Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Секретната лаборатория на Милан, в която контузиите се лекуваха с вадене на зъби ІІ

Бекъм бе готов да се откаже, но в "МиланЛаб" го убедиха, че има още много футбол в него. Снимка: Getty Images
Бекъм бе готов да се откаже, но в "МиланЛаб" го убедиха, че има още много футбол в него.

В първата част на материала ви разказахме как провалът с привличането на Фернандо Редондо принуждава Силвио Берлускони да реформира медицинската база на Милан.

Отговорната задача е поверена на белгийския лекар Жан-Пиер Меерсман - специалист по кинезиология (наука, която изучава движението на мускулите) и хиропрактика (медицински метод, чиито последователи смятат, че повечето контузии възникват поради пренапрежение на мускулите и ставите), който променя из основи спортната медицина на световно ниво.

Жан-Пиер вярва, че физическото здраве е невъзможно без психическия мир и заедно с психолога Бруно Демикелис създават стая за медитация, в която звездите да преодоляват емоционалните си трудности. Зад поетичното име "стаята на разума" се крие просторно помещение с бели стени, седем ергономични стола (шест за играчи и един за психолог) и голям екран.

Продължителността на един сеанс е 20 минути. През първите 10 футболистите медитират и се отпускат, а в останалото време са наставлявани от специалист, докато на екрана се излъчват някои от последните неудачни моменти на отбора на терена. Било то изпуснат противников нападател и неуспешен шпагат на Малдини. Или пък пропуск на Пипо Индзаги сам срещу вратаря.

Към главите, гърдите и пръстите на състезателите се свързват електроди, които извеждат информация за активността на мозъчните вълни, мускулните реакции и нивата на потене към компютър. Ако играчът е нервен, лекарят веднага разбира това и му помага да се справи със стреса.

"Когато футболистът се окаже в подобна стресова ситуация в официален мач, той остава спокоен и психически подготвен", обяснява Демикелис.

Първоначално този метод се използва за рехабилитация след прекаран инсулт. Милан пък става първият футболен клуб, който адаптира технологията в спорта.

След провала на финала в Шампионската лига в Истанбул през 2005-а, Демикелис разработва психотерапевтичен курс, който да помогне на играчите да забравят кошмара срещу Ливърпул и пропиляния аванс от 3:0. Терапията подейства отлично на Андрий Шевченко, който пропусна решителната дузпа: "Когато излязох в лятна отпуска, не можех да заспя по цели нощи и постоянно мислех за пропуска си. Повече от всякога чаках началото на сезона, за да започна работа в Миланело. Само след няколко сесии в стаята на разума се почувствах по-добре. Главата ми се изчисти и забравих за провала."

Но не всички играчи се отнасят сериозно към терапията. "Зеедорф най-често посещаваше стаята. Той бомбардираше с безброй въпроси нашия психолог доктор Демикелис. Сержиньо обаче бе много по-различен. Той даваше "петица" с ръка и се провикваше: "Докторе, вие сте гений", но само след секунда вече бе забравил всичко, което му бяхме казали", припомня си Даниеле Тонячини (ръководител на изследователския център).

"Според мен това е била най-стойностната придобивка на лабораторията. Всъщност психологическото състояние може да повлияе на скоростта на реакцията на човек, скоростта му на придвижване и т.н.", коментира неврологът Екатерина Данилевич.

През 2009 г. Карло Анчелоти пое Челси и взе Демикелис в екипа си. В Лондон италианците пресъздадоха "стаята на разума", а най-редовен в нея е Джон Тери. Защо ли? Спомнете си финала в Шампионската лига срещу Манчестър Юнайтед на "Лужники" и кошмарното му подхлъзване при дузпите.

Но да се върнем на Милан и резултатите на медицинския център, които бяха зашеметяващи. През лятото на 2005 г. "МиланЛаб" отпразнува двегодишното си съществуване, а Меерсман разкри някои статистически данни:

• Броят на контузиите за този период бе намалял с 90%

• С 43% бе намалял общият брой на дните, в които футболистите са отсъствали заради травми

• Бяха използвани със 70% по-малко медикаменти.

