Играчите на Тотнъм бавно се качват на автобуса, за да отпътуват за поредното гостуване. Както винаги, отборът се разделя на групички: някои играят карти, други слушат музика, а трети не спират да бърборят. Но не и Еспен Бардсен.
Някъде в дъното, опрян до прозореца, 196-сантиметровият вратар, наскоро привлечен от САЩ като втори вратар, седи и тихичко разлиства дебела книга, изпълнена с таблици и графики.
Един от съотборниците му не издържа и му подвиква: "Хей, Епси, каква е тази глупост в ръцете ти?", докато го замеря с нечие мокро бельо.
Книгата е наръчник за сигурни инвестиции. С отговора си Бардсен "застрелва" питащия. Погледът му шари в празното пространство, очевидно е, че мозъкът му не може да обработи информацията, която ушите му току-що са получили.
В подобна ситуация бившият полузащитник на Челси Греъм Льо Со бе наречен "педал" само защото четеше "Гардиън". 196-сантиметровият вратар явно също не се вписваше в стереотипа.
"Четеш всякакви простотии", най-накрая успява да измисли друг негов съотборник. Книгата е дебела, а Бардсен не спира да бъде подиграван всеки път, в който я извади по време на пътуване с отбора.
Не че норвежецът не се е опитвал да се сближи с тях. Веднъж им предлага да се качат на яхта и да отплават за уикенда, но тази култура е още чужда за английските футболисти от края на 90-те. По онова време развлечението включва барбекю в задния двор на някой от компанията и обилно количество бира.
***
През лятото на 1998-а Еспен е част от състава на Норвегия за Световното първенство като трети вратар и дели една съблекалня с имена като Торе-Андре Фло и Оле Гунар Солскяер. Следващият сезон във Висшата лига пък обещава да бъде много повече от очакванията му.
След две загуби на старта на кампанията собственикът на "шпорите" Алън Шугър търси виновник за слабата форма на тима и го намира в лицето на титулярния страж Иън Уокър.
Три дни преди следващия мач на тима Шугър засича Бардсен по коридорите преди началото на тренировка и ги спира с въпроса: "Синко, искаш ли да играеш срещу Евертън в събота?" Норвежецът само това и чака и като войник-отличник отговаря мигновено: "Разбира се!"
"Точно това исках и да чуя", радостно отчита собственикът и желанието му става заповед за старши-треньора. Не е ясно дали наставникът е бил за или против подобна рокада, но в съботния ден Бардсен запазва суха мрежа срещу "карамелите".
В съблекалнята до него сяда Шугър и го поздравява: "Браво, страхотен мач! Какво е това в ръцете ти?" Оказва се, че норвежецът обича да чете не само по време на пътувания, но и в самата съблекалня. "Ръководство за гарантирани печалби при инвестиции", отронва тих Бардсен, очаквайки поредната доза подигравки.
Но този път се случва нещо различно. "Къде препоръчваш да инвестирам?", пита го собственикът на Тотнъм. Ченето на вратаря удря в пода. "Значи не съм луд!", подшушва му вътрешният глас, след което Бардсен дава няколко съвета на Шугър за сигурни инвестиции.
Да играе за Тотнъм и за националния отбор е мечта, но не неговата. Дори като №1 Бардсен не успява истински да заобича футбола. Въпреки че играе във Висшата лига, норвежецът е отегчен и често разсеян по време на мачовете.
Скоро дори протекцията на собственика не може да го смени. "Шпорите" са поети от нов треньор, който отново закотвя Бардсен на пейката, което още повече го отблъсква от футбола. През 2000 г. преминава в Уотфорд, където му обещават повече игрово време, но дори в Чемпиъншип не успява да се установи като несменяем титуляр под рамката на вратата.
Отношенията му с тогавашния треньор на "стършелите" Джанлука Виали не са добри. Италианецът е от тези, които недолюват книгите, и по подобие на бившите му съотборници в Тотнъм го съветват да ги остави настрани.
"Слушай сега, момчето ми - опитва се да го "вразуми" Виали - най-доброто за теб е да си избиеш тези неща от главата. Искам от теб да мислиш за футбол по 23 часа на ден, а през останалия - за секс."
Но на норвежеца все по-малко му е до футбол. Следва нов трансфер, този път в Шефилд Юнайтед, където начело е Нийл Уорнък. Не се знае какво са си казали двамата, но след само един 15-минутен разговор Бардсен е сигурен в решението си - обажда се на родители си и им заявява, че на 25 спира с футбола.
***
Впоследствие Бардсен открива истинската си страст - в Лондонското сити. Сред банкерите, адвокатите, консултантите и инвеститорите - това е мястото, на което принадлежи. Норвежецът бързи се установява в новата среда, а черният костюм и бялата риза му подхождат много повече от прекалено цветните вратарски екипи от края на 90-те години и началото на новия век.
След като изтърпява всякакви подигравки в автобуса на Тотнъм и в почти всяка една съблекалня, в която е бил, заради влечението си към дебелите "тухли" с икономическа литература, Бардсен се специализира в инвестициите, в следенето на глобални тенденции и в политическите трендове в различни страни. Работи на стоковата борса и основава свой собствен хедж фонд.
За Бардсен от футбола са му останали двама-трима приятели, а единственият му досег с играта в момента е мачлетата на малки вратички всеки четвъртък, които организира с колеги.
"В момента работя като частен инвеститор - обяснява Еспен пред The Atheltic. - Летя по работа до САЩ, Пакистан, Индия, живея в Лондон, в провинцията във Франция и в Дълбин. И наистина обичам това, което правя."
