Висшата лига навършва 30 години!
Три десетилетия изминаха от голямата промяна в английския футбол, която превръща елитното първенство на Острова в най-атрактивното и най-гледаното по цял свят.
Желанието на грандовете в Англия да се отделят от Футболната лига и да прибират повече от телевизионни права води до създаването на новия шампионат - който поне на хартия не изглежда твърде различен от предишната Първа дивизия.
Водещите пет клуба тогава, Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Евертън, Арсенал и Тотнъм, получават каквото искат и е сключена изключителна 5-годишна сделка със Sky Sports.
Телевизията побеждава конкуренцията с офертата си за 304 млн. паунда за излъчването на 60 мача на сезон - само за сравнение, в предишния сезон са излъчени едва 18 двубоя, а предният договор с ITV е бил на стойност 44 млн. паунда за 4 години.
На първо време, мнозина не гледат с добро око на Sky заради гигантската сделка, променила правилата в английския футбол. А телевизията има отчаяна нужда инвестицията да се отплати и Висшата лига да се превърне в шоу за огромна аудитория.
Каналът хвърля всички усилия да направи атрактивен продукт и използвайки за модел американските спортни програми, предизвиква революция в отразяването на футболни мачове.
Зрителите получават много по-подробни и задълбочени анализи и дискусии преди и след двубоите, много повече интервюта и репортажи от други мачове - нищо общо с предишните сбити двучасови предавания.
Отбор мажоретки на име The Sky Strikers пък се грижи за зрелището преди първия съдийски сигнал и между полувремената.
Основното шоу обаче трябва да е дело футболистите - а на ниво ли е то през дебютния сезон на Висшата лига?
Началото на онази кампания е поставено на 15 август 1992 г. и тя завършва с триумф на Манчестър Юнайтед, който става шампион за пръв път от 26 години.
За да получим представа колко различно е английското първенство тогава, можем да погледнем бройката на чуждестранните играчи - само 14 от общо 242-ма футболисти, които започват като титуляри в първия кръг от сезона, са чужденци. При мениджърите 16 са англичани, а останалите шестима са шотландци.
На терена нападателите заиграват главна роля и в Блекбърн бързо започват да осъзнават с какво разполагат в лицето на Алън Шиърър.
Голмайсторът е купен за рекордните за английския пазар 3.6 млн. паунда, но не впечатлява по време на подготовката, тъй като тичането без топка не е основната му сила. Щом стартират мачовете обаче, Шиърър хвърчи по терена и бележи два пъти още в първия мач срещу Кристъл Палас.
Макар че контузия го спира по-късно през кампанията, той завършва с 16 гола в 21 двубоя.
Надминава го друг нападател, Теди Шерингам, който отбелязва първия гол във Висшата лига, излъчен пряко по телевизията. Той е в полза на Нотингам Форест за 1:0 над Ливърпул. Това е и последното попадение на Шерингам за Нотингам, защото само седмица по-късно играчът е продаден на Тотнъм и там се разписва още 21 пъти, за да спечели "Златната обувка".
Според бившия съотборник на Шерингам Рой Кийн, именно тази продажба води до срива на Нотингам Форест и до последвалото изпадане.
Чак до края на декември изненадващ лидер в класирането е Норич, който по-рано е поставян сред фаворитите за изпадане.
През ноември обаче се случва ключовото събитие, предопределило съдбата не само на сезон 1992/93, но и на още много сезони след това.
Манчестър Юнайтед привлича Ерик Кантона от все още действащия шампион Лийдс за 1.2 млн. паунда и така тимът на сър Алекс Фъргюсън тръгва по съвсем нов път.
Французинът е загубил доверието на мениджъра си в Лийдс и сам е поискал трансфер, а феновете са разгневени, че купувачи са точно историческите врагове от Юнайтед. Повечето анализатори обаче считат, че сделката е добра за Лийдс, защото клубът взима солидна сума и се отървава от проблемен играч.
Влиянието на Кантона трансформира "червените дяволи" и в крайна сметка им носи титлата. Юнайтед притежава добър отбор, но преди Кантона няма човек, който да носи магията, да прави неочакваното и да накара съотборниците и феновете да повярват, че мечтите се сбъдват.
В онзи сезон нещата не тръгват никак добре и манчестърци са на дъното на таблицата с две загуби в първите два кръга, а когато взимат Кантона са на осмо място.
По-късно една гръмка победа с 4:1 над Тотнъм им позволява за пръв път да оглавят класирането.
Контузията на Шиърър идва на Боксинг дей и слага края на сезона му, а това е и фатален удар по амбициите на Блекбърн, който дотогава държи второто място.
Не се разминава и без треньорско уволнение, макар че то е едно-единствено и се случва чак през февруари, когато Иън Портърфийлд е разкаран от Челси след 13 поредни мача без победа.
През това време в челото на таблицата Юнайтед, Норич и Астън Вила се редуват на първото място до една решаваща седмица през април.
Тимът на Фъргюсън гостува на Норич в директен сблъсък за титлата и слага край на надеждите на съперника с образцов контраатакуващ футбол.
Още на полувремето резултатът е 3:0, а мачът завършва 3:1 и "канарчетата" са принудени да се примирят с третото място в края на кампанията. Постижението все пак е забележително за Норич, не само заради скромните очаквания преди началото на сезона (и загубите във всички контроли), но и заради един уникален парадокс.
Норич взима бронзовите медали с отрицателна голова разлика от минус 4, а подобно нещо все още не се е отдавало на друг отбор.
След успеха над Норич, Юнайтед постига най-драматичната си победа за сезона: един пълен обрат срещу Шефилд Уензди благодарение на два късни гола с глава на Стив Брус.
Бранителят се разписва победно в 96-ата минута и осигурява един от онези обрати, родили легендата за "Фърги тайм".
Моментът е определящ, тъй като през миналия сезон "червените дяволи" са претърпели кошмар около Великден със само една спечелена точка от 4 мача в разстояние на осем дни и така са отстъпили титлата на Лийдс.
Този път обаче няма какво да спре състава на Фъргюсън и Юнайтед се превръща в отбор от победители, станали впоследствие и легенди.
"Без титлата през '93-та можеше и да го няма требъла от 99-а", отбелязва по-късно вратарят Петер Шмайхел.
Успехът над Шефилд е достатъчен и Манчестър Юнайтед остава на върха до края на кампанията. Драматичен финал за първото място няма, той е оставен за бъдещи сезони от шоуто, наречено Висша лига.
Шампионът става известен, когато вторият в класирането Астън Вила губи у дома от Олдъм. Всъщност драмата е при изпадащите, тъй като Олдъм се спасява с късен спринт през последната седмица и изпреварва Кристъл Палас по голова разлика.
Палас трябва да преглътне изпадането през финалния ден от 1992/93, докато Мидълзбро и Нотингам Форест знаят съдбата си от по-рано.
Разбира се, най-дълго в историята се помнят победителите.
Този дебютен сезон на Висшата лига е знаков за Манчестър Юнайтед - и поставя началото на най-славната ера за клуба, продължила до самия край на престоя на сър Алекс.