Наистина впечатляващ успех, но най-важното бе чувството у звездите, че се полагат специални грижи за тях. "Струва ми се, че с контузиите в този отбор е приключено завинаги", пошегува се Дженаро Гатузо тогава.

И съвсем закономерно "МиланЛаб" стана обект на интерес от страна на клубове като Манчестър Юнайтед, Челси, Бока Хуниорс, баскетболните Сан Антонио Спърс и Маями Хийт и др., които отправяха молби към "росонерите" да изпратят свои специалисти на стаж при медицинските корифеи в Миланело. Хитрият Меерсман обаче отказва на всички: "Мнозина могат да станат много богати, ако научат нашите тайни. Но тогава те ще престанат да бъдат тайни".

Шефовете на Милан толкова вярват на белгиеца, че през 2005 г. му дават правото да налага трансферно вето на сделките, които не му се струват надеждни. Разбира се, във всеки голям клуб медицинският щаб може да отхвърли футболист, но Жан-Пиер решава казусите абсолютно сам. Случва се да отхвърли играч заради походката му (която според него може да доведе до бъдещи наранявания) или ако компютърът предсказва податливост към контузии, след като се въведат данните на футболиста.

Меерсман е убеден, че този подход е абсолютно правилен: "Всяко решение може да струва на клуба 40-50 милиона евро. Следователно трансферите трябва да се основават на данни, а не на мнения."

През 2009 г. Милан приключи трансфера на бранителя на Порто Али Сисоко, но в последния момент Меерсман отмени сделката. Белгиецът прегледа зъбите на играча и забеляза, че е по-предразположен към контузии.

Предотвратяването на наранявания, индивидуалните програми за тренировки и подобряването на психичното здраве имаха поразителен ефект върху звездите и играчите оставаха в страхотна форма дори когато прехвърлеха 30-те.

"Всъщност възрастта не съществува. Преди футболистите играеха до максимум 34-35. Сега продължават и на 40", заяви Жан-Пиер през 2008 г. Кристиано Роналдо определено щеше да се разбира с белгиеца, ако животът ги бе срещнал...

В Италия да играеш до 40-годишна възраст е почти толкова нормално, колкото да си поръчаш чаша вино на обяд, но никой на Ботуша не може да се сравнява с футболното дълголетие на Милан от времето на секретната лаборатория. През 2007 г. отборът на Карло Анчелоти достигна до финала на Шампионската лига (втори за три години) и победи Ливърпул на Рафа Бенитес. Съставът на "росонерите" впечатляваше не само с легендарните имена, но и с възрастта им.

В една топла майска вечер в Атина Паоло Малдини (38 г.), Алесандро Неста (31 г.), Масимо Одо (30 г.), Филипо Инзаги (33 г.), Кларънс Зеедорф (31 г.), Марек Янкуловски (30 г.) и др. се появиха на терена на олимпийския стадион в гръцката столица.

А тимът на Милан постави няколко (анти)рекорда: отборът с най-висока средна възраст сред победителите в Шампионската лига, най-старият в жребия на Шампионската лига 2006/07 и т.н. "Това е много проста философия: тренираш така, че да предотвратяваш контузиите. В Милан се чувствам по-добре с всяка следваща година", заяви Зеедорф.

Слуховете за чудодейни милански лекари бързо се разпространиха и клубът привлече няколко класни играчи на сериозна възраст. Другите топ клубове не искаха "пенсионерите", а в Милано удължаваха кариерите им с още няколко години. "Малдини мислеше да се пенсионира още на 31, но благодарение на нас той игра още девет години - спомня си Меерсман. - Когато купихме 33-годишния Кафу, един специалист ми се обади и ми каза, че бразилецът е вече безполезен. Но направих така да играе още пет години."

Това явление обаче произвеждаше и обратен ефект. През втората половина на първото десетилетие на новия век Милан рядко осъществяваше топ трансфери на перспективни футболисти, а разчиташе на доказани бойци и не наливаше свежа кръв.

