Джибрил Сисе. Милан Барош. Флоран Синама-Понгол. Нийл Мелър.
Това не е списък на разочароващи нападатели на Ливърпул през новото хилядолетие, а списък с играчи, разписали се за отбора в триумфалната кампания в Шампионската лига през 2004/05.
Обичаме да говорим за чудото от Истанбул и великия обрат срещу Милан в онзи незабравим финал на турнира, но всъщност същинското чудо е, че такъв състав въобще достигна до финала.
Дайте си сметка, че това беше отбор, в който по няколко мача записаха Хосеми, Антонио Нунес и Антони льо Талек. По дяволите, Джими Траоре изигра 10 срещи като титуляр, колкото и Стивън Джерард.
Но докато златният медал на Траоре от Шампионската лига се превърна в меме по-късно през годините, един друг неочакван победител получава далеч по-малко внимание. А става въпрос за човек, който изигра наистина ключова роля за спечелването на купата - противно на всякакви очаквания.
Както обичайно се случваше с несполучливите попълнения на Жерар Улие в халфовата линия, първоначално Игор Бишчан беше оприличаван на самия Зинедин Зидан.
Но това беше преди реално да го видим на терена с червения екип. "Мърсисайдци" платиха 5.5 млн. паунда на Динамо Загреб за хърватина през декември 2000 г. и изпревариха конкуренти като Барселона, Ювентус и Милан.
Не може да се отрече, че началото на Бишчан беше обнадеждаващо и след като дебютира от скамейката при 1:0 над Ипсуич, халфът изигра цял мач при успеха с 1:0 над лидера Манчестър Юнайтед седмица по-късно. "Партньорството в полузащитата между Стивън Джерард и Игор Бишчан беше особено впечатляващо", написаха от "Би Би Си" след дербито.
В следващия мач хърватинът отново беше на терена през цялото време и резултатът беше още по-добър: 4:0 над втория Арсенал на "Анфийлд". Успял ли беше Улие най-сетне да открие правилния халф, който да изведе Ливърпул на друго ниво?
Ами... не. Впечатляващият старт не помогна на Бишчан и той скоро се оказа зад Джерард, Дитмар Хаман и Гари Макалистър в сметките на мениджъра за титулярните 11.
Млад, силен, с добра физика и привидно с голямо бъдеще пред себе си, Игор се задържа на пейката и изигра само 4 минути в последните шест кръга от Висшата лига.
За ФА Къп пък въобще не попадна в състава за полуфинала и финала.
Все пак халфът получи шанс във финала за Купата на лигата срещу Бирмингам, който завърши с победа с дузпи и така той грабна първия си трофей с Ливърпул. Това обаче също не убеди Улие в качествата му и в следващите два сезона Бишчан започна всичко на всичко седем мача във Висшата лига.
В редките случаи, когато получаваше някакво доверие, играчът беше преквалифициран в централен защитник, краен защитник или даже крило.
Контузии в състава през 2003/04 му дадоха шанс да се изяви по-сериозно и Бишчан записа 39 двубоя във всички турнири, но отново предимно в защита. В халфовата линия пред него бяха футболисти като Бруно Шейру и Салиф Диао.
През март 2004-та дойде голямата издънка: Бишчан беше изгонен още в 36-ата минута при загубата от Марсилия за Купата на УЕФА.
"Щяхме да спечелим онази Купа на УЕФА, ако не беше този глупчо с неговото дърпане на фланелки", написа по-късно Джерард в автобиографията си за забавление на читателите.
Всъщност хърватинът дърпаше не фланелки, а шорти, но така или иначе, той изпадна от групата за последните шест мача от сезона във Висшата лига и кариерата му на "Анфийлд" по всяка вероятност приключваше.
Но не съвсем.
През онова лято бяха продадени играчи като Маркус Бабел, Дани Мърфи и Майкъл Оуен, но Игор Бишчан остана да се бори за мястото си. Не само това, но и новият мениджър Рафа Бенитес показа готовност да го пуска на основната му позиция в центъра на терена.
