Когато паркингът на "Местая" с лъскавите спортни автомобили на футболистите и шефовете на клуба отдавна се опразнеше, а чистачите бяха изхвърлили и последния чувал със сплескани бирени кутийки и всякакви други отпадъци, достолепният възрастен мъж излизаше от оранжевата врата на най-стария стадион в Испания. В документите му пишеше Бернардо Еспаня Едо, но всички във Валенсия го знаеха като Еспаньета.
На Пиренеите обичат да дават такива имена на своите футболни любимци, а в някогашния отбор на Любослав Пенев на правят изключение. "Прилепите" си имаха Гийермо Горостиса-Червения патрон, Клаудио Лопес-Въшката, Давид Вия-Хлапето и още десетки герои с цветисти прякори. Но Еспаньета, който така и не записва мач за представителния тим, даде повече на клуба и от най-големите му легенди. До сетния си дъх на земята и навярно сега, някъде там, горе, футболен клуб Валенсия бе всичко за него - любов, семейство, дом и религия.
***
В испанския футбол домакинът на клуба се нарича "утилиеро", а задълженията му са много и най-разнообразни. Сетете се за бай Добри в ЦСКА. От прането на екипите, през помпането на топките до менчето с вода и здравец за късмет на старта на сезона или преди важен мач - бай Добри вече повече от 40 години оставя сърцето си на "Армията". А Еспаньета прекара на "Местая" почти 60.... Той не беше просто "утилиеро" и служител на клуба, а истински талисман и най-верен приятел на треньорите, футболистите и феновете.
В детството си Бернардо е луд по футбола и тренира в кварталния си клуб Уракан. Мечтае да стигне до тима на сърцето си Валенсия, който подкрепя още от края на 40-те години на миналия век. Еспаньета се възхищава на прочутото "електрическо нападение" (delantera electrica) на отбора, включващо Висенте Асенси, Амадео Ибаньес, Епиафанио Бериди и Гийермо Горостиса.
Когато е на 16 обаче катастрофира тежко с мотоциклет. Бернардо е на мотора заедно с брат си. За щастие двамата оцеляват, но скъсан ахилес и множество други травми, го принуждават да се откаже от футбола.
От този момент нататък Еспаньета започва работа във Валенсия Б, където получава и известния си прякор. Тогава младият Бернардо едва ли си представя, че след 60 години името му ще бъде скандирано на стадиона-светиня за него.
Първоначално го ползват като момче за всичко, но с много труд и себераздаване се превръща в пълноправен "утилиеро" на младежкия отбор на "прилепите".
След пет години успешна работа, Еспаньета е повишен до домакин на представителния тим.
Започва да изпълнява мисията си с още по-голям плам и всеотдайност, което му печели много приятелства и уважение. Пръв пристига на стадиона и си тръгва последен. Всичко в съблекалнята на отбора е опънато като по конец и блести от чистота. Страхотен специалист е и по лъскането на бутонките. Преди всеки двубой обувките на валенсианците са като нови и винаги подготвени за съответните метеорологични условия.
С годините фигурата на Еспаньета се закръгля и на шега започват да го наричат Санчо Панса - на името на верния оръженосец на Дон Кихот. Валенсианският Санчо е не по-малко отдаден на каузата от симпатичния герой на Мигел де Сервантес.
В продължение на десетилетия Бернардо Еспаня Едо не пропуска мач на отбора и във всяка секунда е готов да предостави услугите си на треньорите и футболистите.
През ръцете му преминават обувките на стотици играчи на "прилепите", сред които звезди като Валдо, Пепе Кларамунт, Марио Кемпес, Райнер Бонхоф, Любослав Пенев, Гайска Мендиета, Клаудио Лопес, Давид Вия и много други. И всички те го боготворят. В много отношения - заради неговия характер и заради това, че Еспаньета е най-разкрепостеният, верен и деен "утилиеро" в испанския футбол.
