Уроци по кучешки език за начинаещи

В България всички разбират от 3 неща - жени, кучета и коли"

Когато трябва да взема интервю от човек, на когото много се възхищавам, винаги ми отнема два пъти повече време, защото искам да стане максимално изчерпателно и грабващо. Такъв е и случаят и сега.

На вашето внимание представям Александър Георгиев от Dharma Dog Academy - моят, пардон, нашият кучешки треньор. Благодарение на спокойствието, търпението и големия му know-how преди 5 години, в момента разполагам с едно прекрасно, балансирано, социално и уравновесено куче. Сашо е треньор, който с ръка на сърцето препоръчвам на хората, на които им пука за добруването на своя домашен любимец.

Никога няма да забравя как Сашо се появи на първата ни среща. Слезе от колата си и след него на тревата като балерини скочиха три красиви добермана и едно чихуахуа, които по негова команда се наредиха като спретнати малки войници. Красиви, мускулести и спокойни кучета, след които всички се обръщаха с възхита, а не със страх.

По време на снимките ситуацията бе същата. След щастливо боричкане в тревата - Cherry u Джаро по команда застанаха в краката на Сашо за снимки с готовност. А после кротко ни изчакаха, докато се наговорим по любимата ми тема „Как да се грижим за кучето ни".


Кажи ми с две думи, защо има непослушни и лоши кучета?

Проблемът при кучетата идва от намесата на хора. Ако искаш да възпитаваш едно куче, не става с бой. Напротив. Трябва да го насочваш, да му показваш кое е правилно и кое - не.

Замисляла ли се как се възпитава едно дете? Много хора си мисля, че е твърде различно, но не е.

Основната ни цел е да покажем как трябва да се държи, като използваш същите методи както и при децата. На детето му се караш, после му обясняваш и коригираш. От друга страна го стимулираш, за да го насочиш в правилния път, когато то слуша. Децата нямат пружинки, които да навием, за да го пуснем в парка и да върви в права линия послушно. Същото е и с кучетата.

Като родим едно дете, не го завързваме за верига в ъгъла, като цвете, което поливаме от време на време. Трябва да го възпитаваме.

Дори и на работа ситуацията е такава. Имаш балансиран шеф, който е поставил ясни за следване правила. Шефът ти те инструктира спокойно за следващата ти задача. Знаеш обаче, че ако не се справиш, ще бъдеш наказан или критикуван. А сега си представи един шеф, който идва, радва ти се, потупва те благо по главата и в следващия момент започва да ти крещи без да има конкретна причина.

А може ли старото куче, да научи нови номера?

Никога не е късно да започнеш работа с кучето и да го възпиташ по-добре. При мен са идвали кучета на 10, на 11 години. Не се шегувам.

Най-важното обаче е стопанинът да има желание да промени своето отношение, да възприеме кучето по друг начин и да работи в тази посока.

Имал съм случаи, в които, докато работим с даденото животно, всичко се нормализира, животното ме слуша. Но ако след това стопанинът продължи да дава грешни сигнали, независимо от обучението, няма как кучето да продължи го слуша.

Например, ако коригираш животното, трябва да го правиш с външната част на ръката. Ако искаш да го разиграеш, трябва да го правиш с вътрешната страна на ръката, все едно го приканваш към теб.

Разкажи ни за няколко твои случая, при които хората са основна причина за непослушанието, а не толкова характера, породата на животното?

Имах една дама с голдън ретрийвър, който й създаваше доста главоболия. Стигнахме дотам да се виждаме 7 дни в седмицата, което е много за подобен тип обучение. Обикновено работя с клиентите си по 1 час на седмица.

Това беше в продължение на година и половината. Кучето стана професор - интелигентно, често се представяше по-послушно и добре от моите кучета. Обаче жената не успя да се справи с него и взе мързеливото решение, като му купи електрически нашийник.

Сещам се и за един случай, при който по време на урок в Борисова градина срещаме една възрастна жена, държаща една космата малка топка. Малка кавказка овчарка, която като бебе изглежда като Мечо Пух. Чувам я как говори на една жена до нея и й обяснява как с много любов се възпитава кучето. При което аз се разминавам и в движение й казвам „Не е точно така госпожо, трябва да има и контрол.". Тя взе да спори, затова се съгласих с нея и продължихме напред.

След 7-8 месеца ми звъни вечерта притеснен дамски глас „Господине, вие не ме помните, ама сме се виждали с вас преди време. Аз съм с кавказката овчарка, обаче в един момент така стана, че порасна и стана огромен пазач. Не пуска външни хора, а имаме наематели. Дори и ние не можем спокойно да излезем навън. Гости не могат да ни дойдат". Виждахме се, зет й пое грижата за кучето и обучението. Вече се разхождат спокойно в парка, а кучето е социално и се разбира с други кучета.

