Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кон-шампион, син на диктатор и порно в съблекалнята: Лудият свят на Лучано Гаучи и Перуджа

"Саади бил слаб футболист... Какво от това? Нали ще помогне за изграждането на отношения между Италия и и Либия."
"Саади бил слаб футболист... Какво от това? Нали ще помогне за изграждането на отношения между Италия и и Либия."

В края на сезон 2018/19 в италианската Серия "Б" Перуджа с трудност се закачи за плейофите, завършвайки на осмо място. Още на четвъртфиналите за промоция в елита обаче "грифоните" отстъпиха на Верона. Отборът на Алесандро Неста стигна до 1:1 в редовното време, но се провали в продълженията и загуби с 1:4. Неста беше уволнен, а на негово място дойде друг световен шампион -  Масимо Одо. Сега Перуджа отново храни надежди за завръщане в Серия "А", от която излетя през 2004-та.

А споменатата година бе доста луда за клуба. Перуджа не успя да се задържи в елита, но спечели турнира Интертото и игра на 1/16-финалите за Купата на УЕФА. Там преклони глава пред холандския гранд ПСВ, но президентът Лучано Гаучи постигна целта си. Четвърт век след героичната борба за скудетото с Милан, която "грифоните" в крайна сметка загубиха, Европа отново говореше за отбора.

Всичко започна с кон на име Тони Бийн

В младостта си Лучано Гаучи е шофьор на автобус в градския транспорт на Рим, след което се захваща с бизнес. Първото му начинание е обществена пералня. Работата му потръгва бързо и изкарва добри пари, които инвестира в хобито си - конен спорт. Лучано купува ирландски жребец на име Тони Бийн, който го превръща в заможен човек. Конят печели няколко престижни състезания, сред които и надпревара в Париж, която се провежда в близост до Триумфалната арка.

В края на 80-те Тони Бийн е признат за най-добрият кон в Европа, а победите му носят на Гаучи повече от два милиона долара. Японският бизнесмен Зения Йошида пък плаща на Гаучи четири милиона, за да вкара Тони в конюшнята си. Спечелените пари Лучано решава да вложи във футбола и купува Перуджа.

Мечтата му е да се превърне във влиятелна и популярна фигура на Апенините, а статутът на собственик на футболен клуб в Италия през 90-те дава пропуск за най-елитните кръгове и приятелство с политици, бизнесмени, магистрати, хора на изкуството и др. За пробив в тези среди обаче не е достатъчно само да имаш отбор. Той трябва и да е успешен. А това не е лесна работа. Лучано купува Перуджа в момент, в който клубът се е сринал до Серия "Ц" и има репутацията, че участва в "черно тото" и машинации.

През 1975-а "грифоните" за първи път влизат в елитния ешелон, а четири години по-късно едва не стават шампиони. Но още една след това са изхвърлени от Серия "А" за участие в скандала Тотонеро.

В клуба нямат намерение да се поучат от грешките си и през 1986 г. Перуджа търпи санкция за уреждане на мачове и този път клубът е пратен на дъното - Серия "Ц2". Гаучи крои амбициозни планове и обещава на тифозите, че "грифоните" ще се конкурират за титлата с грандовете от Милано и Ювентус. Това не са празни приказки и клубът наистина тръгва нагоре. През 1993-та е победен Ачиреале и Перуджа печели промоция в Серия "Б". След което настъпва неочакван обрат. Отново се намесва кон, но този път няма хепиенд, каквъто осигурява ирландският шампион Тони Бийн.

Лучано продава един от жребците си на някой си Емануеле Сенцаква, което се оказва ужасно решение. Сенцаква е футболен арбитър, който свири мача на Перуджа със Сиракуза само три дни след вечерята, на която двамата обсъждат детайлите по продажбата на коня.

Срещата завършва 1:1, но съдията взима някои странни решения в полза на домакините. От Сиракуза пускат контестация и федерацията започва разследване. Впоследствие Гаучи е обвинен в даването на подкуп. Шефът на Перуджа твърди, че дори не е знаел какво работи Сенцаква, но никой не му вярва. В крайна сметка "грифоните не са допуснати в Серия "Б". Решението е взето в момент, в който тифозите празнуват по улиците на града, а празникът се изражда до кървави сблъсъци между феновете и карабинерите.

Това, което изглежда като края на ерата на Гаучи в клуба, обаче, се оказва само началото. Три години по-късно Перуджа де завръща в Серия "А" след 16-годишно отсъствие от елита и президентът намира нови начини да привлече общественото внимание.

