Футболът е пълен с истории, които можеха да се случат, и неосъществени мечти, на които просто не бе писано. Една от тях е тази на Оуен Харгрийвс в Манчестър Юнайтед.
Харгрийвс изгради репутацията си в Байерн Мюнхен и привлече вниманието към себе си през сезон 2000/01, когато баварците триумфираха в Шампионската лига.
Но едва след Световното първенство през 2006-а наистина спечели английските фенове на своя страна и попадна в полезрението на сър Алекс Фъргюсън.
Трансферът в Юнайтед
Фъргюсън трябваше да изчака цяла година, за да го вземе през 2007-а срещу 17 милиона паунда.
„Много отбори ме искаха, почти всички – споделя Харгрийвс за BT Sport. – Но ако си тръгвах от Байерн Мюнхен, щеше да е само заради Манчестър Юнайтед. Спомням си думите на сър Алекс: „Една от причините, заради които те взимам, е, за да ни помогнеш да спечелим Шампионската лига. Мисля, че можеш да ни помогнеш с това.“
А аз му отговорих, че точно за това съм тук.“
Феновете се надяваха Харгрийвс да е човекът, който да може да замени Рой Кийн в средата на терена. Очакванията бяха големи. И още в първия си сезон той ги оправда.
Отадеността му веднага го превърнаха в любимец на публиката. Динамиката, с която играеше, бе точно това, което липсваше на Юнайтед.
Уейн Рууни и Кристиано Роналдо бяха големите звезди при спечелването на титлата през 2008-а, но приносът на Харгрийвс също не е за пренебрегване.
Той работеше неуморно за всяка топка. Държеше полузащитата здраво, за да може гореизброените двама да се вихрят в предни позиции, без да се притесняват какво се случва зад тях.
Харгрийвс имаше и достатъчно самочувствие. Такова, което дори му позволяваше да отнеме изпълнението на преки свободни удари от Роналдо, когато сметнеше за правилно. И да бележи от тях, включително и победен гол срещу Арсенал в един от най-важните мачове в борбата за титлата през онзи сезон.
Харгрийвс имаше ключова роля и при спечелването на Шампионската лига. Английският полузащитник изигра пълните 120 минути във финала срещу Челси в Москва през 2008-а, след което нямаше проблеми и да преодолее Петер Чех от бялата точка.
Манчестър Юнайтед спечели третата си европейска корона, а Харгрийвс се превърна в последното парче от пъзела на Фъргюсън. След само един сезон на „Олд Трафорд“ той показа, че е всичко, което феновете и мениджърът очакваха от него. Като 27-годишен халф, бъдещето бе пред него, но съдбата имаше други планове.
Кошмарните контузии
Въпреки че изигра цели 34 мача за Юнайтед през сезон 2007/08, Харгрийвс постоянно бе лекуван заради неотшумяваща контузия в коляното. Впоследствие бе диагностициран с тендинит (възпаление на сухожилията – б.а.). Последва сериозна операция, след която така и не успя да се възстанови.
В следващите три години Харгрийвс почти не помирисваше трева и гледаше мачовете на тима от резервната скамейка, трибуните или от вкъщи. Между спечелването на Шампионската лига през 2008-а и октомври 2010-а прекара на терена едва 177 минути.
Без съмнение, Харгрийвс притежаваше качествата да се превърне в един от най-впечатляващите полузащитници на своето време, но тялото му не позволи да реализира потенциала си.
„Когато разбрах, че коляното ми наистина е зле, бях на 28 – разказва още пред BT Sport Харгрийвс. – Тъкмо бяхме спечелили титлата и Шампионската лига и разбрах в какво състояние е сухожилието ми.
Спомням си как хирургът ми каза: „Не съм сигурен, че някога ще се завърнеш.“ Помислих си: „Какво?! Как така няма да се завърна? Играя професионално от 10 години!“
Опитах се да се завърна, но, за съжаление, никога не бях същия. Така и не успях. Всичко ми бе отнето за секунда. Това е много трудно за приемане. Един ден печелиш Шампионската лига, а четири месеца по-късно хирургът ти казва, че не е сигурно дали ще можеш да играеш отново някога.
И преди бях имал контузии, но никога такава. Изведнъж, бях различен. Коляното ми просто вече не беше същото.
Болките бяха толкова силни, че се страхувах да се кача на втория етаж вкъщи, защото не можех да сляза обратно надолу по стълбите. Затова по-голямата част от нощите прекарвах долу на дивана.“
Фъргюсън вече не можеше да разчита на него, но, имайки предвид качествата му, Юнайтед реши да му даде още един шанс. И точно когато всички започнаха да се отчайват, Харгрийвс направи дългоочакваното си завръщане за мач срещу Уулвс през ноември 2010-а.
Само пет минути след началото на двубоя обаче кошмарът бе пълен. Харгрийвс скъса връзки. Сякаш беше направен от стъкло и се пропукваше при дори най-лекото докосване.
Рискът на Юнайтед не се оправда и в клуба вече нямаха за кога да чакат. Тези ужасни пет минути бяха последния път, в който феновете го видяха с фланелката на „червените дяволи“.
Неприятната раздяла с Юнайтед
На времето на Харгрийвс в клуба бе сложен край през 2011-а, когато договорът му изтече. На сбогуване, англичанинът хвърли доста силни думи срещу медицинския екип на клуба.
„Бях третиран като опитна мишка за голяма част от леченията – сподели Харгрийвс пред The Guardian през 2011 г. – Но когато трябва се измъкваш от трудна ситуация, нямаш избор да кажеш: „Нека изчакаме и да почина за шест месеца.“
Лекувахме го (коляното – б.а.), но те се влоши драстично след инжекциите. Това оказа огромно влияние. И аз трябваше да понеса всички негативи, което беше ужасно.“
Харгрийвс се опита да покаже, че е в добро физическо състояние, качвайки видеа в YouTube как тренира, в опит да привлече потенциални нови отбори. Това сработи и Манчестър Сити му предложи едногодишен договор.
Успя да се разпише в дебюта си за „гражданите“ в Купата на лигата и изглеждаше, че може да възроди кариерата си на „Етихад“, но и това бързо се превърна в утопия.
Физическото му състояние му позволи да запише още само три мача за Сити до края на сезона, след което се отказа на 31-годишна възраст, въпреки че, на практика, кариерата му бе приключила четири години по-рано.
Сега е по-известен за проблемите си с контузии, отколкото с футболните си умения, които бяха безспорни.
С Байерн Мюнхен и Манчестър Юнайтед Харгрийвс спечели всичко. Приказката му трябваше да завърши с щастлив край, но във футболът невинаги това е възможно.