При друг случай кучето не слуша своята стопанка. Бори се с нея, къса й ръцете при разходки. В един момент започнал да й ръмжи дори когато лежи спокойно или като му се кара. Нападал колела, детски колички, деца.

Първа среща, при което кучето върви на вързан повод до нея и към нас приближава колело. Жената се напрегна, опъна повода здраво и ми казва „Виж какво ще стане сега?". И това куче наистина, 45 кг, кучето скочи към колелото и го нападна. Аз реагирах, чукнах го през носа и го коригирах. При което кучето се върна обратно, мина зад нея, седна и погледна ошашкано и се чуди „Какво се случи?". А какво стана - оказа се, че в глутницата им се появи някой, който е по-силен от стопанката му и му каза как трябва да се държи.

Друг трагикомичен случай е следният. Разхождаме се с клиент и влизаме в клетката за кучета в Южен парк. Там виждаме един здрав, надъхан младеж. С един потник, с едни мускули. Кучето му голдън ретрийвър, който обаче се държи доминантно. Стопанинът отиде, нарита го яко и му се скара. После кучето го заобиколи и се сби с друго куче заради топката, която му хвърлят и той си пази.

Обикновено се старая да не давам непоискан съвет, но не се сдържах и му казах: „Пич, защо не прибереш топката. Заради нея се сбива с други и я пази". Той ми отговори „Аве ей, аз толкова кучета съм гледал. Ти няма да ми казваш как да си гледам кучето". Викам „ОК, прав си. Твое е решението". Пак отиде, нарита кучето няколко пъти, то му ръмжа. Накрая пак се сби с трето куче и му викам: „Защо не го хванеш за опашката като го разтърваваш". И той се развика "Как ще го хвана за опашката - нали ще му я откъсна. Имаш ли акъл?".

На 7-8 сбиване, въпросният човек бръкна в устата на кучето, за да го разтърве и да му вземе топката. В този момент кучето така го захапа и му разпра предмишницата. Съблече си потника, уви се и се изнесе. В крайна сметка това можеше да си го спести. Но трудно можеш да накараш някой да ти обърне внимание и да осъзнае, че не е прав. Не можеш да кажеш на един човек, че не си владее кучето. Човек трябва сам да стигне до това заключение, да разбере, че има нужда от помощ.

Кои са по-послушни - стопаните или кучовците?

(Смее се) Често работата с хората е по-предизвикателна от тази с кучетата. Често обяснявам нещо, но те не ме чуват. Хората се ограждат с някакви стени и в тяхната представа това е най-доброто за тях.

Затова е важно да влезнеш в синхрон със собственика на кучето. Давам едни и същи насоки, но хората ги пречупват през своя мироглед. За някои хора е удоволствие да гледат как кучетата им показват агресия, че се хвърлят на други и показват колко са злобни и силни. Компенсираш проблеми, които ти имаш, със силата на кучето.

А как се разбират кучетата в твоята глутница - една голяма Cherry, един малък Джаро и една малка по размер Чихуахуа?

Играта на кучетата е с възпитателна цел. Джаро е най-младият в глутницата ни. Месец, месец и половина Чери го тормозеше непрекъснато. Той тича при нея, забива й се в краката и тя го накълвава. Отива, ляга в леглото, тя отива, скарва му се и го гризва. Минава покрай нея, бута я, тя му изръмжава и хапва възпитателно.

Жена ми се беше притеснила, че Чери ще го изяде. Аз й казах „Спокойно. В момента тя го учи на обноски". В един момент кучето взе да се държи правилно. Поведението му с другите кучета от само себе си стана правилно, а при поведението с хората също копираше своята кака.

Аз мога да науча едно куче на много неща, но това, което едно куче може да научи от своите себеподобни, никой човек не може да го предаде.


Ежедневно при моята работа моите животни се срещат с всякакви кучета. И това нещо ги учи на правилно поведение и комуникация. Ако ти съкратиш тази част от поведението на едно куче, ти го осакатяваш.

За съжаление хората не осъзнават, че взимайки куче, ти не купуваш вещ. Напротив - сдобиваш със същество, което има своите потребности - има нужда от социализация, от слънце, от разходки, от внимание. От една нормална среда около себе си.

Какво да правят кучетата, които страдат от т.нар. separation anxiety (страх да бъде само вкъщи)?

Когато останат сами, те се чувстват изоставени от глутницата. Сега трябва да защитават територия, която иначе пазят заедно с хората.

Всяко едно куче далеч от глутницата се напряга и започва да пази. Реагира на неща, които се случват наоколо - шум пред вратата. Когато едно куче е възбудено, започва да прави бели, да лае, да вие. По този начин той показва, че се пази.

