Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Сякаш отново съм там": Как Стив Бушеми помагаше на бившите си колеги пожарникари след 11 септември

"Сякаш отново съм там": Как Стив Бушеми помагаше на бившите си колеги пожарникари след 11 септември Снимка: Getty Images

През есента на 2001 г. Стив Бушеми вече е добре познат актьор. Във филмографията му към онзи момент са роли в култовите филми "Големият Лебовски", "Фарго" и "Глутница кучета" на Тарантино, както и блокбъстърът "Армагедон", редом с много други роли.

Но в дните след атаката на 11 септември той не е на снимачна площадка, а сред руините на Световния търговски център. Там е доброволно, за да помага на бившите си колеги пожарникари да разчистят и помогнат на колкото се може повече хора.

Години наред Бушеми избягва да коментира в детайли преживяването. На 20-та годишнина от атаките обаче споделя повече - както в статия за сп. "Тайм", така и в подкаста WTF with Marc Maron.

Актьорът разказва пред списанието, че как баща му, служител в отдела по чистота в Ню Йорк, казал на него и брат му когато станат на 18, да се явят на какъвто изпит за обществена служба е достъпен в онзи момент.

"За мой късмет беше пожарната. Все още не знаех какво искам да градя като кариера, но в станция 55 в Долен Манхатън открих нещо дори по-добро: братство", разказва Бушеми.

Като новак на пробна позиция, той не си подава главата много. Когато колегите му разбират за "тайния му живот" - това, че посещава актьорски курсове, Стив осъзнава, че майтапите на негов гръб са начинът, по който пожарникарите показват привързаност.

"След четири години на тази работа стана невъзможно да жонглирам със смените си, [снимането на] филм и участието в пиеса, така че си взех отпуск, мислейки си, че някой ден ще се върна.

Връщането към старата му работа обаче идва цели 17 години по-късно - след атаките на 11 септември 2001 г., денят, в който два пътнически самолета се врязаха в кулите на Световния търговски център в Ню Йорк.

Опитва се да се свърже с няколко противопожарни станции, но неуспешно.

"На следващата сутрин взех старата си екипировка, отидох до мястото [където са били кулите] и си намерих място в сборна бригада", разказва актьорът.

Първоначално хората там го гледат с известно подозрение - все пак Бушеми има характерно лице и не е трудно да го запомниш след някоя от ролите му, но въпреки това той се труди с тях цял ден.

И не само - пред водещия Марк Марон разказва, че е работил пет дни, като е давал 12-часови смени.

Спомня си падащите отломки, както и чувалите за тела, които спасителите пренасят от време на време. "Нито един не тежеше много. Това беше смущаващо", разказва Бушеми.

Бушеми през 2003 г. на събитие по повод събирането на 1 милион подписа срещу войната в Ирак. Снимка: Getty Images
Бушеми през 2003 г. на събитие по повод събирането на 1 милион подписа срещу войната в Ирак.

Спомен му е оставила и пепелта, която бързо запушва маската и ти пречи да работиш бързо. Ето защо е бил по-добре да си без нея, макар някой тогава да е казал, че "това сигурно ще ни убие след 20 години".

Актьорът казва, че не е отнело толкова време - по думите му днес се вярва, че повече хора са починали от излагането на токсични изпарения при разчистването, отколкото при самата атака. Обръща внимание на документалния филм Dust: The Lingering Legacy of 9/11, разказващ как властите са обяснявали, че въздухът около рухналите сгради е бил чист.

"Но дори истината да беше споделена с пожарникарите, сигурен съм, че щяха да продължат да работят", казва актьорът.

По думите му се е чувствал добре да е на терен и да помага. Oсъзнава мащабите на случилото се едва когато се прибира вкъщи. Споделя, че разбира защо на самите пожарникари - хора, които в обществото са в ролята на защитници - е било трудно да се обърнат към терапевти след това, което сами са преживяли на мястото на атаката.

"Никога не забравяйте", казват всички. Някои хора нямат избор", казва Бушеми за пожарникарите, които до днес не могат да се засмеят, без да се закашлят.

Самият той няма здравословни проблеми след преживяното - ако не се брои посттравматичния стрес. "Има моменти, в които говоря за 11 септември и се оказвам отново там", разказва актьорът.

Той е изненадан от това кои са хората, които имат нужда от напомняне за случилото се - политиците. Дава за пример създадения от Конгреса на САЩ Фонд за компенсация на жертвите, който в един момент остава без пари и оцелели започват да лобират за постоянно финансиране. То става факт едва през 2019 г.

"Никога не забравяйте, защото хора все още страдат. Хора все още умират", завършва бившият пожарникар и вече успешен актьор.

 

Най-четените