Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато група анонимници игра мач в Северна Корея и беше представена за националния отбор на Бразилия

Скромният Атлетико Сорокаба се оказва пред пълен стадион, който си мисли, че вижда легендарния отбор на Бразилия
Скромният Атлетико Сорокаба се оказва пред пълен стадион, който си мисли, че вижда легендарния отбор на Бразилия

Макар името му да не е всеизвестно, Сан Мьон Муун е човек с наистина поразителен живот.

Роден е през 1920 г. в днешна Северна Корея, когато страната все още е японска колония, после прекарва пет години в севернокорейски затворнически лагер по обвинение, че е шпионин на Южна Корея, а по-късно става успешен бизнесмен и силен глас в полза на обединението на двете Кореи.

Осъден за данъчни измами в Щатите, Муун прекарва 13 месеца в затвора и там, но някак успява да запази приятелски връзки както със севернокорейските лидери, така и с американските президенти.

Всъщност той е най-известен като основател на противоречивото религиозно движение (някои го определят като култ) Обединителна църква, отличаващо се със своите масови сватбени церемонии. Сан Мьон Муун се самопровъзгласява за месия, предвещаващ Второто пришествие на Христос, който изпълнява недовършената мисия на Иисус.

Според учението на муунистите, през 1935 г. Христос се обръща към Муун с препоръката да продължи започнатото от него дело. В книгата "Божественият принцип", на която кореецът е съавтор и която очертава основите на движението, пише, че "Бог е изпратил един човек на земята да разреши фундаменталните проблеми на човешкия живот и вселената. Неговото име е Сан Мьон Муун".

И тъй като не става веднага ясно каква е връзката със спорта, е време да уточним - част от решението на Муун за "фундаменталните проблеми на човешкия живот и вселената" е да изпрати нискодивизионен бразилски отбор в Северна Корея и да го представи като националния тим на Бразилия.

Точно така, въпросният скромен отбор е Атлетико Сорокаба от градчето Сорокаба в щата Сао Пауло, а разходката до най-изолираната социално и политически страна в света се случва през ноември 2009 г.

Но историята започва няколко години по-рано, когато преподобният Муун, както е известен в Бразилия, застава начело на Атлетико.

През 90-те и 2000-те религиозният водач цели да повиши влиянието на Обединителната църква в Бразилия и тъй като вече е основал футболен клуб в Южна Корея, явно смята, че спортът е хитър начин да се наложи и в най-голямата държава в Южна Америка.

Затова неговата църква инвестира сериозно в два отбора, единият от които е Атлетико Сорокаба. Тимът успява да се изкачи няколко нива нагоре в бразилския футбол и се стабилизира във втория ешелон на щатската лига на Сао Пауло, което отговаря на четвърта-пета дивизия като ниво в клубния футбол.

Макар да се афишира като твърд антикомунист, Муун запазва отношения с диктатурата в Северна Корея като част от усилията си да обедини полуострова. "Месията" дори посещава погребението на Ким Ир Сен и установява връзка и с наследника му Ким Чен Ир.

През 2009 г. назрява интересна възможност, тъй като Северна Корея се класира за Световното първенство през следващата година и иска да срещне отбори от различни континенти, за да опознае нови стилове на игра.

Приятелски мачове с най-престижните национални отбори обаче не са възможни по политически причини и Муун се възползва, за да задейства връзките си и да организира двубой между националния тим на Северна Корея и Атлетико Сорокаба в Пьончан.

Снимка: Getty Images

Религиозният лидер се радва да види как страната му се отваря за чужденци, а изпращането на бразилски отбор на другия край на света е част от мисията му за обединение на Кореите и за възцаряване на световен мир. Само можем да си представим обаче какви са чувствата на треньорите и играчите на отбора, когато узнават къде ще ходят, за да участват в контролна среща.

Те се отправят на пътуване през Китай и се качват на севернокорейски самолет, който според техни разкази е залепен с епоксидна смола, за да не се разпадне. 

Все пак съставът пристига невредим и е посрещнат от военни. "Създаваше ти усещане, че си в концентрационен лагер", разказва треньорът на тима Еду Марангон скоро след завръщането.

Войниците на бруталния режим отнемат паспортите и много от вещите в багажа на новопристигналите. "Взеха телефони, лаптопи, всичко, с което можеш да се свържеш към интернет. Взеха ни и камерите", спомня си един от футболистите.

Отборът е заведен в хотел в Пьончан, където по 24 часа на ден е наблюдаван зорко от войниците.

Лампите в целия град изгасват в 9 вечерта и остава да свети единствено хотелът и големите статуи на севернокорейските лидери.

"Най-много ме шокира не атмосферата около нас, а лицата на хората. Беше много плашещо и тъжно, това са хора, които се нуждаят от помощ", допълва треньорът Марангон.

През следващите дни гостите са развеждани из града под строг надзор и им е позволено да разгледат различни паметници на лидерите Ким Ир Сен и Ким Чен Ир.

В деня преди мача те провеждат и тренировка на националния стадион, наблюдавани от футболистите на Северна Корея.

Когато се отправят за самата среща, бразилците са шокирани, защото виждат 80 000 на стадиона, а още 30 000 са се събрали около съоръжението. Свикнали да играят пред няколко хиляди души, те започват да търсят обяснение за цялото вълнение и го намират в електронното табло.

Срещу инициалите на домакините PRK стоят тези на Бразилия - BRA.

"Никога не им беше гостувал бразилски отбор. За тях това беше бразилският национален тим. Правителството беше пратило хората да гледат мача, а ние представлявахме Бразилия", обяснява защитникът Леандро да Силва.

"Когато корейците притежаваха топката, публиката създаваше огромна врява. А когато ние я взимахме, стадионът притихваше тотално, сякаш беше напълно празен", допълва Марангон.

С жълтите си екипи Атлетико успява да постигне равенство 0:0. За клуба двете нули са успешен резултат, защото все пак не е загубил от национален отбор участник на Световното първенство. А и това не е гостуване, което бразилците биха посмели да спечелят с разлика.

За Северна Корея резултатът също е добър, защото смятат, че са го извоювали срещу легендарния отбор на Селесао.

"Преподобният Муун искаше от нас да победим", категоричен е вицепрезидентът на Атлетико Валдир Киприани.

"Едва по-късно се примири с резултата. Той ни осигури чудесен обяд при него в Южна Корея и ни каза, че е по-добре, че сме завършили наравно - защото така не сме имали проблеми да си тръгнем. Никога не знаеш какво може да се случи, имаше много войници по трибуните".

За щастие, целият щаб на Атлетико Сорокаба се завръща вкъщи безпроблемно и продължава да играе в обичайната си скромна среда.

По ирония на съдбата пък, жребият на Мондиала отрежда среща на Северна Корея с истинския тим на Бразилия половин година по-късно. И корейците се представят повече от достойно, губейки с 1:2.

2009-а даже не е последният път, когато Атлетико Сорокаба пътува до диктаторската страна. Две години по-късно те са изпратени отново, макар и вече под истинското име на клуба си, докато през 2015 г. техните юноши до 15 г. също посещават Северна Корея.

Има ли обаче някакъв смисъл в тези посещения?

Сан Мьон Муун почина през 2012 г., без да постигне световния мир и обединението, което желаеше.

А без неговите инвестиции Атлетико се срина и през 2016-а се оттегли от всички професионални футболни турнири.

 

Най-четените