Във футбола вратарят рядко има шанс да бъде голямата звезда на отбора си. Трябва да си действително гениален като Лев Яшин, Дино Дзоф, Жан-Мари Пфаф или Джиджи Буфон, за да казват за теб, че „вратарят е половин отбор”. А ако си висок едва 168 см, едва ли имаш големи шансове под рамката.
Точно такъв обаче е случаят с прочутият мексиканец Хорхе Кампос.
Папагала, както го наричат всички, навърши по-рано тази седмица 52 години. С подобен ръст, цели 5 см по-малък от допустимия за вратар минимум от 173 см, Кампос успя да стане един от най-забележителните на този пост през 90-те години. И то без да е пазил нито един ден в отбор от Европа. Но пък остави зад себе си неповторими вратарски традиции, и всеобща възхита.
Футболното население помни Хорхе Кампос най-вече с шарения екип, откъдето идва и прозвището му. Дизайнът на неизброимите му фланелки е по негова идея и най-често се явява цветова комбинация от мексикански етнически елементи. Друга легенда гласи, че крещящите цветове карали нападателите на противника да нервничат, и така вратарят получавал предимство в същите пропорции, в които се разстройва атаката на онези отсреща.
Кампос също е един от първите, който заменя традиционните за футбола от 80-те години шорти с по-дългите бермуди.
Състезател по сърф в детството си в родния град Акапулко, Хорхе Кампос започва да играе футбол в УНАМ Пумас от университетския град в Мексико Сити. Клубът може да се похвали с една от най-добрите академии в страната, но отначало никой не приема сериозно мераците на Кампос да пази на вратата.
Кой ще сложи там 168-сантиметровият дребосък? И то при положение, че титулярният вратар Адолфо Риос е с една глава по-висок.
Изпаднал в отчаяние, младият Хорхе моли треньорите да го преместят в атака. И още в първия си пълен сезон (1989-90) новоизпеченият нападател вкарва цели 14 гола, които му определят място сред добрите реализатори в шампионата.
На следващата година обаче Кампос се връща пред мрежата, а специалистите и до днес спорят дали мексиканският футбол не се е лишил от един отличен голмайстор, за да се сдобие с най-зрелищния си вратар.
С него под рамката УНАМ Пумас става шампион, като изпреварва далеч по-популярния и титулован състав на Америка.
Маниерът на играта на Кампос е доста особен – той обича да излиза извън наказателното поле, и понякога влиза в ролята на либеро, ако последният в защитата не е на мястото си или нападателят го е елиминирал. За Европа това звучи еретично, но не и в Мексико – страна, където футболните импровизации са на особена почит.
При Кампос фантазията в играта е още по-голяма.
В кариерата си той има общо 38 гола, с което попада в топ 5 на най-резултатните вратари. Но докато почти всички попадения на останалите първенци са от дузпи и евентуално някой пряк свободен удар, Хорхе Кампос притежава в актива си вероятно най-красивия гол, отбелязван от излязъл в атака вратар. Това е прочутата му странична ножица от сезон 1996/96 в мача между неговия Атланта (Канкуна) и Круз Азул.
След това Хорхе започва бързо да сменя най-различни отбори, играе в САЩ за ЛА Галакси и Чикаго Файър, пази и за още няколко мексикански отбора.
Някой ще каже, че няма как един футболист да бъде голяма звезда, ако не е играл в Европа. Случаят с Кампос обаче е малко по-различен.
Едва ли има сериозен европейски отбор, който ще вземе нисък и ексцентричен вратар, играещ далеч зад границата на разумния риск. Затова изявите му в клубните отбори в Мексико и САЩ остават скрити за европейската публика, но за сметка на това Кампос добива голяма популярност на световните първенства през 1994 и 1998 г.
На финалите в САЩ 94 мексиканците завършват на първо място в групата си, макар че във всеки от трите мача шареният Папагал допуска по един гол. На норвежците това е достатъчно да спечелят с 1:0, но след това срещу Ирландия мексиканците стигат до победата с 2:1. В този мач вратарят спасява най-малко три удара, които по всички закони на физиката би трябвало да завършат в мрежата.
