Баща му беше добър механик със златни ръце, който можеше да вдъхне живот и на най-безнадеждната бричка в района на захвърленото някъде из Кентъки градче Мънфордвил. Били обаче не успя да научи занаята от него. Даже не го помни. Татко му почина, когато беше само на година и половина.
Майка му пък - отчаяна алкохоличка - пропадна окончателно, когато почина съпругът й, и ги изостави с двете му сестри веднага след неговата смърт. Отгледа ги баба им в къща, в която нямаше дори водопровод. Но жената вярваше силно в Бог, чистеше домовете на по-заможните в квартала и беше убедена, че внуците й ще се радват на по-радостна съдба от нейната и тази на родителите им.
Уилям "Били" Уолтърс определено имаше нюх как да избяга от мизерията.
Баба му взе 40 долара заем от банката, за да купи електрическа косачка и детето започна да коси дворовете на съседните къщи, когато беше на седем. На девет се хвана на още една работа - да разнася вестници. Припечелваше повече от добре за толкова малко хлапе и помагаше на баба си, но когато бе на 13, възрастната жена почина. Трябваше да се премести в Луисвил, където с бутилка в ръка между живота и смъртта се люшкаше майка му. Там отново запретваше ръкави на две работни места. Сутрин помагаше в пекарна, а следобедите и вечерите - на бензиностанция.
Още преди да завърши средното училище, се ожени и стана баща, но както може и да се предположи, тийнейджърският брак не просъществува дълго.
През 1965-а, когато беше на 19, Уолтърс започна работа като търговец в автокъща за коли втора ръка. Бизнесът бе в кръвта му, имаше дар слово и изглеждаше представително. Чудесна комбинация, която му помогна за продажбата на над 400 автомобила през 1966-а. Спестените от него комисионни пък възлизаха на 56 хиляди долара - доста сериозна за 60-те години сума.
Нататък кариерата му в продажбите продължи да се развива със забележителен успех и през 1972-ра вече работеше за себе си.
Парите се трупаха в банковата му сметка, а Били се радваше на охолен живот. Можеше да си позволи всичко и не се плашеше да пробва различни неща. Някъде по това време започна да залага редовно на спортни събития и едва ли самият той подозираше, че един ден ще се превърне в спортен комарджия номер 1 на Щатите.
Всъщност, Били беше на "ти" с букмейкърите още от годините, в които разнасяше вестници. На девет заложи на Ню Йорк Янкийс в Световните серии срещу Бруклин Доджърс през 1955-а и загуби седмичната си заплата.
Като автомобилен търговец набутването му продължи. До 22-годишната си възраст беше загубил над 50 хиляди долара.
Веднъж проигра къщата си на "jingles" (игра с хвърляне на монети), но победителят се смили над него и се разбраха да плати стойността на недвижимия имот "кеш" през следващите 18 месеца.
Не вървеше и не вървеше...
Но в един момент зарът се обърна.
През 1980-а Били се присъедини към компанията Computer Group, която разработваше различни модели, с които анализираше мачове от лигата по американски футбол, както и баскетболни срещи от НБА и колежанските първенства.
Сега е пълно с подобни компании, които правят невероятно задълбочени спортно-технически и статистически анализи в спорта, но преди 40-ина години Computer Group и Уилям Уолтърс бяха сред пионерите.
Били започна да пласира само обосновани залози и направи поредица от точно 30 години, в чиито край бе неизменно с положителен баланс. Много често - на огромна печалба.
Най-големият му удар бе на Super Bowl XLIV през 2010-а, когато заложи 3.5 млн. долара на тоталния аутсайдер Ню Орлийнз Сейнтс срещу Индианаполис Колтс.
"Светците" не просто победиха, а разбиха съперника с 31:17. Колко спечели Уолтърс и коя букмейкърска къща "изгоря" тогава - не се разбра. А може и да не е била само една. Букитата многократно си бяха патили от залозите на Уолтърс и той използваше подставени лица, които да разпределят сумите на различни места, като така самоличността му оставаше скрита.
Никой не знае и колко точно успя да натрупа Били от бизнес и хазарт, но някои медии отвъд Океана твърдят, че състоянието му е от порядъка на 200-250 млн.
Никак не е зле, нали?
Но в момент, в който се готвеше да потъне в разкош до края на дните си, и имаше предостатъчно, за да остави и на внуците на правнуците си, Уилям Уолтърс направи най-голямата грешка в живота си.
През 2017-а комарджията бе осъден на пет години затвор и глоба в размер на 10 млн. долара за търговия с вътрешна информация.
В какво се състоеше схемата?
70-годишният тогава Били бе признат за виновен за използването на незаконна информация за акциите на компанията Dean Foods от бившия й директор Томас Дейвис.
Журито заседаваше в продължение на два дни, след като прокурорите изложиха своя случай и доказателства, че Уолтърс е спечелил над 43 млн. благодарение на машинации.
Той беше осъден по 10 обвинения в конспирация и измама и можеше да получи присъда, която би го поставила зад решетките до края на живота му.
Смилиха се.
Правителството разкри, че схемата е продължила шест години, а заради натрупаното състояние, Уолтърс беше наречен "най-опасният спортен комарджия в САЩ" в репортаж на CBS през 2011 г.
Наскоро адвокатите на Били поискаха предсрочното му освобождаване от затвора заради процесуални нарушения. Защитата твърдеше, че прокуратурата е изнесла факти по делото в публичното пространство, които са принудили Дейвис да свидетелства срещу него и да смекчи присъдата си. Федералният съд в Манхатън обаче отхвърли искането.
Така датата за освобождаването на Уилям Уолтърс остава 14 февруари 2022-ра - няколко месеца преди да навърши 76. И ако е рекъл Господ, любовният роман между Били и залозите ще продължи. Все пак се пада на Свети Валентин.
