Бъдни вечер 1914-а, Западният фронт.
Първата световна война се води вече пет месеца. Сред свистящите куршуми и осеяното с мъртви тела бойно поле мисълта за празника и близките хора още повече натъжава бойците.
Но извъднъж гърмежите утихват. Германците започват да украсяват около окопите си, а после и британците. От двете страни се чуват песни и нощта е празнична, доколкото може да е такава в подобна обстановка.
На следващия ден се играе популярният футболен мач по време на Коледното примирие, от който остава в архивите една от най-символните снимки, свързани с играта, макар и направена толкова далеч от футболния терен.
Фотос, увековечил величието на футбола по време на един от най-съдбоносните моменти в съвременната история.
Малко повече от 3 месеца след мача на фронта, Англия става свидетел на още едно неочаквано примирие. Но то не е предизвикано от желанието да се забрави ужасът на войната, а от шума на парите...
Мачът по Коледа от 1915 г.
Датата е 2 април 1915 г., а на "Олд Трафорд" се играе първият официално документиран уговорен английски мач. По ирония на съдбата е Разпети петък, а съперник на Манчестър Юнайтед е... Ливърпул.
След избухването на войната е ясно, че първенството няма как да се доиграе по график. Въпреки обвиненията, че са антипатриоти и циници, от Футболната асоциация решават, че шампионатът трябва да завърши и изготвят програма до последния кръг.
От федерацията се оправдават, че мачовете ще помогнат на хората да се разсеят от мислите за войната и ще разведрят тежкото им ежедневие.
Много от футболистите на отборите са поели към фронта и от Асоциацията позволяват на играчите да гастролират и в други отбори, за да могат да се събират по 22-ама за съответните двубои.
В тези неспокойни времена идва ред на срещата между Манчестър Юнайтед и Ливърпул, която се "разитрава" много преди двата тима да излязат на терена на "Олд Трафорд".
Мачът "започва" в манчестърския пъб "Кучето и яребицата", където футболисти на двата тима се срещат, за да уточнят детайлите. От страната на Ливърпул са капитанът и бивш играч на Юнайтед Джеки Шелдън (който по-късно е признат за инициатор на измамата), Томас Феърфул, Боб Парсъл и Том Милър. Домакините пък са представлявани от Санди Търнбул, Инок Уест и Артър Уоли.
През пролетта на 1915-а Ливърпул е в средата на таблицата, а Юнайтед се бори за оцеляване. Клубът е в жестока криза след напускането на Ърнест Мангнъл - единственият наставник в историята, водил и двата манчестърски отбора и оставил огромен отпечатък с работата си. Неоценимият му принос за Юнайтед е свързан със завръщането на тима в елита през 1906-а и историческата му първа титла, а също така Мангнъл е един от организаторите на проекта за строителството на "Олд Трафорд". Но през 1912-а отива в Сити и падението на клуба е също толкова стремглаво, колкото и възходът му по времето на Ърнест.
Ливърпул от своя страна е средняк, който въпреки двете титли от първото десетилетие на ХХ век, е далеч от грандовете по онова време. В допълнение, мениджърът на мърсисайдци Том Уотсън е с разклатено здраве и умира само месец след въпросния Великден, на 56.
Трябва да се отбележи, че съперничеството между Юнайтед и Ливърпул през 1915-а е много различно от това, което познаваме днес.
Двата клуба от съседните градове имат едва десетина сезона заедно в най-горния ешелон и за омраза между тях и дума не може да става.
На дъждовния 2 април преди повече от 103 години стадионът е пълен, а почитателите на домакините, очаквано, са доста повече. Те обаче не хранят големи надежди с оглед на слабата форма на своите. Противно на логиката - Юнайтед печели с 2:0 с две попадения на Джордж Андерсън. Но най-странното в срещата е не толкова резултатът, колкото поведението на играчите на двата отбора.
При 1:0 Патрик О`Конъл пропуска дузпа за домакините, но се смее след пропуска си: "Спокойно, ще вкараме още". През второто полувреме Юнайтед наистина вкарва втори гол, след който играчите започват да се разхождат по терена. От трибуните негодуват и освиркват футболистите, а треньорът на домакините Джак Робсън напуска стадиона около четвърт час преди края на мача.
Преди срещата бкукмейкърите приемат залози за победа с 2:0 на Юнайтед срещу солидния коефициент 9 и по някаква "случайност" най-крупните суми са сложени именно на този резултат.
На терена обаче има и футболисти, които не знаят за уговорката, а в последните минути Фред Пегнъм от мърсисайдци едва не докарва инфаркт на заговорниците, след като топката разтриса напречната греда след силен негов шут.
Букитата обаче не са вчерашни и обявяват награда от 50 паунда (доста солидна по онова веме сума) за онзи, който предостави достоверна информация за странния мач. Пресата също се включва в скандала и след като се вдига огромен шум около него, от ФА нямат друг вариант освен да започнат официално разследване. Сформирани са разследваща и дисциплинарна комисия, които активно се залавят със случая.
Фред Пегнъм и голмайсторът Джордж Андерсън свидетелстват срещу съотборниците си, а легендарният футболист на Юнайтед Бил Мередит, една от първите суперзвезди в страната, казва: "Много странно, че не ми подаваха изобщо. Даже и в случаите, в които бях в идеална позиция.".
На 27 декември седмината съзаклятници от "Кучето и яребицата" са признати за виновни за уреждане на мач с цел финансова облага.
Така Шелдън, Феърфул, Пърсел, Милър, Търнбул, Уест и Уоли са изхвърлени доживот.
По-късно от ФА решават, че провинилите се могат да измият имената си с... кръв. С други думи - наказанията им ще бъдат отменени, ако се присъединят към британската армия и отидат на фронта.
От Асоциацията потвърждават, че уговорката е между играчи и клубовете не са санкционирани.
Победата пък позволява на Юнайтед да запази мястото си, след като тимът изпреварва Челси само с една точка. Но лондончани вадят късмет, тъй като преди възобновяването на първенството през сезон 1919/20, от федерацията разширяват формата на Първа дивизия от 20 на 22 отбора и "сините" остават в най-горния ешелон.
В началото на 20-те години Ливърпул става два пъти шампион на Англия, а упадъкът на Юнайтед продължава и след подписването на Версайския мирен договор.
През 1922 г. тимът изпада във Втора дивизия и страда чак до появата на Мат Бъзби, който започва революцията си на "Олд Трафорд" след Втората световна война.
От седмината от "Кучето и яребицата" единствено Инок Уест не постъпва в армията. До смъртта си той се опитва да докаже, че не е участвал в машинацията. Наказанието му е свалено, когато е на 59, но вече му е твърде късно за футбол...
