Служебното правителство се отказа да внесе проектобюджет за 2023 г., макар да има изготвени варианти, а вместо това ще предложи да се удължи срокът на действие на тазгодишния бюджет, за да може с него да се работи и през първите няколко месеца от следващата година.
Това обяви от парламентарната трибуна днес служебният министър на финансите Росица Велкова, която бе извикана в Народното събрание, за да даде отчет за финансовото състояние на държавата. Изслушването ѝ в залата беше поискано от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и БСП за България.
За момента не е ясно за какъв период от време през 2023 ще действа бюджетът за 2022. Подобна мярка беше предприета и в края на миналата година и бюджетът за 2021 година беше актуален до март 2022 година. А тазгодишният бюджет действа от 1 април.
"Бихме внесли т.нар. "удължителен закон", какъвто имаше миналата година, който запазваше действията на всички политики и всички помощи за домакинствата, бизнеса, размера на пенсиите, докато бъде избрано редовно правителство, което ще може върху базовия вариант, който е 6,6%, да си го модифицира спрямо управленската програма", заяви Велкова.
Пред депутатите Велкова обясни, че финансовото министерство е разработило 3 варианта за бюджета за следващата година с различни параметри на дефицита. По думите ѝ обаче оттам няма да предлагат в проекта залагане нито на 3% дефицит, нито 6,6% дефицит, като причина за това са рисковете и при двата варианта.
Ако наистина се стигне до дефицит от 6,6 % догодина, това отдалечава страната ни от приемането в еврозоната, подчерта Росица Велкова.
Според оценката ѝ това усложнява поемането на дълг, а оттам и осигуряването на ликвидност в държавата.
"Това категорично отдалечава всякакви перспективи на България за еврозоната. Което беше, малко или много ключово, че все още е налична подобна перспектива. Ключово за доходността, която имахме септември месец на външната емисия. Така че, мисля, че много трудно би се осигурила ликвидност, тъй като в момента пазарите, знаете, са изключително волативни, изключително лоши са перспективите пред пазарите. Дори една Германия трудно набира обем", коментира Велкова.
По думите ѝ обаче при хипотезата, че 48-ото НС няма да успее да състави редовен кабинет, тогава спокойно може да бъде удължено действието на Бюджет 2022, а служебното правителство да действа по него, както беше направено в началото на тази година от редовното правителство.
Тя бе разкритикувана за това потенциално удължаване на действието на бюджета от тази година от своя предшественик на поста - Асен Василев от "Продължаваме промяната", който обвини служебния кабинет в безотговорност.
"Днес чухме една новина, която за мен е силно притеснителна - че служебният кабинет няма да внесе бюджет в Народното събрание. Това, което те са подготвили, казват, че не искат да го внесат, а ще внесат само закон за удължаване на действието на сегашния бюджет. Това сигнализира за няколко неща. Първо, че текущият бюджет, който по думите на служебния министър ще преизпълни приходите, ще има по-малко разходи и ще има дефицит в рамките на около 3%, е адекватен. И всички тези страхове, които се насаждат за 11 милиарда дефицит за догодина и 16 милиарда дълг са напълно безпочвени", заяви Василев.
При запазването на сегашния бюджет дефицитът в него ще е над 6%, което може да се превърне в спънка по пътя на България към еврозоната. Според бившия премиер Кирил Петков обаче, изчисленията на дефицита са неточни.
"Би трябвало да получите допълнително 4 млрд. приход за догодина. Капиталовият бюджет за 2022 г. от 8 млрд. беше безпрецедентно висок. Ако не похарчите тези допълнителни 3 млрд., които сте заложили, реалната разлика е 7 млрд. разликата, запазвайки всички политики на нашето правителство, прави дефицит само 2,5% от БВП", обясни Петков.
