На 5 май 2024-та на 85-годишна възраст си отиде едно от големите имена на аржентинския и световен футбол Сесар Луис Меноти. Човекът, извел "гаучосите" до първата световна титла в тяхната история.
Специалистът, известен като El Flaco (Хърбавия), наложи Диего Марадона в големия футбол, и изкара 37 години на треньорската скамейка. Между 2019-а и 2023-та беше директор на националните отбор на Аржентина, а Лионел Меси и компания спечелиха третата в историята си купа от Мондиал на първенството в Катар през 2022-ра.
В едно от последните си интервюта Меноти говори философски за футбола от перспективата на видяното в дългата си кариера.
През 1974 година той поема аржентинския национален отбор. Това се случва във времена на криза на футбола в страната на международно ниво. "Гаучосите" дори пропускат първенството на планетата през 1970.
"Беше тежко време. Пътувах до треньорската школа в Кьолн, наблюдавах как се работи в Германия. След това ходих и до Италия. Гледах и европейското първенство през 1976-а. Направи ми впечатление, че само това, което носеше успех, биваше признавано. Ако една жена пее фалшиво и е слаба актриса, но си покаже задника по телевизията, за да има голям успех, предизвикваше фурор. Ако един футболист изораваше терена, риташе и спъваше, се смяташе за "модерен футболист". Исках да променя това", разказва Меноти.
Аржентинецът реагира чувствително по темата с влиянието на военната хунта за спечелването на първата световна титла за страната през 1978-а.
"Винаги, когато ме заговорят по тази тема, усещам една голяма болка. Най-вече заради моите играчи. Пълзяха слухове, че едва ли не военната диктатура ни е помогнала да вземем титлата. И ако някой, който е изживял всичките натоварвания, видял е саможертвата преди и по време на първенството, ще разбере гнева ми. Казвам го не заради мен, а заради моите играчи - казва Меноти. - Както всички аржентинци, които излязоха по улиците да празнуват, не знаехме какво се случва зад кулисите в държавата. Едва след това се заговори за мъченията на хората, за убитите и отвлечените. Тогава нашият отбор имаше само една мечта - да станем световни шампиони. И я реализирахме."
Комерсиализацията на футбола е и една от големите теми, които до последно занимава големия специалист.
"За съжаление публиката деградира към ситуация на прост зрител. И това се случва в много обществени аспекти. Давам пример. Ако отида на балет, аз съм прост зрител, защото нямам необходимите знания. На футбола се случва нещо подобно. Активната публика се замени със зрители, които отиват на стадиона, за да гледат талисмани, но не разбират играта.
До голяма степен вина за това има телевизията. Ден и нощ може да се гледат мачове в момента. Затова трябва да внимаваме да не стане скучно. Представете си навсякъде да се излъчват концерти на Пласидо Доминго. Това събитие ще загуби стойност тотално. Световните първенства трябва да се провеждат в страни, които са допринесли за значението на футбола. Това, което вярват някои търгаши, че един мондиал предизвиква бум, който помага на държавата да преодолее вътрешните си проблеми, не трябва да става насила."
Модерният футболист също не остава пожален от Меноти.
"Много играчи произхождат от обществени слоеве, които страдат от бедност. Нямат други възможности извън футбола, за да излязат от там. Но какво правим с тези таланти? Даваме им всичко. Водят някакъв измислен начин на живот, правят реклами по телевизията. Но никой няма смелостта да ги пита: "Какъв си ти, бе? Да не си Брад Пит? Ти си футболист". Играчите трябва да осъзнаят, че могат да живеят от футбола само благодарение на Господ и късмета си."