Въпреки че изкара по-малко от пет години в Манчестър Юнайтед, Ерик Кантона е една от най-големите легенди на „червените дяволи“.
Французинът се превърна в икона не само с футболните си умения, но с позволените и забранените неща, които правеше на и извън терените.
Отказването му също спада в тази категория. Точно след като стана шампион на Висшата лига за пети път, Кантона изненадващо спря с футбола само на 31 години.
Всички в Юнайтед бяха шокирани от решението му. Сър Алекс Фъргюсън трябваше да реагира незабавно и на негово място взе Теди Шерингам – един от голмайсторите за „червените дяволи“ от онази вечер на „Камп Ноу“ и обрата срещу Байерн Мюнхен по пътя към знаменития требъл през 1999 г.
Кантона се бе отказал две години по-рано, а това е писмото, което Фъргюсън изпраща до него в началото на новия сезон. Публикувано е в книгата му „Лидерът“:
18 август 1997 г.
Скъпи Ерик
Изминаха няколко месеца, откакто говорихме за последно, затова реших да напиша това писмо в знак на уважението ми към теб.
Когато започнахме предсезонната подготовка, очаквах да се появиш, както обичайно, но мисля, че очакването ми беше повече надежда, отколкото реализъм, а и когато се срещнахме в Мотрам, в очите ти видях, че времето ти в Юнайтед е изтекло. И все пак мисля, че трябваше да послушаш мен и баща си и да си дадеш повече време, преди да вземеш толкова важно решение.
Единственото нещо, което искам да запомниш, е колко важно е да останеш активен и в добро физическо здраве. Никога няма да забравя как когато приключих кариерата си на 32 и започнах с треньорството, бях концентриран изцяло върху организирането на тренировките и футболистите и напълно забравих за собственото си здраве. Трябваше да минат шест години, за да го осъзная. Чак тогава поднових тренировки и беше убийствено за да възстановя формата си. Затова продължавах да поддържаш форма.
Сигурен съм, че следиш резултатите ни, и както може би си видял, се справяме доста добре. Както знаеш, привлякохме Теди Шерингам в опит да те заменим, но засега му е трудно да намери свободата, която имаше в Тотънм, така че ще трябва да правим някои промени. Понякога играчите не осъзнават колко трудно е да играеш на нашето ниво, тъй като противниците ни се хвърлят като във финал, но се надявам да се справи.
Подготовката ни мина добре. В Далечния Изток бе по-приятно, отколкото очаквах, а мачовете ни срещу Интер бяха задоволяващи. Не играхме добре за „Чарити шийлд“ (сега „Къмюнити шийлд, или просто Суперкупата на Англия – б.а.), но бяхме по-добри от Челси и заслужавахме да победим, въпреки че се стигна до дузпи.
За мен, както си говорихме и с теб в края на миналия сезон, имаме нужда от топ нападател, когото обаче трудно ще вземем, имайки предвид финансовите ограничения и начина, по който се определят заплатите в клуба. Което е жалко, защото когато си на върха, трябва да купуваш най-добрите и така да не позволиш на останалите да те настигнат.
Ако бях по-млад, сигурно щях да гледам на ситуацията по друг начин, но все още не съм спечелил Шампионската лига и това понякога ме дразни. Въпреки това трябва да продължа и да не поставям бариери между себе си и футболистите си. Винаги съм им имал доверие и съм вярвал в тях и искам да продължа така и занапред.
Продължавам да се надявам и че ще открия някой млад Кантона! Това би било мечтата!
На края на това писмо, бих искал да ти кажа колко се надявам скоро да се видим, да си поговорим на по чашка или вечеря. Знам, че клубът ти е писал за предстоящата вечеря, и се надявам да успееш да дойдеш, но не това е най-важното. Просто исках да ти напомня колко добър футболист беше ти за Манчестър Юнайтед и колко съм ти благодарен за службата към нас. Никога няма да го забравя. Надявам се и ти.
Винаги си добре дошъл тук, а ако решиш да се появиш неочаквано просто за чаша чай, без фанфари, без нищо, просто да си поговорим като приятели – това би било още по-приятно за мен. Ерик, знаеш как да ме намериш и ако се нуждаеш от нещо. Вече не си мой футболист, но се надявам да знаеш, че имаш приятел в мое лице.
Успех и Господ да те благослови.
С уважение,
Алекс Фъргюсън
