Да завърти ключа на апартамент номер 200 е било едно от последните неща, които Айртон направи в живота си. В пасторалната провинция Емилия Романя, хотелчето "Кастело" не е нито от най-големите, нито от най-изисканите. Той е на десетина километра от пистата "Имола", където допреди години се провеждаше Гран при на Сан Марино.
И до днес мястото е спокойно, чисто и неособено луксозно обзаведено. Просто ключовете са заменени с електронни карти.
В наши дни, 25 години след смъртта на най-харизматичния и енигматичен пилот в историята, хотелът е нещо като храм за поклонение. Заедно с тихото частно гробище край "Морумби" в Сао Пауло, това са местата, които феновете на Айртон Сена посещават. Нещо като Грейсленд за онези, които продължават да почитат като икона Елвис Пресли.
25 години... Сена го няма от четвърт век, а раната от неговата смърт сякаш не спира да кърви. В апартамент номер 200 в хотела "Кастело", бразилската икона изкара последната си нощ на този свят.
Вечерта преди нея бе тежка. Сена е изключително разстроен, направо сринат.
Целият свят е в шок от смъртта на Роланд Ратценбергер в жестока катастрофа на "Имола" в квалификацията. Айртон е в състояние, в което никой от хората край него не помни да го е виждал.
Сид Уоткинс, главният лекар на Формула 1, си спомня как е видял нещо, което не е мислил, че е възможно. Сена се разплаква на рамото му след новината, че Роланд е мъртъв. Това е първата жертва в спорта от 168 състезания. Всички са уверени, че Формула 1 е далеч по-солидна, по-сигурна за пилотите.
Мартин Бръндъл, конкурент и колега на Айртон, е в същия хотел за състезанието. "Качихме се заедно в асансьора - спомня си британецът. - Беше изключително разстроен. Казахме по някоя дума, но на него изобщо не му се говореше."
Сена има ритуали преди всяко състезание. Но в този случай нито един от тях не е приложен.
Вечерите преди стартовете започват с масаж от Джоузеф Леберер, неговият доверен личен фитнес треньор. Този път това е пропуснато. Екипът отива да вечеря в "Trattoria Rompagnola", недалеч от площада със същото име. Леберер има рожден ден, но празненствата се отлагат. Трагедията от същия следобед с Ратценбергер спуска върху масата тишина и тягостна атмосфера.
Сена заговаря за Барикело, който ден по-рано също се е ударил зловещо в тренировката. А той е добър приятел. Случилото се с Роналд направо е потресло Айртон.
Той е убеден, че нещо на пистата "Autodromo Enzo e Dino Ferrari" не е наред. Тя е опасна.
Франк Уилямс, собственикът на отбора, за който кара Сена този сезон, е в апартамент номер 100. Точно под Айртон. Той оставя бележка под вратата на пилота: "Ела да поговорим, когато се прибереш от вечерята". Двамата се виждат и имат кратък разговор.
"Сена се прибра и отиваше да си легне в апартамента - разказва Луиза Тосони, собственичката на хотела. - Слезе обаче при Франк Уилямс долу в лобито."
Какво са говорили - само те знаят. Но Айртон се прибира в стаята и за последен път ляга в леглото си.
Много неща са минавали през главата му. Това, че още няма точка в генералното класиране за сезона, е било водещо преди пристигането за уикенда на "Имола". Видяното там, ужасът с Ратценбергер, късметът да е жив и здрав Барикело...
Деймън Хил е съотборникът на Сена в "Уилямс" този сезон. Той си спомня: "Напрежението бе върху Айртон да започне да печели, но и аз, и той знаехме, че колата не е достатъчно добра. Това го караше да натиска още по-яростно и да рискува много."
Уоткинс казва, че е видял един доста различен Сена сутринта преди старта. Някак изгубил осанката на непобедимост.
Според Бръндъл обаче това е пресилено:
"Той никога не би се отказал да се състезава. Дори и след случилото се с Роланд. Просто характерът му не бе такъв. Сена бе готов да мине през теб и болида ти, за да спечели."
Преди старта в разговор с Хил, бразилецът споделя, че иска да развее австрийския флаг, ако спечели. В чест на Ратценбергер.
Провежда разговор с годеницата си Адриане Галистеу, с която се разбират да го чака на летището във Фаро вечерта, за да се приберат заедно в дома им в Алгарве, Португалия. Капитан Оуен О'Махони е инструктиран да прибере багажа от хотела и да го качи на частния самолет, за да са готови за тръгване малко след края на състезанието. Неделя, 1 май 1994 г., вече изглежда един далеч по-нормален ден за състезание, отколкото предишният е можел да подскаже.
И все пак е различно. Сена се приближава в бокса до Ален Прост, слага ръка на рамото му и се усмихва. Говорят си. "Никога не се бе случвало, ние бяхме направо врагове", спомня си французинът.
Времената от сутрешните подгряващи тренировки са изумителни. Сена е толкова бърз, че Прост, Хил и останалите гледат с недоумение анализите. Той лети по пистата. Решен е на всичко, трябва да спечели. Мозъкът му, рефлексите му, всичко си е на мястото.
След това обаче идва срещата на пилотите преди старта, свикана от Бърни Екълстоун. Той иска да си поговорят за сигурността, но дава знак за минута мълчание за Ратценбергер. Сена се разплаква някъде отзад, седнал и държащ глава в ръцете си.
