Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да спечелиш Ел Класико с 10:0 и да смениш Барса с Реал, но да запазиш любовта на феновете

Най-големият датски футболист в историята прекара пет години в Барселона и две в Реал Мадрид, за да стане любимец на феновете и на двата гранда
Най-големият датски футболист в историята прекара пет години в Барселона и две в Реал Мадрид, за да стане любимец на феновете и на двата гранда

Как е възможно да преминеш от Барселона в Реал Мадрид или от Реал в Барселона и да останеш обичан от феновете и на двата гранда?

Знаем какви могат да бъдат последиците, когато някой футболист си позволи да осъществи такъв трансфер между заклетите врагове във футболна Испания.

Но в случая на Михаел Лаудруп не летяха свински глави. И то не защото той не беше значим за двата клуба, тъкмо напротив. Просто успя да намери момента, начина, подхода, да направи трансфера достатъчно елегантно, точно както действаше и на терена.

За да остане сред малцината със статут на любимци и на "Камп Ноу", и на "Бернабеу".

Има един анекдот, който много точно обобщава наследството, оставено в Мадрид и Каталуния от най-великия датски футболист в историята.

Докато чака на летището във Валенсия много години след оттеглянето си, към Лаудруп се приближават непознати баща и син. Момчето е твърде малко, за да помни Михаел като футболист, но когато бащата му казва кой стои пред него, то просто поглежда нагоре и отсича: "Пет на нула. Пет на нула".

Да, изкусният плеймейкър е запомнен именно с този резултат, постигнат в най-големия мач в Испания, Ел Класико. При това постигнат два пъти поред - с екипа и на единия, и на другия отбор!

Ирония е, че Ел Класико се оказа толкова знаково в кариерата на Лаудруп, тъй като той е сред малцината, способни да устоят на заряда на дербито.

"Ако ме попитате "Какво предпочиташ, да спечелиш трофей и да загубиш и двете дербита в лигата, или обратното", за мен няма съмнение. Губя и двата мача и взимам трофея", признава веднъж той. Като част от "Дрийм тима" на Йохан Кройф, трофеите му не бяха малко: 4 поредни титли на Испания, първата КЕШ в историята на Барса, Купата на краля, две Суперкупи на Испания и Суперкупата на УЕФА.

Но пристигането на Ромарио през 1993 г. означаваше, че Лаудруп вече не беше сигурен за мястото си в състава. По онова време в Испания клубовете бяха ограничени с до трима чужденци сред титулярите, а Кройф трябваше да избира между датчанина, Ромарио, настоящия наставник на каталунците Роналд Куман и българската легенда Христо Стоичков.

През втората половина на 1993/94 обикновено Лаудруп се оказваше изключеният от единайсеторката. 

Когато дойде сблъсъкът между Барса и Реал в първото Ел Класико за сезона през януари, халфът наблюдаваше от скамейката как Ромарио и Куман дават преднина от 2:0 на неговия тим с два изключително класни гола.

Докато "блаугранас" продължаваха да мачкат съперника, Лаудруп замени Стоичков в началото на втората част, а не след дълго Ромарио отбеляза още веднъж за 3:0. Впоследствие датчанинът се възползва от грешка в защитата, за да асистира на бразилеца на празна врата за хеттрика му, а накрая Иван Иглесиас направи разгрома пълен: 5:0!

След последния съдийски сигнал, помощник-треньорът на Барселона Тони Брюинс Слот вдигна ръка към тълпата с разперени пет пръста - по един за всеки от головете.

"Този жест болеше повече от самото 5:0", коментира мадридското издание "Марка".

"Онова 5:0 на "Камп Ноу" беше впечатляващо", разказва самият Михаел Лаудруп. "Помня, че всичко ни се получаваше и Ромарио ознаменува страхотното си представяне с хеттрик. Аз му дадох асистенция".

"Феновете на "Камп Ноу" си изкараха доста добре. Когато поведеш с 2:0, с 3:0... трудно е да спреш. А при 5:0 имахме шансове за още поне 1-2 гола!"

Еуфорията от победата обаче не можеше да прикрие един все по-кристално ясен факт: периодът на Лаудруп в Барселона беше към края си.

Договорът му изтичаше, а отношенията му с Йохан Кройф се бяха изострили. Плеймейкърът не смяташе, че е третиран справедливо и имаше чувството, че винаги е порицаван индивидуално, когато играе зле, но никога не е отличаван, когато се справи блестящо.

Последният удар за Лаудруп дойде, когато беше оставен извън групата за финала на Шампионската лига през 1994 г. срещу Милан в Атина.

Правилата за чуждестранни играчи в турнира бяха даже още по-строги, отколкото тези в Ла Лига, което означаваше, че за датчанина няма място дори на пейката.

Барса беше разбита с 4:0 от един отбор на Милан, осакатен от контузии и наказания. По-късно наставникът на "росонерите" Фабио Капело направи показателен коментар: "Като видях, че Лаудруп няма да играе се успокоих. Той беше този, от когото се притеснявах".

Фиаското в Атина означаваше не само краят на Лаудруп в Барса, а и краят на "Дрийм тима" като цяло.

Малко преди 30-годиния си юбилей, полузащитникът трябваше да си избере нов отбор. Качествата му не се нуждаеха от реклама, той беше сред най-надарените технически футболисти, които някога бяхме виждали, имаше невероятно въображение при подаванията и изпреварваше съперниците преди всичко с бързината на мисълта си.