Кампос пази отлично и в последния двубой срещу Италия, завършил 1:1. В осминафинала срещу България си намира майстора в лицето на Христо Стоичков, който му вкарва разстрелващ гол още в началото. След равенството 1:1 и загубата при дузпите Папагала е неутешим, цял свят вижда по телевизията сълзите му. Кампос избива удара на Красимир Балъков, почти успява да спаси и този на Бончо Генчев, но Даниел Боримиров и Йордан Лечков не му оставят никакви шансове. А съотборниците му реализират само един-единствен удар.
Именно след тези четири мача в САЩ 94 името на Хорхе Кампос става известно по целия свят. „Вратар, ярък не само по форма, но и по съдържание” – това пишат за него спортните издания в Европа.
Макар и съвсем нисък, мексиканецът притежава наистина изумителен отскок, не се плаши от нищо и никого. Той е един от малцината, спасявали дузпа на Христо Стоичков – един от най-добрите изпълнители на наказателни удари през 90-те години. Това се случва на мача България – Мексико (1:1) в София през 1992 г., когато Камата хвърля от яд екипа си на пистата.
Разбира се, Хорхе Кампос не може да бъде считан за напълно надежден вратар заради хазартната си игра. По-скоро той принадлежи към поколението на екстремалните вратари, за които някои треньори биха казали: „Много е добър, ама вие го вземете”. Консервативните европейци дори гледат на него като на клоун, попаднал по някакво случайно стечение на обстоятелствата под рамката.
Такъв вратар може да се хареса само в Мексико и Латинска Америка, какъвто е случаят и с известния колумбиец Рене Игита. Последният остава в историята с великото си спасяване срещу Англия на „Уембли”, известно като „Удара на скорпиона” – избиване на топката след плонж, с двата крака свити зад гърба.
На световното през 1998 г. във Франция широката публика вече познава отлично качествата на Хорхе Кампос, и го приема като една от големите звезди в състава, наред с Луис Ернандес-Матадора и Куантемок Бланко.
Победа с 3:1 над Корея и две равенства по 2:2 срещу Белгия и Холандия пращат Мексико, както почти винаги става, в осминафинала против Германия. След като повеждат с гол на Ернандес, мексиканците пропадат в последния четвърт час. Две груби грешки на отбраната пред Кампос водят до победа на немците с 2:1. В този двубой, игран в Монпелие, вратарят показва пълния си репертоар от най-различни номера – след някои от тях мексиканските запалянковци са готови да го носят на ръце, докато в други случаи им иде да го разкъсат на парченца.
Същите тези запалянковци обаче ще гледат с недоумение как на следващото световно първенство през 2002 г. любимият им Папагал така и не влиза в игра за сметка на доста по-прагматичния Оскар Перес от Круз Азул. Една от причините е загубата от България с 0:2 в Морелия година по-рано. Тогава Кампос допуска два гола отдалеч на Стилиян Петров и Красимир Чомаков. В този ден Папагала пази в нетипичен за себе си черно-бял екип, който подарява след мача на Димитър Иванков – друг от вратарите с най-много голове в света. И до днес тази реликва се пази в София.
Мнозина ще кажат, че Хорхе Кампос едва ли е бил гениален и велик вратар. По-правилно е да бъде наречен „култов”.
След оттеглянето му от футбола мексиканецът става герой в мултипликационни филми и комикси, а в електронните игри често може да се срещне опция, позволяваща вратарят да бъде облечен в шарения му екип. Съдържател на заведение за бързо хранене и участник в реклами, знаменитият Кампос често участва в бенефисни мачове като този за 50-годишнината на Христо Стоичков в София.
Едно е сигурно - футболните запалянковци още дълго време ще помнят лудия мексиканец, който правеше играта на вратаря поне малко от малко по-интересна и вдъхновяваща.