Треньор DJ и отказ да плати заплата на играч заради гол срещу Италия

Масимилиано Алегри, Джан Пиеро Гасперини и Марко Джампаоло посочват за свой ментор един човек - Джовани Галеоне. Именно той извежда отбора до елита, а Гаучи привлича имена като Дженаро Гатузо, Фабио Гросо и Марко Матераци - все бъдещи световни шампиони със "скуадра адзура". Президентът взима дейно участие в селекцията, а един от големите му удари е Хидетоши Наката - неизвестен дотогава японец, донесъл на клуба 22 милиона евро. През 2001-ва азиатецът вдига скудетото като футболист на Рома.

Перуджа лъкатуши между дивизиите, но от 1998-а нататък се задържа шест години в Серия "А". Главните успехи са свързани с ексцентричния наставник Серсе Козми - брадат треньор, който преди това работи като диджей, и който пуска на футболистите си порно преди най-важните мачове на отбора. Методите му вършат работа и именно под негово ръководство Перуджа за първи път пробива до евротурнирите.

Лучано Гаучи се превръща в известна фигура на Ботуша, но иска да натрупа още по-голяма популярност. Той купува и полуаматьорския Витербрезе и назначава жена за треньор - Каролина Мораче, което е революционно решение в италианския футбол. Скоро след това решава да покани световната шампионка с Германия Биргит Принц да играе за Перуджа. За мъжкия отбор! "Тя е много красива и има великолепна фигура. Освен това играе футбол отлично", заявява Лучано.

В крайна сметка Принц не пристига в Перуджа, но запознати твърдят, че намерението му е било напълно сериозно.

На Световното първенство през 2002 г. Италия отпада от Южна Корея, а нападателят на Перуджа Ан Джон Хван вкарва решаващия гол за корейците. Вероятно се е надявал на поздравленията на боса, но реакцията на Гаучи е точно обратната.

"Няма да плащам заплата на човек, който унищожи италианския футбол - заявява той. - Ан няма да се върне повече в отбора ми. Бесен съм. Той игра фантастично само срещу Италия. Аз съм патриот и неговото поведение е удар по гордостта ми и обида за страната, която го прие преди две години."

Привлича сина на Кадафи

Навремето Саади Кадафи подкрепяше Ювентус. Пристигна в Торино като почетен гост и купи пет процента от акциите на клуба. Той прави професионална кариера в либийското първенство и става капитан на националния отбор, но е далеч от нивото, което изисква Серия "А". Гаучи обаче решава да го покани в отбора си, а идеята му е одобрена лично от неговия приятел Силвио Берлускони: "Саади каза, че ще помогне на отношенията между Италия и Либия. Ама бил слаб играч... Какво от това?".

Наследникът на диктатора наема цял етаж в най-луксозния хотел в града - петзвездния "Brufani Palace". Шофира яркожълто Lamborghini и се разхожда, заобиколен от бодигардове. Заради либиеца тренировъчната база се охранява като военен обект, а хора на Кадафи щателно проверяват всеки стадион преди гостуванията на "грифоните".

Саади Кадафи наема Бен Джонсън и Диего Марадона да му помогнат да успее в Калчото. Но напразно. "Представете си, че 13-годишно момче решава да играе с големите. И да се старае максимално, няма как да стане", обяснява защитникът на Перуджа Салваторе Фрези, който е един от играчите, които се сближават най-много с либиеца.

В средата на сезона Кадафи се проваля на допинг тест и е дисквалифициран за три месеца. В Серия "А" записва един-единствен мач, но какъв - срещу любимия Ювентус. Твърди се, че е имало специална клауза в договора му, че трябва да бъде пуснат срещу "бианконерите". Козми го включва в игра за 15-ина минути в края, а Перуджа записва сензационна победа с 1:0.

"Грифоните" изпадат, а Кадафи отива в Удинезе, но не записва нито минута с "фриуланите". Завръща се в Либия и участва в гражданската война, след което се укрива. Задържан е през 2014-а и е под домашен арест.

***

Гаучи също се сблъсква с правосъдието. През 2005-а Перуджа фалира, а президентът е обвинен във финансови измами и пране на пари. Клубът е изхвърлен в Серия "Ц", а бившият му президент бяга в Доминиканската република. Лучано вече не мечтае за популярност - просто не му се влиза в затвора. Така и не влезе.

Ексцентричният бивш футболен шеф почина на 1 февруари - малко повече от месец, след като навърши 81.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените