Сюжетът, в който човек решава да смени самоличността си и да изчезне, са били двигател зад не един филм (спомнете си само "Професия: Репортер" на Антиони), но също така многократно са били повод за конспиративни теории (като тази, че много хора са се възползвали от 11 септември, за да започнат живота си начисто).
Истината е обаче, че този сценарий не е познат единствено в полето на спекулациите и изкуството - има хора в целия свят, които съвсем наистина решават да изчезнат от собствения си живот.
Те оставят дома, работата и семействата си през нощта и се будят на другия ден като нови хора, без да поглеждат зад гърба си (ако е възможно).
В Япония например тези хора се наричат "jouhatsu". Това е японската дума за "изпаряване", но тя също така се отнася до онези, които умишлено изчезват и продължават да крият местонахождението си в продължение на години, а понякога дори и на десетилетия.
"Писна ми от човешки взаимоотношения. Взех един малък куфар и просто изчезнах ", казва 42-годишният Сугимото, който използва фамилията си за тази история. "Просто бягах."
Той казва, че в малкия му град всички са го познавали заради семейството му и известния им местен бизнес, който се е очаквало Сугимото да поеме. Но след като тази роля му е била наложена, той се почувствал толкова зле, че внезапно напуснал града завинаги и не казал на никого къде отива.
Причините да станеш "jouhatsu" варират - понякога става въпрос за брак без любов, друг - за неизбежни дългове. Независимо от това, в Япония хората могат да се обърнат към професионални компании, които им помагат в процеса.
Операциите по смяна на самоличността се наричат "нощни премествания", което е знак за потайния им характер. Те помагат на хората, които искат да изчезнат дискретно, и им осигуряват квартира на тайно местонахождение.
"Обикновено причината да се преместиш е нещо положително: постъпване в университет, намиране на нова работа или брак. Но има и тъжно преместване - когато не се справиш с университета, загубиш работата си или бягаш от някого", казва Шо Хатори, който основава компания за "нощно преместване" през 90-те години, когато икономическият балон в страната се спуква.
Първоначално Хатори смята, че финансовото разорение ще бъде единственото нещо, което кара хората да избягат от проблемния си живот, но скоро открива, че има и "социални причини".
"Това, което направихме, беше да подкрепим хората да започнат втори живот", казва той.
Социологът Хироки Накамори изследва този феномен повече от десетилетие. Той казва, че терминът "jouhatsu" за пръв път е започнал да се използва още през 60-те години за хора, които са решили да изчезнат и да започнат живота си наново.
Част от причината е също така, че в Япония разводът не е социално приемлив, затова много хора решават, че ще е по-лесно да напуснат внезапно съпрузите си, отколкото да преминават през сложната бюрокрация около тази процедура.
"В Япония просто е по-лесно да се изпариш", казва Накамори.
Поверителността на тези хора е силно защитена: изчезналите могат свободно да теглят пари от банкомати, без да бъдат проследени, а членовете на техните семейства нямат право на достъп до записи от охранителни камери, които може да са заловили любимия им по време на бягството.
"Полицията няма право да се намесва, освен ако няма друга причина - като например престъпление или злополука. Всичко, което семейството може да направи, е да плати огромна сума за частен детектив. Или просто да изчака. Това е всичко. "
За изоставените близки обаче това далеч не е толкова лесно.
"Бях шокирана", казва жена, която е поискала анонимност. Нейният 22-годишен син е изчезнал и оттогава не се е свързал с нея.
"Той се провали, защото напусна работата си два пъти. Сигурно се е чувствал нещастен с неуспеха си", разсъждава тя. По думите ѝ тя дни наред е седяла пред апартамента му, за да чака неговата поява, но той така и не се е върнал.
Според нея полицаите не са помогнали с нищо и са заявили, че могат да се включат в разследването само при съмнение за самоубийство. Тъй като обаче не е имало бележка с подобни намерения, те са останали безучастни.
"Разбирам, че има престъпници и може да бъде злоупотребено с информацията. Може би заради това е необходим закон, но как така родителите не могат да потърсят собствените си деца? Ние сме третирани наравно с шпиони или престъпници от гледна точка на защитата. Какво е това? Без да имам пари, настоящият закон ми позволява единствено да проверявам дали синът ми е мъртъв", казва тя.
За бегълците обаче също не е толкова лесно, а за много от тях вината и тъгата се превръщат в постоянни спътници.
"Имам непрекъснатото чувство, че съм направил нещо нередно", казва Сугимото - бизнесмен, оставил семейството си в малкия град. "Не съм ги виждал от една година. Казах им, че съм в командировка", казва той и допълва, че съжалява само за едно: децата си.
В момента той е отседнал в квартира, скрита в жилищен квартал на Токио. Компанията, която му помага, е управлявана от жена, която също е изчезнала преди 17 години, бягайки от насилствена връзка.
"По някакъв начин аз винаги ще остана един изчезнал човек - дори и днес", споделя тя. "Имам различни видове клиенти - има хора, които бягат от сериозно домашно насилие или пък просто заради личен интерес. Не съдя. Никога не казвам: "Вашият случай не е достатъчно сериозен". Всеки има индивидуални борби."
Сугимото също вярва, че компанията на тази жена помага на хората да се справят с тези борби. Въпреки това обаче той споделя, че старият му живот не спира да го преследва.
"Само първият ми син знае истината. Той е на 13 години", казва той и допълва, че думите на момчето винаги ще останат в съзнанието му.
"Това, което татко реши, е животът на татко, и аз не мога да го променя". Звучи по-зряло от мен самия, нали?"
