При повечето италиански клубове обаче е малко по-различно. Историите за цветовете са базирани на цели философии. Интер, например, избира черното и синьото, защото те символизират небето през деня и през нощта. Докато черното е екипите на Милан символизира страха на противниците им, а червеното – огнената страст на играчите им.
Но дори това не може да се мери с историята за екипа на Бока Хуниорс. Градската легенда гласи, че през 1906 година Бока и Нотингам де Алмагро играят мач, а залогът е цветът на екипа, защото дотогава двата тима играят в еднакви окраски. Бока губи и трябва да си хареса нови цветове. Хора от клуба се отправят към доковете, за да обмислят новите екипи. Изненадващо, решават, че ще приемат цветовете на флага на първия кораб, който хвърли котва на пристанището. И така, благодарение на шведски мореплаватели, Бока и до днес играе в синьо и жълто и е познат в тези цветове по целия свят.
Снимка: Getty Images
Според някои, цветовете на каталунците се коренят в швейцарското минало на основателя на клуба Жоан Гампер. Базел изглежда като възможният източник на цветовете, но бившият тим на Гампер – Екселсиор, също играе в синьо и червено, затова няма пълна яснота по този въпрос. Други легенди разказват за Артър Уити, футболист в един от първите отбори на Барса, който поискал тимът да носи синьо и червено заради първия му училищен отбор в Крозби.
Когато студентът от Билбао Хуан Елордуй се качва на кораба от Саутхемптън обратно към дома през 1909 година, взима със себе си 50 футболни фланелки за местния отбор. Атлетик Билбао са в отчаяна нужда от нови екипи и така приемат червено-бялото райе на Саутхемптън. След това изпращат останалите фланелки към младежкия си отбор – Атлетико Мадрид. „Дюшекчиите“ са създадени само три години по-рано от трима баски като академия към Билбао. 110 години по-късно и Атлетико, и Билбао продължават да играят в елита и са известни по цял свят като „рохибланкос“.
Снимка: Getty Images
В Рома вярват, че те са символът на столицата Рим и затова приемат имперското червено и златното. Докато Лацио е основан не като футболен, а като спортен клуб. Затова и цветовете му са синьо и бяло – намигване към гръцките създадели на Олимпийските игри.
