Той изгря и залезе толкова бързо, че с едно мигване човек можеше да го пропусне.
Кариерата му е белязана от един-единствен проблясък - но достатъчно ярък, за да разбърка европейския футбол и да сбъдне мечтата на Кристиано Роналдо за купа с Португалия от голямо първенство.
Футболът ражда и такива герои като Едер - хора за конкретен момент от голямата игра, пратени, за да променят съдбите на всички около тях.
Нападателят винаги ще бъде свързван с Евро 2016 и с онзи шут в 109-ата минута, решил напечения финал между Португалия и Франция. А колко обиди беше изтърпял допреди това от феновете в собствената си страна... и какъв кошмар е трябвало да преживее още като малък.
Преди Едер да влезе от пейката и да донесе титлата на португалците, финалът беше белязан най-вече от контузията и сълзите на принудително заменения Кристиано Роналдо.
Петкратният носител на "Златната топка" не можеше да помогне на терена, затова се превърна във втори треньор и не спря да подвиква на останалите от скамейката до самия край - не че това помагаше особено преди намесата на неочаквания герой.
Половин година преди звездния си миг, Едер беше преотстъпен от Суонзи, защото беше постоянно контузен и безполезен, а самият факт, че запази мястото си в националния отбор беше донякъде изненадващ.
Неволите му в клуба нямаха значение, когато той пребори Лоран Косчиелни и с много точен параболичен удар препарира Уго Лорис в продълженията.
Така един от най-емблематичните голове в историята на европейския футбол беше отбелязан от играч с меко казано невпечатляваща клубна кариера и сиво минало.
Оттогава изминаха 6 години, в които Едер набързо угасна и днес е 34-годишен ветеран, довършващ футболните си дни в Саудитска Арабия.
Не че не е имал никакви успехи - всъщност периодът в Локомотив Москва му донесе една титла на Русия и две купи на страната. Той отбеляза и един много ценен победен гол срещу Зенит в края на шампионския сезон 2017/18, игра и в Шампионската лига.
Но в Москва, както и навсякъде другаде, португалецът вкарваше рядко. Със значителен ръст от 190 см, Едер е силен във въздуха, умее да задържа топката и е от необикновения тип нападатели, при които вкарването на голове не е най-голямата сила.
Футболистът обичайно е използван, за да подпомага останалите около себе си - и да върши черната работа на всякакви звезди от типа на Роналдо.
Играчите от този род не са най-популярни сред привържениците и това донякъде обяснява защо Едер беше така недолюбван от португалската публика преди лятото на 2016 г.
Дотогава той беше записал 35 срещи за Португалия със само пет вкарани гола, което го правеше лесна мишена за недоволство при всеки негативен резултат на отбора.
"А този какво прави в националния?" беше редовно задаван въпрос, зачестил по време на Мондиал 2014, когато Португалия загуби с 0:4 от Германия и не успя да излезе от групата си.
Сред набедените за виновници беше и Едер, а в един момент обидите са станали толкова жестоки, че той твърди, че е обмислял да сложи край на живота си.
"Мислите ми отидоха в някои много лоши посоки", призна по-късно играчът. "Достигнах много ниска точка. Бях страдал от тежки контузии, отидох на Световно първенство и нещата не протекоха добре."
"Трудно беше, не успявах да повярвам и да започна да мечтая отново. Беше наистина ужасен период и човек се чуди дали изобщо може да избяга от него".
Всъщност обаче детството на Едер включва премеждия, пред които всякакви несполуки на футболния терен изглеждат незначителни.
Футболистът е роден в Гвинея-Бисау, но семейството му се мести в Португалия в търсене на по-добър живот, когато той е на три години.
В новата страна нещата не протичат добре. Пет години по-късно Едер е пратен в сиропиталище, тъй като родителите му просто не са способни да се грижат за него.
По-късно неговият баща Филомено Антонио Лопес влиза в затвора за убийството на жената до себе си, Домингас Оливайс. А историята разказва самият Едер след като вече се е превърнал в национален герой.
"Да, баща ми е в затвора. Влезе там, когато бях на 12. Втората ми майка умря и той беше обвинен в убийството ѝ. Мисля, че го осъдиха на 16 години".
Детството му е травмиращо, но неговият футболен талант е оценен и той прави професионалния си дебют за тима на Туризензе, когато е на 18.
В началото кариерата му се развива обещаващо. Едер вдига Купата на Португалия с Академика и после си създава репутация през трите години в Брага, макар че сериозна контузия в коляното забавя прогреса му.
Въпреки травмата, Едер получава шанса да се докаже извън Португалия. Суонзи плаща 5 млн. паунда за него през 2015-а, но трансферът се оказва провал и Едер изиграва само 421 минути за уелския тим.
Пратен е под наем в Лил и там обещаващото му начало с 6 гола в 14 мача убеждава французите да го купят - но оттам нататък приносът на Едер е скромен.
Именно като играч на Лил нападателят замина за Европейското първенство във Франция, където всъщност изигра едва 54 минути, 41 от тях във финала.
Забележителен беше не само победният му гол, но и коментарът му, след като донесе първи трофей на Португалия от голямо първенство.
Едер обясни, че посвещава попадението на всеки човек в неговите страни - наблягайки на множественото число.
"Горд съм да бъда тук и също съм горд, че съм роден в Гвинея-Бисау. Смятам се и за португалец, защото цял живот съм живял в Португалия. Това е невероятен момент за мен и за моите страни".
Нито преди, нито след това Едер се е доближавал до подобен звезден миг. Година след триумфа той вече изпадна от състава за Купата на конфедерациите, изместен от Андре Силва.
На Мондиал 2018 също не беше повикан, макар че присъстваше в предварителния списък, а за Евро 2020 вече нямаше никакъв шанс.
Но Едер беше там, където трябваше да бъде, в най-значимия момент.
И на този фон миналото и бъдещето му просто допълват цялостната картина за него като футболист и човек, постигнал всичко напук на предварителните очаквания.
