През април 2017 г. мъж тръгва на поход в парка, който се намира близо до Ню Йорк. Той е искал да избяга от нещо или може би - от всичко.
Не взима със себе си телефон или кредитна карта. Дори не носи лични документи, на които да има името му.
Не казва на никого, с когото се е видял, как се казва и кой е.
Това, което мъжът взима, е огромна раница, която според опитните туристи е била твърде тежка за подобен род излет. Взима и бележник, в който е писал бележи за онлайн игра на тема програмиране. Той бавно се придвижва на юг, като постепенно преминава през Пенсилвания и Мериленд.
На хората, които среща, казва, че работи в технологичната индустрия и иска малко "дигитален детокс". Туристите в САЩ често възприемат прозвища, които използват по време на пътешествията си дълбоко из горите и планините.
Първоначално мъжът е бил "Деним", защото започва пътуването си по дънки. По-късно става "Почти безобиден" - така той описва себе си една вечер покрай лагерен огън.
Това най-вероятно е препратка към "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс, където създанията на земята първоначално са описани като "безобидни", а след 15 години проучвания е добавено "почти".
До лятото на 2017 г. пътешественикът вече е във Вирджиния, където се запознава с 66-годишна жена с прозвището Обсидиан.
Тя го учи как да запали лагерен огън, той ѝ споделя, че много иска да види мечка. На 1 декември "Почти безобиден" стига до Северна Джорджия, където спира в магазин за планинарски стоки. Ветеран планинар на име Мат Мейсън разговаря с мъжа, който обяснява, че иска да стигне до Флорида.
Мейсън му обяснява, че може да му изпрати карта, която "Почти безобиден" да свали на телефона си. Последният обаче уточнява, че не носи със себе си телефон.
Старият планинар Мейсън си спомня, че е определил мъжът като страхотен събеседник, но бърза да подчертае, че всеки, който обикаля горите, се опитва да избяга от нещо. Малцина обаче изоставят дигиталната си връзка със света.
Мат принтира 60 страници карта за Почти безобиден, които туристът заплаща с 5 долара, извадени от доста дебела пачка. След кратко колебание от страна на Почти безобиден двамата си правят снимка и пътешественикът потегля отново.
Две седмици по-късно Почти безобиден е забелязан от приятел на Мат да се движи през снежна буря в Алабама.
Бил с усмивка на лицето си и уверено крачел на юг. До края на януари Почти безобиден вече е в северната част на Флорида, където се заговаря с жена на име Кели. Тя държи подслон, който предлага на туристите храна и баня, ако имат нужда. На нея мъжът обяснява, че е тръгнал от Ню Йорк и иска да стигне до Кий Уест.
Кели пита дали "Почти безобиден" използва виртуалната карта на Флорида. Той отговаря, че няма телефон в себе си.
На жената ѝ прави впечатление екипировката на пътешественика, която е странен микс от скъпи и съвсем примитивни предмети. Кели обаче е поразена от тъжния и отчаян вид на "Почти безобиден". Мъжът има огромна брада, която го състарява, но очите и тялото издават, че той всъщност е много по-млад. Съдържателката на подслона си спомня, че е чувства силно притеснение за туриста и за пътешествието, което е предприел.
Шест месеца по-късно и 600 километра по на юг, на 23 юли 2018 г., двама туристи се насочват към Национален резерват Big Cypress. След около 10 км ходене мъжете спират, за да си починат, когато забелязват жълта палатка с ботуши, които стърчат от нея. Миризмата, идваща от палатката, била нетърпима.
Следва обаждане до спешен телефон 911, при което туристите съобщават, че са намерили труп.
Обикновено е лесно да идентифицираш мъртво тяло - има лична или кредитна карта. Има съобщение за изчезнал човек в региона. Има ДНК проби. Разследващите обаче не откриват нищо. Пръстовите отпечатъци на Почти безобиден не могат да бъдат открити във федералните бази данни. ДНК-то му също е неоткриваемо.