Затова трябва да го научиш, че го оставяш с пълното съзнание, че ще се върнеш там. Ето например, аз съм оставял кучетата в колата. Казвам им „На място" и го намирам заспал. Той знае, че като приключа ще се върна и ще го взема.

Има една команда, която е хубаво да бъде възпитавана при кучетата - това е задържане. Казваш му „Стой на място" и му се губиш от погледа и той да продължи да те чака. Смисълът на тази команда, когато го оставяш вкъщи, е „Аз отивам някъде, но пак ще се върна". Това е начинът да накараш кучето да реагира правилно.

Могат ли деца и кучетата да съжителстват успешно заедно?

Моят син го отгледа един доберман (смее се). Не се шегувам. Когато се роди синът ми, един мой приятел ми изпрати мъжко кученце. Беше на месец и половина. Синът ми и кучето бяха родени в един и същи месец дори. Те заживяха заедно. Докато беше живо кучето, двамата бяха неразделни. Затова се отнасях и към едното и към другото еднакво с еднаква строгост и последователност.

В Австрия, където живеехме тогава, нещата седят по-различно. Не можеш да водиш невъзпитано или агресивно куче насам-натам. И самите хора са възпитани да са отговорни. Когато става въпрос за куче, те търсят специалист, който да им обясни предимствата на всяка порода и заедно да изберат най-добрият като темперамент вид куче. А не както често ми се случва тук - 45-килограмово момиче пристига с 45-килограмов ротвайлер и после ми казва: „Аз не мога да го контролирам". Естествено - той е 4х4, а ти си на два крака.

А как да подготвим кучето, когато ще имаме бебе? Въпросът ми е провокиран от порочната практика, при която хората изоставят животното, когато разберат, че жената е бременна.

Това е пълна глупост. Нищо не се променя. Когато се роди детето, стига да не изпадаш в параноя за болести, най-нормалното нещо е да растат заедно.

За или против кастрация при кучета?

Принципно, за. При женската кастрирането преди първо разгонване намалява риска от рак с 90%. При всички случаи кастрацията има благотворно въздействие върху здравето от гл.т. на ракови образувания.

А хубаво ли е кучето да спи в леглото при стопаните си?

Не, защото кучето е свикнало да защитава интимната си сфера и то агресивно. А когато ние му позволяваме да се качва на леглото, по този начин ние не защитаваме нашата интимна сфера. По този начин все едно му казваме, че то има права, които всъщност не трябва да има.

Три са основните принципа, които трябва да спазваме при възпитанието на едно куче - кучето не трябва да върви напред, не трябва да се храни преди нас и не трябва да ляга или сяда на местата, на които ние седим.

Това са ситуации, при които един алфа в природата, който не защитава може да изгуби своята позиция в глутницата.

Разкажи за най-тежкия си случай, с който се гордееш?

Почти всички случаи са тежки, особено когато става дума до агресия. Лошото е, че до агресия се е стигнало на краен етап и то от убедеността на стопанина, че разбира от всичко и че животните се възпитават с много любов. Многото любов означава, че му даваш само права. А в момента, в който кучето получи тези права, то започва да се държи като водач.

А водачът на глутницата сам по себе си е доминантен и терористичен спрямо другите. Това означава, че всички в глутницата трябва да се съобразяват с него. Затова когато му позволим да бъде водач, може да се получат много сериозни отклонения в поведението му. Например, когато е легнало някъде, ако ние минем оттам, то да ни ухапе. Или ако се наведем, докато то се храни, да ни ухапе. Ако то лежи при нас в леглото и ние се завъртим, то може да ни захапе, защото навлизаме в неговата интимната му сфера.

Защо от всички породи избра доберман?


По-скоро те ме избраха. Когато бях на 5 години, баща ми ми подари куче - питоподобно, което си отглеждах много дълго време. Баща ми каза, че ако не се справя с кучето във възпитанието му - да го гледам, да го къпя и т.н. - той ще го даде на друго семейство, което ще се грижи повече за него.

Исках да си задържа кучето, затова се постарах и се грижих много за него. Когато почина, малко преди да вляза в казармата, си взех една немска овчарка. Вуйчо ми я гледаше, докато бях войник. Когато се върнах, не беше комфортно да ги разделям, тъй като се бяха сработили и обикнали.

Тръгнах си да си търся куче и мой познат си беше взел доберман. Беше го заключил с една верига в мазето без да го извежда. Кучето беше със страхотен рахит. Имахме пререкания с човека. Накрая му платих, взех го и се заех да го лекувам, защото трябваше да укрепне. Но това ме сближи с кучето и така установих, че породата ми пасва на характера.

Как съжителстват чихуахуа и два добермана?

Малката е пусната свободна. Ходи измежду големите кучета спокойно. С нея се отнасям по същия начин както и с доберманите.

Новините

Най-четените