"Излизам да разходя кучето и междувременно раздавам автографи", гордее се със славата си Еспаньета. Думите му имат още един интересен подтекст, тъй като друга важна задача на валенсианския домакин е да фалшифицира автографите на играчите. Не с користна цел, разбира се. Владее почти до съвършенство подписите на всички големи фигури в отбора и ги отменя в това досадно за тях задължение.
"Подписал съм повече топки и картички от всеки футболист на планетата", обича да се шегува Еспаньета. Той също така участва и в много събития от живота на града, както и в кампаниите на футболния клуб. В едно от изданията на прочутия фестивал "Лас Фалас", жители на Валенсия разнасят по улиците огромна негова фигура, а по време на акцията по продажбата на абонаментни карти, възрастният Бернардо е "отвлечен" от фенове на Реал.
Запалянковците на Валенсия бяха призовани да купуват карти, за да се съберат пари за "откупа" и Еспаньета да бъде изтръгнат от ръцете на мадридистите. Сюжетът на рекламния клип е следният: вързаният дон Еспаня Едо е докаран насилствено в Мадрид, където е принуден да се разхожда из града с шал на Реал. Бедният валенсианец се опитва да го свали и да се отърве от досадните привърженици на Лос Бланкос, които постоянно среща по улиците, но всеки път се озовава или във феншопа на Реал, или на "Сантяго Бернабеу", или в лодка насред езерото в парк "Ретиро".
Забавно и остроумно, нали?
Даже и на доста преклонна възраст Бернардо бе готов на всичко за клуба. А представете си как щеше да гори на терена, ако съдбата бе сбъднала мечтата му да играе за Валенсия.
Легендата гласи, че въпреки скъсания ахилес, Еспаньета притежавал изумителна техника. Когато великият Алфредо ди Стефано застава за първи път начело на Валенсия в началото на 70-те, го вижда как жонглира и прави трикове с топката на терена, докато чака футболистите да излязат за тренировка. "Бернардо, не го прави пред тях. Ще има засрамени", с усмивка на уста му казва аржентинският гений.
Годините обаче летят една след друга и почти половин век след въпросния разговор между Еспаньета и Ди Стефано, преданият "утилиеро" едва изкачва стълбите след оранжевата врата, която е отварял и затварял милион пъти. Тялото започва да го предава, но пламъкът на любовта към клуба продължава да гори. Макар и вече грохнал, Бернардо си остава Човекът-Валенсия и феновете го боготворяха. През 2013-а "Курва норд" вдигна зрелищна хореография в чест на домакина. С насълзени очи и под мощните скандирания на името му се разходи пред сектора, а здрави татуирани момчета го прегръщаха и целуваха. Беше епично.
За близо 60 години в клуба Еспаньета приветства 15 значими трофея, сред които три титли от Ла Лига, четири Купи на краля, Купата на УЕФА и Суперкупата на Испания. Преживява изпадане на Лос Че в Сегунда и завръщане в елита и плаче с целия град, когато Валенсия губи два поредни финала в Шампионската лига.
"Въпреки всичко, ние сме най-великият отбор на планетата", обича да казва той, а хората, които го познават най-добре, твърдят, че с тези думи никога не е търсел преувеличението. Вярва в тях от дъното на душата си.
Когато преди няколко години удари часът Бернардо Еспаня Едо да се прости с работата, която беше всичко за него, десетки легенди на Валенсия пристигнаха специално за случая, и изправени на крака дълго му ръкопляскаха от ложите на стадиона. "Валенсия е всичко за мен!", каза възрастният човек, а стадионът изригна като вулкан.
Същата вечер, подобно на хиляди други през последните 55 години, той вероятно е бил последният, който е напуснал "Местая". Така бе свикнал, така усещаше, че трябва да бъде.
Бернардо Еспаньета повече никога няма да лъска бутонките и да сгъва фланелките на футболистите, но и смъртта не променя фаскта, че той си остава най-преданият фен на "прилепите" в цялата им история. Човекът-Валенсия напусна този свят на 14 октомври. На 82 години, от които отдаде всяка съзнателна на своята любов, семейство, дом и религия. Отдаде ги на Валенсия.
