При евентиални нови избори сега, разпределението на силите няма да е кой знае колко по-различно. Това показва проучване на електоралните нагласи за ноември на социологическата агенция "Галъп интернешънъл".
Проучването е проведено между 29 октомври и 6 ноември сред 809 пълнолетни българи и е част от независимата представителна ежемесечна изследователска програма на социологическата агенция.
Според данните от изследването, общо 25,5% от участниците в анкетата, които потвърждават, че биха гласували на потенциални избори сега, биха дали вота си за ГЕРБ.
След тях по доверие се нареждат "Продължаваме промяната" с 20,8% от заявилите, че ще гласуват. Като трета сила се позиционират ДПС с 13,1%, а след тях се подреждат "Възраждане" с 10,5%, БСП с 9,4% и "Демократична България" с 8%.
Малко над бариерата за влизане в парламента остава "Български възход" с 4,5%.
Под нея са "Има такъв народ" с 3,1%, "Изправи се, България" с 1,3% и ВМРО с 0,9%.
От "Галъп" посочват, че по традиция в следизборна ситуация картината на общественото мнение запазва инерцията от самите избори с минимални отклонения, а понякога - и с продължаваща инерция нагоре или надолу за формациите, които са отбелязали приятно или неприятно впечатляващ за своята ниша резултат.
Месец след парламентарния вот в електоралните нагласи не се наблюдават особени размествания на силите. Социолозите отбелязват обаче, че такива все пак могат да се появят, ако се стигне наистина до нови избори.
"Вижда се, че в последните няколко изборни вълни понякога има бързи мобилизации в една или друга посока, които биха се откроили още повече на фона на предполагаемо ниско гласоподаване", пишат от "Галъп" в анализа си.
Относно избирателната активност от агенцията посочват, че едва ли може да се очаква висока активност.
Според данните от проучването 38% са онези, които казват, че биха гласували твърдо. 3,7% от тези, които твърдо възнамеряват да гласуват, казват, че биха гласували с "Не подкрепям никого". Популярността на тази опция се откроява след сравнително високия неин дял в последните избори.
Проучването показва, че чисто на ниво идея, мнозинството у нас предпочита да се състави правителство, дори и на цената на компромиси, като това твърдение се подкрепя от 56% от анкетираните. 26,7% предпочитат нови парламентарни избори пред това да се стига до компромиси.
Правителство предпочитат мнозинства от близо 80% от привържениците на ГЕРБ, над 60% от тези на ДПС, близо 60% от поддръжниците на ПП, над половината от тези на БСП. И при ДБ искащите правителство не са значим дял, макар като цяло дяловете "правителство" и "избори" да не показват голяма разлика.
"Голямото изключение е "Възраждане" - където мнозинство от близо 60% са за нови избори. Разбира се, натрупванията по електорати в една социологическа извадка не са толкова големи (особено при по-малките партии), че да се правят финални изводи, но данните в общи линии доказват вече наблюдавани тенденции - които бяха уловени и в екзит пол", пишат от "Галъп" в анализа си.
Идеята за въвеждане на президентска република все още не събира особена подкрепа, като 24,5% от анкетираните заявяват подкрепа за тази форма на управление, докато 47,5% се обявяват против. От "Галъп" посочват, че запознатостта с детайлите по тази тема не е висока, като цели 28% заявяват, че не могат да преценят.
По традиция, перспективата за въвеждане на еврото извиква известна обществена тревога. 55,9% у нас са несъгласни, че България трябва да въведе еврото, а 28,1% са съгласни. 16% не могат да преценят. Този тип нагласи у нас са стандартни от години и не представляват изненада, уточняват социолозите.
Любопитното в случая е, че електоратът, който е в най-голяма степен "за", е този на ГЕРБ, докато всички останали, дори този на ПП показват по-скоро неохота.
"Личи си, че желанието да се въведе еврото намалява с възрастта и расте с доходите. По всичко личи, че е нужна особено ясна разяснителна кампания за еврото, която да преодолее обществените страхове", коментират от "Галъп".
