Външното министерство на Турция реагира на декларацията, приета от Народното събрание в края на миналата седмица след 3-часови дебати, в която кланетата над арменци в Османската империя са квалифицирани като „масово изтребление". Това се случи на 24 април, в деня, когато в Ереван се проведе церемония в памет на загиналите 1.5 милиона арменци - първият геноцид на миналия век.
Декларацията бе редактирана в последния момент от премиера Бойко Борисов, който обяви, че в българския език не съществува дума „геноцид", а „масово изтребление", както и че Турция много помагала на страната, например в износа на месо.
Според Анкара приемането й „ще се отрази негативно" на отношенията между двете страни. Макар че в текста се разграничава историята на Османската империя от днешна Турция, според позицията на турското външно министерство документът не отговаря на истината.
"Решението, прието от българския парламент на 24 април 2015 г. във връзка със събитията от 1915 г, по инициатива на ултранационалистическата, ксенофобска, расистка партия "Атака", която също е против евроатлантическите ценности, показва антагонистично отношение към Турция. Турция отхвърля тази клевета срещу своята история", гласи позицията на Анкара, публикувана в интернет.
Турското външно министерство осъди остро приетата от българския парламента декларация, тъй като законодателният орган на България е „заложник на "екстремистките елементи в него и пренебрегна хуманитарните и конкретни инициативи, които Турция е предприела по този исторически въпрос".
Анкара отрича арменския геноцид, признат от ЕП, Русия, Франция и още 30-тина държави, като продължава да определя събитията като „масово клане", в което са загинали и етнически турци. Преди две години сегашният президент Реджеп Ердоган се извини на арменците и призова историята да не се използва за политически реваншизъм.
Анкара вече привика за обяснение по въпроса българския посланик Красимир Тулечки. По време на разговора Тулечки е заявил, че декларацията не е насочена срещу съвременна Турция и подчертал искането за развитие на двустранните отношения на равноправна основа във всички области от взаимен интерес и ще работи последователно за изпълнението на тази цел.
