Съвсем случайно, в деня, в който Антони Марсиал получи директен червен картон за погалването по лицето на Ерик Ламела, се навършиха 25 години от може би най-бруталния шамар, който футболът някога е виждал. Той се случи в Аржентина.
Сега Марсиал ще трябва да изтърпи три мача наказание заради инцидента с Ламела, което е доста дразнещо не само за феновете на Юнайтед, но и за малко по-старите почитатели на футбола, най-малкото заради това, че Ламела първи посегна с лакът към лицето на французина и изобщо не бе наказан.
Да не говорим за жалкия начин, по който падна и започна да се превива на тревата, въпреки че докосването по брадичката му дори не може да се нарече удар.
Затова и мениджърът на Манчестър Юнайтед Оле Гунар Солскяер избухна след срамната загуба от Тотнъм с 1:6: "Ако моят син се бе строполил като Ламела, щях две седмици да го храня само с хляб и вода. Това бе абсолютен позор. Ако мой футболист направи подобно нещо, ще бъде наказан строго."
Луис Саха дори отиде по-далеч. "Аз бих го ударил по-силно", каза бившият нападател на Юнайтед пред "Astro SuperSport".
И въпреки че не сме фенове на физическите разправии на терена, няма как да не отбележим, че футболът стана много по-мек в последните години. От една страна, това е много добре за играчите, тъй като намалява риска от тежки контузии. От друга обаче, позволява подобни докосвания да се броят за червен картон и дава поле за изява на подобни симуланти като Ламела.
А като заговорихме за по-мекия футбол, нямаше как да не отбележим 25-годишнината на един шамар, който Флавио Зандона заби в лицето на Едмундо по време на двубой между Велес и Фламенго в Аржентина през 1995-а.
Спорът между двамата прерасна във физически, когато Едмундо първи замахна. Неговият шамар не бе за подценяване, нито и първия удар на Зандона, но вторият вече беше произведение на изкуството и просна истински Едмундо на земята. Сравнете го с падането на Ламела - има разлика, нали?
Греъм Сунес определи реакцията на Ламела като "много латинска", но явно не е видял това...
