Димитър Митовски е от онези хора, които са прекалено обемисти, за да се поберат в една дума. Не, не физически. Просто всички съществителни или прилагателни имена, с които бихме могли да се опитаме да го опишем, като „талантлив", „умен", „новатор", „визионер", „режисьор" и т.н. неизбежно ще звучат кухо и недостатъчно, за да пресъздадат какво прави Митовски.
Вместо думи обаче, може да пробваме със заглавия. „Мисия Лондон"? А „Стъклен дом"? „Революция Z"? "Фамилията"?
Ако все още в главата ви не ехти камбана, ще включим последния, безотказен коз - „Под прикритие".
Днес ще говорим с режисьора и продуцент, иначе казано мозъкът Кранк, който управлява машината на едно абсолютно безпрецедентно явление в българската телевизия - сериалът „Под прикритие".
Поводът да се видим с него е един друг визионер, авантюрист и разпъващ рамките човек - Себастиан Артоа. Урокът по живот, който той ни преподава е, че с труд, талант и мечти, можем да останем в историята.
Благодарение на неговата лична мечта, всички днес можем да пием неговата бира - знаете коя е. Тази година от Stella Artois отдават почит на своя основател със завета "Be legacy".
В тази връзка задаваме на хората, които ни вълнуват, въпроса: "С какво искаш да бъдеш запомнен?". И покрай него се възползваме да ги попитаме още 52358072 неща.
За кариерата, киното, мечтите, заветите и онова, което предстои да видим от Димитър Митовски в обозримо бъдеще - в следващите редове.
Защо точно кино?
Историята ми е много смешна. Първото ми образование е художник. Започнах да правя филми още в гимназията и като трябваше да кандидатствам за висше образование, се появи един соц закон, който не разрешаваше човек да кандидатства в две учебни заведения по изкуствата. Така се оказа, че трябва да избирам между Художествената академия и ВИТИЗ. Хвърлих „ези-тура" и се падна ВИТИЗ. Едно добро обмислено решение.
Всъщност извадих късмет, защото по-лесно можеш да рисуваш, докато основното ти занимание е киното, отколкото обратното.
Последва първото комерсиално видео, което направих - клип на ФСБ, който беше в стилистиката на MTV, което за 1988-ма година беше голяма работа. Клипът (към парчето „Composer", разпространявано в чужбина) беше голям успех и стана ясно накъде отиват нещата.
Явлението „Под прикритие“ и онова, което следва
Все пак, новият сезон на „Под прикритие" още е в сферата на мечтите.
За разлика от него, Митовски работи по нещо, което не може да сподели, но което вече живее виртуален живот под формата на сториборд (онези рисунки, които предшестват сериалите) в Instаgram. Освен че разпознаваме Михаил Билалов на една от рисунките, всичко останало е завоалирано като #comingsoon, #devil и #movie.
Коли, жени, наркотици, шпиони и една звезда от Холивуд
Друг проект обаче, за който Митовски ни разказва на драго сърце е сериалът „Ускорение". Става дума за копродукция между четири държави: Италия, Франция, Израел и България.
Работи с най-големите телевизии в Европа: Медиасет, Лагардер Груп, Дори медиа, в България - Нова телевизия. Канал плюс ще разпространява сериала за Европа, а Лайънсгейт - за Северна и Латинска Америка. Продукцията вече се продава на различни територии.
„Жанрово „Ускорение" ще бъде „екшън крайм драма", казва режисьорът. „Ще има много автомобили, но в никакъв случай няма да е „Бързи и яростни". Ще има коли, жени, наркотици, шпиони, една голяма звезда от Холивуд и съвсем нова стилистика.
Възнамерявам сериалът да е по-добър от „Под прикритие" и да изглежда по доста различен начин, като начин на снимане, визия, чисто драматургичен подход".
„Ускорение" ще започне да се снима през май и вероятно ще излезе в края на септември за есенния телевизионен сезон. В момента в Италия се води риалити шоу, което представлява кастингът за продукцията, а сериите ще се снимат и в четирите копродуцентски държави, но основно в България."
Докато чакаме с логично нетърпение първите серии на „Ускорение", ви предлагаме още 10 кратки въпроса с кратки отговори.
Кои са любимите ти сериали?
„Приятели". „Семейство Сопрано". „Breaking Bad". Много ми харесва „Табу" с Том Харди и също така харесвах „Винил", също на HBO.
Кога разбра, че си успял?
Най-вече с „Под прикритие", като под „успял" разбирам „успял да излезе извън границите на България". Иначе, колкото и нескромно да звучи, нямам неуспешен проект.
А кой е любимият ти проект?
Този, който още не съм направил, разбира се.
Каква е публиката в днешно време?
Публиката винаги е една и съща. Интересува се само от това да гледа качествено съдържание. Имаш ли добър продукт - публиката гледа и се кефи.
Какво ще стане, когато актьорите влязат в политиката?
Театърът ще бъде пълен.
Задължително ли е някой да е завършил НАТФИЗ, за да участва в твой филм?
Не. Понякога има хора, които се справят много добре без актьорско образование. Въпрос на артистичност е. Снимал съм Луиза Григорова преди да стане актриса, както и Джулия Бочева. Имам невероятни актьорски открития без съответното образование - като Владо Вишански, който изигра дяснста ръка на Иво Андонов в „Под прикритие" и Герасим Гергов, който играе Гущера.
Театралничат ли българските кино актьори?
Както в Холивуд, така и тук, има много талантливи актьори и тотално фалшиви. Що се отнася до театралниченето, повечето кино артисти тук задължително са минали през театъра и е работа на режисьора да ги вкара в кино рамка, когато са пред камера, за да стоят естествено.
Изкуството е...
...за да казва истината.
С какво искаш да те запомнят? Какъв е заветът ти към по-младите?
Като всеки нормален човек, искам да бъда запомнен с работата си. Не съм човек по заветите, смята, че младите трябва да вярват в таланта си и да са смели. Да могат да правят неща, които са различни, а не клишета.
