялото и мислите ни? Are you f*cking kidding me?
Не изпадай в депресия
Уау... Това е наистина дълбоко и проникновено. Почти колкото "Не хващай рак". Поклон и сърдечно благодаря!
Мисли позитивно
Въпреки че кълбото от зловредни внушения на тема позитивно мислене през последните години започна да се разплита, тезите за всесилното влияние на положителната мисъл все още се срещат често в мътните води на интернета.
Нека да видим в кои ситуации е хубаво да се мисли позитивно: в сутрините, в които сме на брега на Амалфи и ще прекараме деня в плаване с луксозна яхта до остров Капри, преяждане с пица с артишок и близане на джелато от корема на изпратен от Вселената любовник, който малко прилича на младия Матю Макконъхи.
Тогава можем да мислим позитивно, защото нещата са позитивни и позитивното мислене не изглежда идиотско. Или в дните, в които ни предстои ходене в офиса, приказки с колеги, дълга обедна почивка и приятна вечер със семейството.
Ако сме потиснати, защото не ни се ходи в офиса, защо да не гледаме позитивно и да не се успокоим с перспективата в метрото дотам да попаднем на "първия ерген на България" и неговите плочки?
Но има и ситуации, в които не е добре да казваме на хората да гледат позитивно на нещата. Например ако преживяват загуба, ако имат епизод на често психично разстройство, ако се чувстват обезкуражени, ако са изгубили ориентирите и/или смисъла си и/или вярата си, ако са жертви на домашно насилие, ако къщата им е била ударена от небрежно изпуснат от китайците космически боклук, ако са били пребити от пазители на реда, ако семейството им е екзекутирано от талибани или ако са диагностицирани с болест на Хънгтингтън.
Тогава не им казваме да мислят позитивно. Нито им препоръчваме хомеопатия.
Бъди себе си
Универсалният съвет за всяка трудна ситуация, включваща взаимоотношения със значим друг. Разбирам основния замисъл, в който влизаме във връзка с интимните си желания, с истинската си същност, с характеровите си травми и с дълбоките си, вътрешни потребности, но мантрата "бъди себе си" наистина излезе извън контрол.
Добре е, че подобно на насилственото положително мислене, и тя сякаш се насочи предимно към интелектуалната зона на плеймейтките и леко освободи пространството, което обитават по-семплите, обикновени хора, но още има какво да се желае.
Разхождай се сред природата
Наистина е хубаво човек да се поразходи в планината, да пипне с ръка някое ледено поточе, да умие с чистата вода подмишниците си, да вдъхне аромата на боровете и да преосмисли проблематичната ситуация под яркосиньото небе и величествените върхове на Мальовишкия дял.
Природата обаче не е панацея. Все пак, нека не забравяме, че ураганите, скрипите и смъртта също са природа.
И последно по ред, но не е и по важност, ето ви един съвет!
Ако ужасно много ви се иска да дадете съвет, дори да не е поискан, и просто усещате как, ако не го дадете, той ще разцепи кожата ви, ще излезе навън с капещи лиги и лакома физиономия като Пришълеца и ще ви изяде, спрете за момента и се запитайте: "Ще допринеса ли за добруването на този страдащ човек със съвета си или просто ще почеша потребността си да се чувствам полезен и значим?".
Ако отговорът е "Да, ще допринеса", дайте съвета, дори да е "Стегни се".
Ако обаче сърцето ви казва, че давате съвети, само и единствено защото егото ви се храни с тях и те ви поставят в супериорна позиция спрямо искащия (или още по-зле: НЕискащия) съвети, направете нещо чутовно и безконечно мило. Млъкнете.
