Години след инцидента Лаурен едва може да сдържи смеха си при спомена за един от най-лудите епизоди от кариерата му. Не, не е онзи, когато блъсна Рууд ван Нистелрой след изпуснатата му дузпа срещу Арсенал, което му донесе наказание от четири мача и 40 хиляди паунда глоба. Всъщност става въпрос за чист гняв към съотборник, и то не кой да е, а Тиери Анри.
Уверен в качествата си и изключително ефективен на терена в кариерата си на защитник, Лаурен винаги е бил от по-тихите в съблекалнята. Докато не идва време за мач от Шампионската лига срещу Депортиво Ла Коруня, когато изненадва всички.
По време на първото полувреме Анри очаква къс пас от десния бек, но вместо това Лаурен пуска дълга топка. Анри прави един от обичайните си жестове, вдигайки ръце във въздуха в знак на разочарование. Тогава Лаурен показва истинския си характер.
"Казах си: "За какво го прави това?" - спомня си Лаурен пред The Athletic. - Всичко се даваше на живо по телевизията. Това беше Шампионската лига, а ние бяхме в Испания (където е израснал - б.а.). Цялото ми семейство и всичките ми приятели видяха как вдига ръцете си към мен. Помислих си: "Този си няма и идея кой съм." Аз съм тих и миличък, но когато ме подразниш, ще си имаш работа с мен. Полудях."
Но успява да удържи яда си до почивката, когато излива всичко, което е трупал през последните минути пред пълната съблекалня.
"Изчаках всички да се приберат в съблекалнята, а когато Тиери влезе, взех бутилката му с вода и я метнах по него. Счупих огледалото над него. Едва се сдържах да не изпочупя цялата съблекалня. Исках да му разбия физиономията, но не го направих, защото знаех, че няма как да спечелим без Тиери."
Отговорникът за екипировката Вик Ейкърс се опитва да го успокои, но е посрещнат с цветущи псувни на испански. "Крещях на всички да замълчат. И всичко притихна като на гробище. Всички бяха изненадани и се чудеха защо се държа така с Анри."
И с Анри, Арсенал все пак загуби онзи мач срещу Депортиво, но в края на сезона направи дубъл с титлата във Висшата лига и трофея от ФА Къп.
Лаурен не се свени да разказва тази история отново и отново с голяма усмивка на уста. Но не само за да си припомни един от малкото луди епизоди в кариерата си, но и защото наскоро се превърна в последния представител на Непобедимите, който изкара треньорския си лиценз. И му предстои да разбере от първа ръка какво е да се опиташ да обуздаеш пълна съблекалня от двайсетина напълно различни характера.
"Венгер знаеше как да се справя с различните характери и начини на мислене, без да разваля отношенията в съблекалнята - обяснява Лаурен. - Той беше много интелигентен и можеше да контролира играчите с голямо его. Познаваше изключително добре футбола и ти даваше точно това, от което се нуждаеш, в точния момент. Това е работата на треньора - да знае кога да говори, кога да действа, за да могат играчите му да чувстват, че имат една обща цел.
Венгер умееше прекрасно да изразява идеите си и да те убеди в тях. Всички пазим нещо от него у нас - Денис (Бергкамп), Тиери (Анри), Патрик (Виейра), защото той беше майстор във всичко - в психологията, в тактиката, в начина, по който да си поставиш тялото, за да спечелиш топката, кога да подадеш и кога да я задържиш."
Огромен брой играчи от Непобедимите преминаха в треньорството. Йенс Леман бе част от щаба в Арсенал, Брендан Роджърс е доволен от Коло Туре в Лестър, Сол Кемпбъл води Саутенд Юнайтед, Ашли Коул сега изкарва лиценза си, Виейра е начело на Ница, Фреди Люнгберг бе временно начело на Арсенал, а сега е помощник на Микел Артета, Бергкамп е помощник в Аякс, а Анри сега работи в Монреал Импакт.
Защо толкова много играчи от онзи отбор се насочиха към треньорската професия? "Защото работихме с най-великия във футбола на нашето поколение", обяснява Лаурен.
Както тогава в съблекалнята на Арсенал, по време на изкарването на лиценза, Лаурен също е в доста елитна група. Заедно с него пътят си към треньорството в Испанската футболна федерация започват още Фернандо Торес, Рафаел Маркес, Карлос Куеляр и Алваро Арбелоа.
Торес е един от хората, които го впечатлява най-много по време на курса. "Веднага разбираш, че играта му е ясна. Иска топката да бъде печелена бързо и да се движи още по-бързо, и то само напред. Отлично знае какво иска да постигне."
Лаурен, който работи и като коментатор на Ла Лига за испанска телевизия, има и теория защо престоят на Унай Емери на "Емирейтс" се оказа неуспешен, като вижда и различен подход към работата между него и настоящия треньор на "артилеристите" Микел Артета.
Според него, Емери е бил избран в опит да се потърси нещо различно след 22-годишната ера на Венгер. "Може би не са искали да продължат със стила на Венгер - обяснява бившият играч. - Може би са почувствали, че е време за промяна. Но промяната изисква време.
И тук изниква един много важен въпрос: Ако Унай Емери беше спечелил Лига Европа, щеше ли да остане начело (Арсенал загуби от Челси на финала - б.а.)? Щеше да има повече авторитет в съблекалнята, повече авторитет и вътре в самия клуб, щеше да може да настоява за привличането на по-елитни играчи. Но не успя да спечели Лига Европа, нито да се класира за Шампионската лига, заради което решиха да го сменят.
Подходът на Емери включва гледане на множество видеа. Ако в един момент не започнеш да жънеш успехи и да печелиш трофеи, футболистите решават, че не ставаш и спират да те слушат.
Философията на Артета има много повече общо с тази на Венгер, отколкото с тази на Емери. Той се опитва да подава топката постепенно, да отвори противника в последната третина, да заформя триъгълници, така че винаги да играчът да има по няколко опции. Трябва да дадем време на Артета. Той има фантастични идеи и се е учил от най-великия - Пеп Гуардиола."
Лаурен допълва и че треньорството в момента е далеч по-трудно от преди. "Венгер обичаше да казва, че интелигентните футболисти намират отговорите на терена. Но в днешно време всички имат толкова много информация, а играчите са по-меки, защото са твърде обгрижвани.
Ти трябва да убедиш футболиста в идеите си, но всички около него разбират от футбол - адвокатът му разбира от футбол, агентът му разбира от футбол, лекарят му разбира от футбол, счетоводителят му разбира от футбол, чистачката му разбира от футбол... Заобиколени са от десетима души, което затруднява изграждането на здрава връзка."
А Лаурен от собствен опит знае, че всеки в съблекалнята изисква специален подход и достатъчно внимание, защото както понякога се случва, тихите води са най-дълбоки.