Любимият му номер беше да погледне в една посока и да подаде в противоположната, на което съперниците нямаха отговор.

Дрибълът му беше съпроводен с емблематичния финт "ла крокета", внезапното прехвърляне на топката от единия крак на другия за ефективно преодоляване на защитника пред него. 

По-късно Андрес Иниеста усвои съвършено финта и веднъж посочи Лаудруп като най-великия футболист в историята.

Датчанинът беше истинска звезда и в края на онзи злополучен сезон на Барселона беше сигурно, че има още силни години пред себе си и няма да остане без отбор. Но кой можеше да предположи какво продължение на кариерата си ще избере?

Той обмисли възможността да се пробва в Англия, но прецени, че вече се е установил в Испания и му харесва практикуваният в страната футбол. А когато от Реал Мадрид му се обадиха, изкушението се оказа твърде голямо. 

Михаел прецени, че е направил достатъчно за Барселона и каталунските привърженици ще възприемат ситуацията отвъд фенщината и враждата. 

Говори се, че при напускането му Пеп Гуардиола плакал и молел съотборника си да остане. Но Лаудруп не просто си тръгна от "Камп Ноу", а и щеше да се превърне в кошмар за Барса.

"След онова поражение [от Милан] вече знаех, че Барса може да страда много през следващия сезон, а и усещах, че дните на отбора, който ми беше донесъл толкова радост, приключваха", разказва след години Михаел.

"Можех да отида в друга страна, имах оферти от други отбори, но вече бях на 30, а в Испания всичко ме познаваха. В онзи момент сметнах, че предложението на Реал Мадрид е най-доброто за мен. И затова приех".

Очевидно той беше играч, който мислеше един ход напред не само на терена. И се оказа прав за всичко - през 1994/95 Барселона пропадаше, а Реал Мадрид разцъфтя.

Близо година след разгрома с 5:0 на "Камп Ноу", каталунците гостуваха на "Бернабеу", за да се изправят за пръв път срещу своя бивш съотборник. 

Този път Михаел Лаудруп беше титуляр в Ел Класико и след само 5 минути игра, един от елегантните му пасове към Раул доведе до гол на Иван Саморано за 1:0. 

Чилийският нападател избухна в дива радост, докато Лаудруп спокойно се приближи с каменно лице до празнуващите си съотборници, без да показва емоции. Той беше излязъл на терена с мисия и първото попадение беше само нейното начало.

"Трябва да кажа, че в съблекалнята на Мадрид тогава имаше футболисти, които бяха претърпели онзи разгром на "Камп Ноу" и искаха отмъщение. Имаше определена нагласа", признава датчанинът.

Гледайки извадките от играта на Михаел в онзи мач, не можем да не забележим определена нагласа и при него. Той показваше на Барселона и на Кройф най-доброто от себе си.

В един момент Гуардиола вдигна ръце във въздуха от безсилие след поредния неуспешен опит да отнеме чисто топката на приятеля си.

Лаудруп задаваше ритъма на Реал, движеше умело кълбото и така тези около него можеха да заблестят в атака.

Дриблираше между опонентите даже без да спринтира, просто се промъкваше в празното пространство и продължаваше атаката с меко докосване към съотборник, сякаш без капка усилие.

Върхът беше, когато пресъздаде асистенцията си от предното Ел Класико и отне топката от защитник, за да изведе Саморано на празна врата и да може чилиецът да оформи хеттрика си. Тогава емоцията завладя и самия Лаудруп и той се втурна с вдигнати ръце към съотборниците - вече беше доказал каквото имаше да доказва.

През второто полувреме попадения на Луис Енрике (който също направи кариера и в двата гранда) и Хосе Амависка затвориха кръга: 5:0. Този път Тони Брюинс Слот нямаше как да направи жеста с ръката, защото беше изгонен от скамейката.

Когато асистентът на Реал Анхел Капа се прибира в съблекалнята след отмъстителния разгром, той попада на изключително доволния Лаудруп, който се усмихва и му казва спокойно: "Победих с 10:0".

В края на сезона Реал спечели първата си титла от 5 г. насам, а датчанинът стана единственият футболист, взимал 5 поредни шампионски трофея в Ла Лига, играейки за два различни клуба.

Една от малкото критики към играта на Лаудруп беше, че не притежава нужния инстинкт на убиец и нужния егоизъм, които да го издигнат до пантеона с играчи, включващи Лионел Меси, Диего Марадона и други от техния ранг.

"Ако Михаел беше роден в някое гето в Бразилия или Аржентина, където топката щеше да е единственият му изход от бедността, днес щеше да е смятан за най-големия гений на играта", казва веднъж Кройф за своя играч. "Той имаше всички умения, за да го постигне, но нямаше този инстинкт на гетото, който можеше да го отведе там".

Може би именно това обстоятелство обаче правеше Лаудруп толкова ценен отборен играч, който превръщаше другите около себе си в много по-добри футболисти.

И вероятно по тази причина Михаел все още е помнен с добро и уважаван от запалянковците на Барса, както и от тези на Реал - а това е по-голяма победа дори от онази с общо 10 гола разлика в дербитата.

 

Най-четените