През сезон 2008/09 средната възраст на играчите на "росонерите" беше 27,6 - най-високата в цялата Серия "А". Но опитът на играчите носеше успехи на клуба. От момента на основаването на лабораторията "червено-черните" спечелиха две скудета, Копа Италия, три Суперкупи на страната и два трофея от Шампионската лига.

Благодарение на лабораторията си Милан взе и Дейвид Бекъм под наем.

През зимата на 2009 г. англичанинът бе отегчен в Лос Анджелис и потърси европейски клуб, който да го наеме. За да избере "росонерите" му повлия прегледът в "МиланЛаб". След тричасови тестове, Меерсман заключи, че с определен подход към тренировките Бекс ще удължи кариерата си поне до 38 години. Тогава звездата бе на 34.

"Тестовете на Дейвид показаха много високо съдържание на VO2 max (максималното количество кислород, което той усвоява по време на физическо натоварване). Показателят му е по-добър от на много млади играчи. С правилния подход той ще играе до 40-годишна възраст!", категоричен бе тогава Жан-Пиер.

Само месеци по-рано Дейвид бе дал да се разбере, че е готов на момента да окачи бутонките на пирона, но скоро се убеди, че в лабораторията в Миланело действително се случват чудеса. След няколко седмици индивидуална програма, той намали процента на подкожните си мазнини от 15 на 8.

Меерсман се надяваше, че в знак на благодарност Бекъм ще подпише пълноправен договор, но шест месеца по-късно англичанинът се завърна в ЛА Галакси. Поне прогнозата на белгиецът се сбъдна: Бекс приключи кариерата си в ПСЖ през май 2013 г., две седмици след 38-ия си рожден ден.

Но две години по-рано си бе отишла славната лаборатория на Милан.

Залезът на медицинската база на "росонерите" започва с оставката на Анчелоти през 2009-а. Татко Карло наистина оценяваше постиженията на "МиланЛаб" за разлика от следващите наставници на тима, които й обръщаха престъпно малко внимание. И през 2011 г. лабораторията престана да съществува.

Меерсман беше обвинен за неволите на Алешандре Пато (за четири години бразилецът претърпя 15 контузии) и беше уволнен. През същата година Берлускони прекъсна финансирането и затвори повечето от отделите на "МиланЛаб".

Затварянето на суперпродуктивна лаборатория заради Пато изглеждаше безумно, но пък беше и факт. Прокраднаха се съмнения за конфликт между бившия премиер и лекаря, но страните запазиха мълчание.

"Лабораторията беше много скъпа за клуба. Някои от нашите разработки все още се използват, но всички медицински отделения бяха затворени. Понякога, когато нещата вървят много добре, ви се струва, че можете да се отървете от някои проекти. Но това не е така", каза Меерсман пред The ​​Guardian през 2013 г.

Благодарение на работата си в "МиланЛаб" Жан-Пиер и колегите му се бяха превърнали в звезди от световна величина и с лекота си намериха работа. Белгиецът предаде опита си в Челси, след което откри частна клиника в Лондон - с клиентела от топ атлети от цялата планета.

Но големият губещ се оказа Милан, който разруши система, която работеше перфектно почти десетилетие. През сезон 2011/12 играчите на "росонерите" се обърнаха 307 пъти към лекарския екип за съдействие и бяха регистрирани 15 тежки контузии. Мнозина смятат, че тимът изпусна титлата именно заради травмите (зае второ място на четири точки зад Юве).

Милан със сигурност сгреши, когато реши да затвори лабораторията, а контузиите нараснаха осезаемо. Звездите постоянно се бореха с проблеми, които "МиланЛаб" не допускаше и машината за футболни дълголетници спря да работи.

През лятото на 2012-а клубът не поднови договорите на Амброзини, Пирло, Гатузо, Неста и Индзаги и една неповторима ера отиде в историята - ерата на велики футболисти, за които се грижеха в най-забележителната медицинска база, създавана някога.

 

Най-четените