Откакто отказа алкохола, Жо престана да общува с Роналдиньо.
"Отдалечихме се един от друг", призна нападателят пред бразилска телевизия. "Не сме говорили от много време".
А преди двамата футболисти бяха изключително близки, не бяха просто съотборници в Атлетико Минейро, а и добри приятели.
Но както Жо признава, "С някои приятели вече не се чуваме, защото промених начина си на живот. Алкохолът води до саморазрушение".
Естествено, бразилският нападател говори от личен опит.
През 2013 г. Жоао Алвеш де Асис Силва, както е пълното му име, беше на върха на света.
Той откри головата си сметка за Бразилия при тримуфа за Купата на конфедерациите на домашна почва - преди да изведе Атлетико Минейро до първа Копа Либертадорес и да стане голмайстор на турнира със седемте си попадения.
Най-логично изглеждаше Жо да поведе атаката на Селесао на домашния Мондиал 2014, но формата му се срина и той прекара повечето от първенството на пейката, като не успя да се разпише в трите мача, в които взе участие.
Тогава играчът намери утеха в алкохола. "След Световното се върнах в Атлетико и това беше началото на наистина лоша фаза. Не играех добре и се разделих с жена си. Отивах наникъде, правех доста грешки".
Може би той беше напуснал родината си твърде рано, преди да има шанса да узрее. Беше само на 18, когато се присъедини към ЦСКА Москва от родния си Коринтианс.
Тогава това изглеждаше идеалният ход, защото Жо блесна в Русия с 44 гола в 77 мача.
Футболистът се разписа на два пъти срещу Интер в групите на Шампионската лига през 2007 г. и част от топ клубовете на Европа започнаха да наблюдават този дългуч, който никак не се вписваше в обичайните представи за бразилски атакуващ играч.
Марк Хюз беше толкова впечатлен, че убеди Манчестър Сити да счупи трансферния си рекорд и да плати 18 млн. паунда, за да привлече 21-годишния талант.
"Той е голям като ръст и като възможности, така че мисля, че на всички ще им хареса да го гледат как играе", радваше се уелският мениджър, когато трансферът стана факт.
Самият Жо обяви, че е впечатлен от амбициите на Сити и вярва, че може да изиграе основна роля в изкачването на клуба до елита на Европа.
Несъмнено това беше едно знаково лято за "гражданите" и скоро всичко при тях се промени.
Когато сделката за Жо беше финализирана на 2 юли, бившият премиер на Тайланд Таксин Шинаватра продължаваше да бъде собственик на Сити.
На 1 септември обаче, последния ден от трансферния прозорец, стана ясно, че Абу Даби Юнайтед Груп придобива клуба. Новите собственици веднага демонстрираха амбициите си, като отмъкнаха Робиньо от Реал Мадрид под носа на Челси.
Изведнъж конкуренцията в състава се беше увеличила и Жо се нуждаеше от силен старт. Със само един гол в първите си девет мача от Премиър лийг, той нямаше как да отговори на новите стандарти в Сити и беше преотстъпен на Евертън.
Touch. Turn. Shoot 💥
— Premier League (@premierleague) August 18, 2019
Jo pulled off this brilliant strike on his @Everton debut
#GoalOfTheDay pic.twitter.com/ZB9el9zu5Z
Марк Хюз смяташе, че Жо се нуждае от повече игрово време, за да свикне с физическите предизвикателства на Висшата лига, а вече не можеше да му гарантира титулярно място. Особено след привличането на Крейг Белами.
Преместване в Евертън изглеждаше добра идея, защото наставникът Дейвид Мойс така или иначе беше обмислял да привлече Жо предната година и беше готов да му даде шанс.
Играчът имаше доста какво да доказва и усетил доверието на Мойс, започна ударно за "карамелите" с два гола в дебюта си срещу Болтън.
Сезон 2008/09 завърши за него с 5 гола в 12 мача.
Евертън договори да удължи наема му за целия следващ сезон, но Жо претърпя срив във формата и окончателно се компрометира с дисциплинарна издънка. Той се прибра в Бразилия за коледните празници без да е получил разрешение и Мойс безцеремонно се отказа от него.
Все още нежелан от Сити, нападателят изкара период под наем в Галатасарай, но и там показа само редки проблясъци.
После получи още един голям шанс в Сити през сезон 2010/11 и макар че му беше дадено игрово време в редица мачове, юношата на Коринтианс просто не показа необходимото постоянство, за да се задържи във Висшата лига.
Затова през 2011 г. той се завърна в Бразилия и с екипа на Интернасионал записа скромните 6 гола в 36 мача. Те обаче се оказаха достатъчни, за да му спечелят трансфер в Атлетико Минейро по-малко от година по-късно.
Именно там Жо отново намери себе си, докато не дойде разочарованието на Световното първенство и изпадането му в поредната дупка.
Даже футболистът се оказа временно освободен от Атлетико в края на 2014-а.
През целия този мрачен период нападателят изкара над една календарна година, в която не успя да намери противниковата мрежа. Сушата му приключи с победен гол на финала на Кампеонато Минейро, напомнил, че Жо е способен на значими неща, стига да въведе в ред живота си извън терена.
Този път трансфер в чужбина се оказа добро решение, макар и не в най-престижните лиги. Бразилецът се радваше на позитивни престои в ОАЕ и Китай и преоткри головата си форма.
После се завърна в родния Коринтианс за паметен сезон, в който вкара 25 гола в 61 мача и стана шампион на страната си.
Отказал се от алкохола и понатрупал нови трофеи, той се запъти към Япония, за да блесне в Нагоя Грампус с 24 попадения в 33 двубоя. Вече на 33 години, преди няколко месеца Жо направи още едно, вероятно последно, завръщане в Коринтианс, надявайки се на щастлив край след толкова възходи и падения в кариерата си.
Днес играчът признава, че по време на най-тежките периоди му се е "пиело от сутринта". Но е успял да се промени напълно и в нощта, когато е празнувал титлата с Коринтианс преди три години, не е отпил нито глътка алкохол.
"Наясно съм, че съм правил грешки в миналото. Преди дори не бях в състояние да си го призная. Но сега съм намерил мир и спокойствие в живота си", признава той.
Жо може и да е загубил някои приятели в последните години, но криволичещият му футболен път му е помогнал да погледне по нов начин на самия себе си - и категорично да се изчисти от вредните влияния.