Е, Бишчан не се превърна изведнъж в титуляр и стартира скромните осем двубоя в първенството. Но в Шампионската лига играеше редовно и на моменти беше изключителен.
Началото беше в гостуването на Депортиво Ла Коруня, където Ливърпул отиде само с 4 т. от първите си три мача в груповата фаза.
Безценната победа с 1:0 отвори пътя към елиминациите, а головата атака се случи благодарение на един страхотен пробив на Бишчан през центъра. Това беше неговият първи мач като титуляр в евротурнирите след гафа срещу Марсилия.
Джерард беше контузен срещу Депортиво, но е много възможно да си помислите, че дрибълът, поставил началото на атаката, принадлежи именно на легендарния капитан.
Първото докосване, рязкото обръщане, преминаването през трима противници: на кого му трябва Джерард, когато си има Бишчан?
"Хърватският полузащитник беше възприеман като комичен персонаж и мързеливата му физиономия отговаряше на неговите тромави и редки прояви в първия отбор. Но сега Бишчан е един прероден футболист", написа "Гардиън" след двубоя.
"Бишчан се възползва от рядката възможност да поеме плеймейкърската роля, обикновено изпълнявана от Стивън Джерард или Шаби Алонсо. Креативността и хладнокръвието му бяха допълнени от здраво влизане в единоборствата и помогнаха на Ливърпул да установи моментално надмощие", добави "Индипендънт".
Няколко седмици след един брилянтен гол срещу Фулъм още при второто му докосване след влизането в игра, феновете вече с радост пееха името на Бишчан. Идваха други времена.
Заключителният мач от груповата фаза срещу Олимпиакос беше още една емоционална вечер, в която обаче Бишчан не взе участие.
Тогава Ливърпул изоставаше с 0:1 на почивката, а трябваше да победи с два гола разлика и успя да осъществи един от великите обрати в историята си.
Стигна се до елиминационната фаза и там Игор Бишчан отново заблестя. Хърватинът изигра почти всички минути от осминафиналите срещу Байер Леверкузен до полуфиналите срещу Челси.
Джерард, Алонсо и Хаман изпадаха от състава по една или друга причина, но Бишчан беше постоянно присъствие в халфовата линия.
И макар че той беше използван като опорен халф, за да разбива чуждите атаки, редовно се включваше и в предни позиции, за да покаже плеймейкърски качества.
Бишчан поразяваше с отигравания като това при домакинството срещу Леверкузен, когато изведе Луис Гарсия с пас по конец през защитата.
Странно, но факт: изведнъж Игор беше заприличал на полузащитник от световна класа.
В реванша с Леверкузен той записа още една асистенция, когато ударът му с глава беше отклонен от Гарсия. После Ливърпул продължи да се уповава на хърватина срещу Ювентус и особено срещу Челси, когато трябваше да бъде пазен крехкият аванс от един гол и отбраната се нуждаеше от всякаква възможна помощ.
В тези четири мача Игор Бишчан беше титуляр на една от двете позиции на централните халфове, а обикновено пред него беше Джерард.
По някаква причина Бенитес се лиши от хърватина в стартовия състав на финала срещу Милан и предпочете вместо него да пусне още един нападател в лицето на Хари Кюъл.
Вероятно и хърватинът си е мислел каквото и всички останали: че мениджърът направи голяма грешка при избора на титуляри и затова "росонерите" дръпнаха с 3:0 на полувремето.
За втората част Бенитес пусна на терена още един опорен халф, но предпочете Дитмар Хаман и така Бишчан не записа нито минута в историческия мач.
Безспорно всичко завърши повече от добре и Ливърпул ликуваше след лудите дузпи, но е време да го кажем: Игор Бишчан, този същински хърватски Зидан и позабравен герой на "червените", беше незаслужено пренебрегнат в Истанбул.
Той напусна "Анфийлд" скоро след триумфа и за общо петте си години в английския гранд не оправда напълно очакванията - но заслужава да бъде запомнен с добро, дори само заради впечатляващата последна година с червения екип.
