Ерик Кантона, един от най-великите футболисти в историята на Висшата лига, шокира футболния свят на 18 май 1997 година, обявявайки отказването си от най-великата игра на едва 30-годишна възраст.
Нападателят на Манчестър Юнайтед бе експлозивен, вкарваше голове, носеше блясък и искри на терена, риташе съперници и фенове и имаше ореол на нещо повече от звезда.
В петте си години на „Олд Трафорд“ с фланелката на „червените дяволи“ Кантона изигра 170 мача и отбеляза 77 гола, като спечели титлата във Висшата лига цели четири пъти и още два пъти трофея от ФА Къп.
Точно затова и Крал Ерик се ползваше от по-специално отношение от най-великия мениджър в историята на Юнайтед – сър Алекс Фъргюсън.
Шотландският специалист, който се пенсионира през 2013-а и пое ръководна роля в клуба, никога не се е страхувал да се скара на свой футболист, за каквото и да било.
Гигант като Яп Стам не можеше да му се опълчи, а любимецът на публиката на „Олд Трафорд“ Дейвид Бекъм не само така и не сложи капитанската лента на ръката си, но накрая получи бутонка в лицето. Така, де, „случайно“, но все още няма отговор на въпроса защо обувка не е летяла към нечие друго лице, а точно към това на Бекъм...
Но с Кантона беше различно.
„Ако има футболист, някъде по света, който да е създаден за Манчестър Юнайтед, това е Кантона. Той имаше собствен стил на поведение, изпъчваше гърди, вдигаше високо главата си, все едно питаше всички: „Аз съм Кантона. Кои сте вие? Има ли по-голям от мен?“ - сър Алекс Фъргюсън купи Кантона от Лийдс през 1992 г. и още от началото знаеше, че привлича звезда.
Но не само отношението на Фърги към Крал Ерик бе специално. Това на останалите също и си личеше по думите им.
„Кантона водеше най-много с присъствието си, с харизмата си. Той беше капитан, който нямаше нужда да крещи. Дори рядко говореше“ - Рой Кийн, който бе капитан на Юнайтед в общо 480 мача мача за лидерските качества на Кантона.
„Той попада в моя идеален отбор на Манчестър Юнайтед за всички времена не само заради изключителните си качества, но и заради начина, по който умееше да вдъхновява останалите играчи в отбора“ - сър Боби Чарлтън вярва, че Кантона заслужава да бъде запомнен като един от най-великите, носили екипа на Манчестър Юнайтед.
„За мен, той е една от причините Висшата лига да започне да се развива толкова бързо, колкото се развиваше. Той пръскаше харизма и гениалност и бе далеч над всички останали във Висшата лига по онова време“ - Петер Шмайхел за качествата на Кантона.
„Той е единственият футболист, на когото не съм виждал шефът да крещи. Една вечер всички бяхме поканени на филмова премиера и трябваше да бъде облечени в черни костюми и с вратовръзки. Ерик се появи кремаволимонен костюм с маратонки Nike. Шефът просто му каза, че изглежда фантастично“ - спомен на бившия нападател на Юнайтед Анди Коул от книгата „Glory Glory!”.
„Ерик беше основната мишена за феновете из цялата страна. Не само играчите се опитваха да го разконцентрират, но феновете изпитваха нуждата и те да правят същото. Някои от обидите по негов адрес бяха ужасни. Накрая мисля, че просто не издържа. Беше толкова мразен, защото беше изключително добър“ - Гари Палистър обяснява незабравимия скок с ритник на Кантона срещу фен на Кристъл Палас през януари 1995-а.
„Бих се отказал от всичкото шампанско, което съм изпил през живота си, за възможността да играя рамо до рамо с Кандона в европейски мач на „Олд Трафорд“ - един от най-големите почитатели на Крал Ерик бе великият Джордж Бест.
„Какво не е казано още за Ерик Кантона? Величествен футболист. Човек, който отвори вратите за толкова много французи към Висшата лига. Играч с характер – Краля“ - бившият полузащитник Еманюел Пти, който игра в Англия за Арсенал и Челси и бе част от състава на Франция, който спечели домашното Световно първенство през 1998 г.
