Един от най-големите защитници на 90-те години и началото на новото хилядолетие. Елегантен, бърз, силен и в двете фази на играта. Рекордьор по мачове за Франция. Световен и европейски шампион. Днес писател и борец срещу расизма. Това е краткото описание на Лилиан Тюрам, който стряскаше противниковите нападатели преди 20-ина години, а сега е силна обществена фигура в родината си.
Книгата му "Бялото мислене" натрупа популярност във Франция, а вече е на пазара и преведена в други европейски страни. "За да се пребори расизма, първо трябва да разбереш как функционира той, признава в интервю пред германското списание 11 Freunde Тюрам. - Мнозина мислят, че расизмът е просто конфронтиране между хора с различен цвят на кожата. Но той е по-скоро културно наследство, което може да се скрие навсякъде в обществото, сходен е със сексизма.
Търговията с роби от Африка, също както колониализма, са имали за цел да изтръгват блага от други народи и страни, за да набави богатства за една шепа хора в Европа. И тази икономическа система е съществувала, докато многото, които не са печелили от нея, не са се опълчили. Но идеята е била следната: Вие не сте равни, защото изглеждате по различен начин от тях (робите б.а.)."
Тюрам признава, че за пръв път се сблъсква с расизма на 9. Дотогава той живее в Гваделупа, но семейството му се мести в предградие на Париж.
"Винаги го казвам - аз станах черен на 9 години. Тогава, скоро след пристигането ни във Франция, моите съученици ме нарекоха "мръсна чернилка", отваря тъжна страница от историята си Лилиан. - Когато ви обидят на расистка основа, се чувствате, сякаш някой ви разкъсва отвътре. Вие кървите, но никой не го вижда.
Прибрах се вкъщи и попитах майка си защо децата са ми казали така. Нейният отговор беше доста лош: "Това е, защото хората са расисти и ти не можеш да промениш това." Още от малки разяснявам на синовете си (и двамата са професионални футболисти - Маркъс играе за Борусия Мьонхенгладбах, а Хефрен за Ница, б.а.), че ще се сблъскват с предразсъдъци, защото са тъмнокожи. И съм им казал винаги да изобличават расизма, когато го усетят. Веднъж, когато Хефрен беше малък го питах дали е единственият черен в класа си. "Тате, аз съм кафяв", отговори ми той. Другите му съученици пък били розови. Децата не мислят в категории, които свързват цвета на кожата с определени качества, никой не се ражда расист. Расист ставаш в последствие."
Една от най-впечатляващите истории в книгата на Тюрам е свързана с първата му жена и майка на неговите деца - Сандра. Тогава Лилиан е играч на Монако.
"Още нямах кола и помолих съотборниците да ме хвърлят до някъде. Тогава пристигна бъдещата ми жена и те бяха тотално шокирани, че тя е черна. Първоначално чувах, че май ми била сестра. С годините разбрах какво стои зад тази изненада. Моите съотборници, дори тъмнокожите, не разбираха защо съм се решил да взема черна жена. Защото като футболист можело да имам и бяла. Просто разбирането за красотата е бялото. Не можете да си представите какви отвратителни и унизителни коментари съм чувал за цветнокожите жени в съблекалнята. Особено от черни мъже. И винаги съм питал: "Майка ти не е ли черна? Или сестра ти?" И се уверих в това - ако растеш в среда, в която хората са подценявани заради цвета на кожата си, ти ставаш същият."
Според Тюрам целият обществен диалог за равноправие във Франция получава мощен тласък след световната титла през 1998 година.
Освен тъмнокожите Тюрам, Десаи, Диомед, Анри, Виера, Карембьо, Лама, в състава са Зинедин Зидан (с алжирско потекло б.а.), Ален Богосян и Юри Джоркаеф (с арменско б.а.). "Точно тогава се навършваха 150 години от премахването на робството във Франция и призивите за равенство придобиха особена тежест, спомня си Тюрам. - Но аз не съм наивен. Наясно съм, че ако не бях известен бивш футболист, нямаше да бъда възприеман като французин, а като чернокож."
Тюрам припомни прекратената приятелска среща между Франция и Алжир и как тя бе употребена политически. Замисълът на контролата бе символично приближаване между двете страни, свързани от тежко колониално минало. Първоначално френските фенове с алжирско потекло освиркаха "Марсилезата", а в последствие нахлуха на терена в 76-ата мин и двубоят бе прекратен.
"Полудях, като ги видях на терена, защото смисълът на тази среща беше чудесен, с горчивина се връща назад Тюрам. Тогава казах на едно от момчетата: "Нямате представа колко храна дадохте на десните екстремисти с тези действия. Футболът винаги е бил използван политически. Ако станем световни шампиони, всички сме французи. Ако феновете щурмуват терена, те изведнъж стават араби. Както знаете, в Париж има безброй много музеи. Но нито един, в който темата да е колониалното минало или търговията с роби. Малцина французи познават т. нар. Code Noir. Това е законът, според който на робовладелеца е било позволявано да отреже ушите на своя роб. На името на човека, който стои зад Code Noir (Кралят - Слънце Луи XIV, б.а.) са кръстени училища и булеварди. Но заговориш ли за тази тъмна тема, ти казват: "Ти не обичаш Франция"."
