Аз не съм от тези вегетарианци и вегани, които трошат барбекюта, скандират по площадите голи до кръста и обилно намазани с червена боя в подкрепа на PETA и демонстративно напускат ресторанта, ако гаджето им си поръча пържола. Напротив.
Въпреки че се храня с грах, фалафел и исландски скариди, много си обичам коженото рокерско яке, знам суджукът на кои български производители е най-добър и с удоволствие готвя мусака с кайма (но не соева!) и пилешки гърдички за приятели.
И въпреки, че нямам проблем с месоядците, мисля си, че ако някога видя някой да хапва бутче от малък померан, ще му забия един в лицето.
Кучешкото като храна е разпространено в Китай, Корея и Виетнам, както и в някои африкански райони, най-вече в Нигерия.
Приготвянето на месото от куче е с най-стара традиция в Китай, за което има писмени сведения още отпреди 2400 години. Тогава философът Менгдзи ентусиазирано препоръчва да се яде кучешко. През юни всяка година в страната продължава да се организира фестивал на кучешкото месо, като за целта под сатъра минават стотици хиляди четириноги.
За щастие, живеем на такива геогррафски ширини, където консумацията на кучешко е табу. Докато в Южна Корея кучешкото се счита за деликатес и от столетия се поднася на трапезата най-вече по време на празници.
Напоследък обаче браншът запада.
Историите за кучета, избивани чрез обесване, с удари по главата или с електрошок, определено са оказали влияние върху мисленето на младите корейци и затова те масово заклеймяват тази част от местната култура.
В резултат на това много ресторанти са принудени да променят наименованията на някои от ястията в менюто си и така “кучешката супа” става “здравословна супа”.
Но както в Сеул, така и в Пьонгчанг, седалището на тазгодишните Зимни олимпийски игри, има и такива ресторантьори, които отказват да замаскирват това, което сервират.
Няколко седмици преди да пламне олимпийският огън, властите в Южна Корея се опитали да накарат местните заведения за хранене да се откажат от сервирането на кучешко, поне докато траят Игрите. Това обаче довело до сърдита ответна реакция.
Според хората от бранша било трудно да се промени цялото меню само заради някаква си Олимпиада.
Повечето месарници на централния традиционен пазар в града обаче са били принудени да пренесат търговията си на закрито. Една-единствена месарница продължава да предлага стоката си насред улицата.
По стените висят плакати с рекламни текстове за качествено котешко и заешко месо. Търговците се възмущават, че заради наплива на представители на западната култура, е трябвало да се откажат от основния си поминък.
Много от тях открито демонстрират неприязънта си към чужденците и дори проявяват агресия, когато някой журналист се приближи и започне да задава въпроси и да прави снимки.
“No picture! No picture!” е единствената фраза на английски, която знаят, но и тя им върши чудесна работа, когато трябва да се отърват от нежелани погледи.
Има обаче такива хора сред местните, като 29-годишната Со-юнг Йо, които не могат да се нарадват на засиленото присъствие покрай Олимпиадата на западни журналисти в града. Тя казва: “Това варварство, което продължава да се случва и през 2018-а, трябва да стане достояние на западната преса. Колкото повече хора знаят за тази ужасяваща и напълно лишена от смисъл корейска традиция, толкова по-скоро тя ще се превърне в история. Срамна история!”
Самата Со-Юнг не говори наизуст, само защото е успяла да привлече вниманието на журналистите.
Когато преди няколко години разбрала, че родителите на домашния й любимец били продадени на месар, чашата на търпението и толерантността й преляла и тя се обърнала към “тъмната страна”. Станала активист за правата на животните и започнала да обикаля пазарите под прикритие и да документира убийството на котки и кучета.
Въпреки че в последно време индустрията наистина отбелязва значителен спад, една от най-големите вериги за производство на месо все още продължава да функционира в центъра на града.
Халетата са разположени на площ от няколкостотин метра и са удобно прикрити зад редица от цветарски магазини.
В този кучешки Аушвиц около 80 месаря чинно и старателно разфасоват на ден десетки четириноги НЕприятели на хората.
Така де, защо да се спира процесът само заради някаква си Олимпиада?