#MostlyHarmless Thru Hiker Denim. #BenBilemy pic.twitter.com/sQBWgsF8oU
— Brad Barfield (@bradbarfield) November 5, 2020
Не е ясно и защо е умрял младият мъж. По тялото му няма следи от насилие, в палатката му е имало достатъчно храна, в джоба си е носил 3500 долара в брой. В тялото му са открити следи само от ибупрофен.
Разследващите са шокирани от случая и предприемат всичко необходимо, за да идентифицират мъжа. Снимки с хората, които туристът е срещал, и скици на "Почти безобиден" започват да циркулират онлайн.
Една от първите, които с ужас го разпознават, е Кели - съдържателката на подслона. Скоро след това се отзовават още десетки, които са срещали Почти безобиден по пътя му. Хора са говорили с него, седели са край лагерни огньове с него, ходили са заедно из планините.
Един казва, че мъжът много обичал кетчуп, друг - че обожавал хлебчета. Оказва се, че по пътя си младият мъж си е правил редица снимки, които в момента се споделят в социалните мрежи с надежда някой да го разпознае.
Никой обаче не е научил истинското име на "Почти безобиден".
Годината е 2020 г. и Facebook знае, че си бременна, малко след като ти научиш. Цели групи в социалните мрежи и форумите са посветени на установяването самоличността на "Почти безобиден". Никоя коментирана версия до момента обаче не се оказва вярна.
A Nameless Hiker and the Case the Internet Can’t Crack https://t.co/g9Zi4A4PP3 via @wired #MostlyHarmless #missing #dna #forensics #Othram @OthramTech
— Bill Thomas (@BillThomas56) November 5, 2020
Историята започва да привлича все повече хора, които се чудят кой е този мъж. Той е знаел как да пише код. Бил е в перфектно здраве, с добър външен вид, със средства, чаровен, възпитан... и въпреки това умира мистериозно, сам, в жълта палатка.
Нищо в този случай не изглежда нормално. Мъжът явно се е опитвал да не оставя никакви следи кой е и какъв е, а след смъртта му десетки потребители са направо обсебени от идеята да го разобличат. "Трябва да открием кой е. На някого със сигурност липсва в момента", пише една потребителка в Reddit.
Само че идентифицирането с ДНК проба далеч не е толкова елементарно, колкото си мислим.
Първоначално няма никаква информация за съвпадения в ДНК-то на Почти безобиден и базите данни с ДНК. През лятото на 2020 г. идва неочакван обрат, когато Facebook група, посветена на търсенето на мъжа, изпраща събраната от потребители информация на компания, наречена Othram.
Първата стъпка на специалистите на фирмата е да вземат ДНК проба от парче кост и да го анализират с надеждата, че им предоставя достатъчно информация. Скоро Othram имат достатъчно проби, които да разпределят в епруветки и да минат през машина, която струва милиони долари.
Процесът е дълъг, но въпреки това до средата на август тази година компанията вече има пълен разчет на ДНК-то на "Почти безобиден". Това е само първата стъпка към разгадаването кой е младият мъж, умрял в жълтата палатка в онзи парк. Тепърва от Othram трябва да започнат сравнението на неговото ДНК за съвпадения с чужд генетичен материал.
Нито властите, нито фирмата издават дали имат резултат от изследванията. Близък до Wired споделя, че никой все още не знае кой е Почти безобиден, но към момента са идентифицирали от кой регион на Америка са неговите предшественици.
Това също не е достатъчно - ако роднините му са от Луизиана, това не означава, че и "Почти безобиден" е от Луизиана.
Затова на Othram им предстои да изграждат мащабно и сложно родословно дърво, докато стигнат максимално близка родствена връзка с починалия мъж. Оттам нататък може би полицията ще успее да доразплете кълбото.
А може и никой нищо да не открие. Освен ако някой изведнъж не се обади, че познава "Почти безобиден" и знае кой е всъщност. И така Почти безобиден най-накрая ще се сдобие с име и самоличност.
Но дори и това да стане, тепърва ще предстои да се изяснява защо той е тръгнал към горите... и защо никога повече не излиза от тях.