Чували ли сте фразата „Вече няма слаби отбори“? Сигурно сте. Няма как да не сте. Тя е любима на коментаторите, когато някой по-малък отбор изкопчи точка срещу местен гранд или успее да отстрани фаворит в евротурнирите.
Използват я не само родните футболни анализатори. Фразата е популярна навсякъде. Но в последните години се доказа като абсолютно невярна. Само погледнете доминацията на Реал Мадрид в Шампионската лига, кой печели титлите в големите първенства и световната титла на Франция.
Допреди около десетилетие и може би малко по-назад във времето обаче не беше така. „Вече няма слаби отбори“ тогава все още важеше. И тогава парите определяха накъде ще поемат най-големите футболисти, но не в чак такава степен.
Реал и Барса винаги ще си бъдат Реал и Барса, но тогава все още ги нямаше финансовите феномени Пари Сен Жермен и Манчестър Сити. Ако се върнем и още малко по-назад, Челси не беше нищо повече от средняшки отбор в Англия, който се бореше за място в евротурнирите.
Точно по онова време имаше и един велик отбор на Олимпик Лион. Един великолепен състав от гладни за успехи „хлапета“, които спечелиха седем поредни пъти титлата в Лига 1 и редовно взимаха скалпа на Реал Мадрид в Шампионската лига.
А една от най-големите звезди на онзи отбор бе кралят на свободните удари Жуниньо Пернамбукано.
Техниката му на изпълнение на фаулове все още не може да бъде заучена дори от най-великите на нашето време – Кристиано Роналдо и Лионел Меси. През годините сме ставали свидетели на някои изумителни голове от преки свободни удари, но никой нямаше техниката и силата на удара, която притежаваше Жуниньо.
Бразилецът пристигна в Лион през 2000 година от Вашко да Гама, и то като свободен агент. Роден в Ресифе и кадър на академията на местния тим, Жуниньо играе пет години за Вашко, но името му почти не се споменаваше в Европа.
Полузащитникът стъпи на Стария континент като 25-годишен, а феновете на Лион само можеха да си представят как би изглеждал любимият им отбор, ако Мамаду Диара, Микаел Есиен и Флоран Малуда не бяха напуснали, а бяха останали и играли заедно с Жуниньо.
Кариоката спечели привържениците на „хлапетата“ още от самото начало, въпреки че немалко, със сигурност, са се чудили защо този бразилец се засилва така за удар от фаул на дистанция от 35-40, че и повече метра от вратата.
Веднъж видели какво може да прави с топката Жуниньо, всички искаха още и още.
Брилянтността срещу Барселона
Мистиката, с която Жуниньо изстрелваше топката към противниковите врати, го превърна в легенда, за която ще се разказва с романтика още години наред.
Въпреки че това изпълнение срещу Барселона не беше от първите му, показва по перфектен начин техниката и силата на шута му. Това е отборът на каталунците, който владееше Европа и спечели на три пъти Шампионската лига в рамките на шест години.
На вратата беше Виктор Валдес, но който и да беше пред гол линията, щеше да преживее същата неловка ситуация. Изпълнението е в близост до тъча. Ъгълът е малък. Но щом виждаха засилката, феновете на Лион знаеха какво да очакват.
Удар, клатещата се във въздуха топка и „падащ лист“ в страничната част на мрежата. Валдес успява да направи една-две крачки напред, след това започва да се връща. Способен е единствено да проследи с поглед летежа на кълбото, преди, заедно с нея, да се оплете в мрежата.
Наистина, виждали сме много изпълнители на такива ситуации. Кристиано Роналдо е вкарвал подобни голове. Хакан Чалханоглу донякъде успява да изкопира техниката му. Дейвид Бекъм имаше свой стил на удар с вдигната ръка встрани, Роберто Карлош кривеше „банана“.
Но Жуниньо беше уникален.
А най-невероятното около него беше, че го правеше в отбор като Лион. Отбор, който не успяваше да задържи звездите си. Отбор, който имаше потенциала да спечели дори Шампионската лига, но така и остана далеч от нея.
Може би точно това подсилва и митичния му образ. Някои постигат величие с трофеи. Жуниньо направи и това, но само на местно ниво, във Франция.
Но ще бъде запомнен със страха в очите на противниковите вратари, с хаоса, който предизвикваше с налудничавите траектории на топката, и с делириума, в който хвърляше феновете и коментатори, които, неспособни да реагират по друг начин на фамозните му изпълнения, просто крещяха с цяло гърло.
Жуниньо прекара девет години в Лион, след това мина през Катар и САЩ, за да завърши кариерата си във Вашко да Гама – откъдето тръгна за Европа.
Въпреки че онези блестящи години на Лион са далеч в историята, ореолът на бразилския крал на свободните удари, ще живее още дълго, а феновете ще въртят изпълненията му безброй пъти и никога няма да спрат да му се възхищават.