Дали това е бил сривът? Пред Герхард Бергер и Михаел Шумахер казва на излизане от срещата, че "се съмнява доколко е сигурна пистата".
"Много беше притеснен от това - потвърждава Бруно Сена, племенникът му. - Беше убеден, че толкова проблеми за три дни, и то с толкова различни болиди, не може да са случайност."
Бетис Асумпао, дългогодишен PR на екипа на Сена, твърди, че в минутите преди старта Айртон е бил ужасно напрегнат. Ходил е около болида, гледал е отгоре всеки детайл. "Той не си говореше с механиците и хората от отбора, както всеки път", казва Бетис.
"Не е така - твърди противното Хил. - Той беше такъв преди всеки старт. Създаваше преграда между себе си и света наоколо. Изолираше се от всичко, оставаше сам с концентрацията си. Не видях нищо различно в поведението му."
Най-лошите страхове се сбъдват на старта, в първия завой болидът на Педро Лами се разбива в този на Джей Джей Лехто. Жълти флагове, хаос, летящи парчета от коли по пистата.
Сена обаче няма накъде да отстъпва. Той губи с 20 точки от Шумахер и трябва да навакса. Това е единствената мисъл.
В шестата обиколка, след оттеглянето на колата за сигурността, Айртон стъпва здраво на газта. Първото му време е изумително - 1:24.887, което е надминато само от двама пилоти до края на това прокълнато състезание. Удивително, той го прави с изстинали от карането след колата за сигурността гуми и пълен резервоар.
Сена води пред Шумахер, влизайки в седмата обиколка. Идва завоят "Тамбурело". Болидът му се носи с огромна скорост, а Шуми казва по-късно, че интуитивно е усещал - нещо не е наред с начина, по който колата на Сена реагира на пистата. Михаел е сигурен, че болидът е ударил и неравност преди да влети в завоя. Последният завой в живота на Айртон.
"Сега какво, пак ли катастрофа", казва си Хил, който е четвърти. Не мисли, че е сериозно.
Сена успява да намали скоростта, но не и да завие. Болидът просто се забива в стената. Една от гумите отлита, а колата се смачква като консервна кутия. Отскача обратно на пистата, а главата на пилота вътре клюмва. Това са кадрите от телевизионното предаване.
BBC сменя кадъра, показва бокса и старт-финалната права. До болида има локва с кръв, режисьорите преценяват, че не искат аудиторията им да гледа това.
Италианският канал RAI обаче не спира да показва точно от камерата до колата на Айртон. В един момент сякаш главата на пилота помръдва. "Добър знак", казва коментаторът на "Евроспорт" Джон Уотсън, сам бивш пилот. Всъщност - не. Това е последният спазъм.
На хиляди километри, в Буенос Айрес, Хуан Мануел Фанджо става и изключва телевизора. "Знаех, че е мъртъв веднага. Не можех да гледам и секунда повече от това", казва легендарният шампион.
Сена е мъртъв в 15,17 ч местно време. В момента на удара той е в мозъчна смърт. Няма начин да бъде спасен.
"Когато отидох при него, духът му вече бе напуснал тялото", през сълзи разказва Уоткинс в първото си интервю, което успя да даде десетина години по-късно.
Големият виртуоз, сърцето и лицето на Формула 1, човекът с орди от почитатели и невероятно излъчване, бе мъртъв.
Официално, смъртта е обявена в 18,40 ч. Така е по законите на Италия, трябва да се извърши пълен преглед в болницата, където Айртон е откаран в хеликоптер. Раните по черепа му са толкова тежки, че няма никакъв шанс да оцелее.
Състезанието, невероятно, но факт, продължава. ФИА нарежда да не се пръска шампанско на подиума, но иначе обиколките се въртят.
"Все още не мога да повярвам и съм бесен за това - казва Бръндъл. - Минахме над 50 пъти край завоя, където виждахме кръвта му край пистата. Никакво уважение, никаква човещина. Това бе изумително решение на идиоти!".
В Бразилия траурът е тридневен. Страната е разтърсена. Светът е в пълен шок. Милионите фенове на Сена стават в пъти повече. Спортният любимец се превръща в мит. В икона.
В хотел "Кастело" настава пълна тишина. Луиза Тосони също е в болница в този ден, тя е на път да роди втория си син в прокълната неделя, 1 май. Разбира новината там. И днес казва, че това е най-важният ден в нейния живот.
"Роди се детето ми, а в същото време сърцето ми плачеше. Айртон бе невероятен човек", клати глава собственичката на хотела. Сена и екипът му, както и други пилоти, избират винаги нейния хотел от 1989-а до 1994 г., познават се добре.
Този винаги загледан някъде далеч, някак блуждаещ и затворен в собствения си свят, а едновременно с това толкова харизматичен човек, никога повече няма да отседне в апартамент номер 200.
Днес Луиза понякога ходи в парка "Acqua Minerale", който през годините се появи точно зад пистата. Точно там, до завоя "Тамбурело", е статуята на Айртон.
Такъв, какъвто и тя, и всеки от нас го помни - приведен и загледан някъде...
Наоколо играят деца, няма и следа от шума и ужаса на онзи следобед преди 25 години.