Наблюдаваме повече от драматична битка за шампионския трофей във Висшата лига между три отбора, които изглежда ще преследват първото място до самия край.
Ливърпул, Арсенал и Манчестър Сити са събрани в разстояние на едва 3 т. 9 кръга преди края, след като директните двубои помежду им приключиха. Докато наблюдаваме вълнуващия финален спринт, си спомняме и миналите случаи на троен шампионски възел в Премиър лийг, а те не са много.
За последно нещо такова се случи преди 10 години, когато Стивън Джерард се подхлъзна и Манчестър Сити изпревари Ливърпул и Челси на финалната права.
Кога обаче беше първият такъв случай във Висшата лига? Всъщност той датира от самото създаване на новото английско първенство, а тримата претенденти оттогава може и да ви изненадат.
През 1992/93 Висшата лига тъкмо е създадена, а Норич опитва да направи нещо, което се отдаде на Лестър през 2016-а. В крайна сметка надпреварата е решена от контузии на звездите на Блекбърн и Астън Вила, както и от един гениален трансфер на Манчестър Юнайтед.
Но да караме поред.
Връщайки се 31 години назад, трябва да отбележим колко различен е футболът в онези години. Английският елит се състои от 22 тима, а трансферните прозорци все още не са въведени, което дава огромно отражение върху изхода от първенството.
Съществува ограничение за не повече от 13 чужденци в един отбор, а отношението към мениджърите е по-толерантно и само един от тях е уволнен през кампанията (треньорът на Челси Иън Портърфийлд).
Сър Алекс Фъргюсън вече е начело на Манчестър Юнайтед, но "червените дяволи" далеч не са се превърнали в хегемон и всъщност не са печелили титлата от 26 години.
В предния сезон те са близо до триумфа, но остават на 4 т. зад шампиона Лийдс и феновете негодуват срещу Фъргюсън. Шотландецът пък се оправдава за финалния срив с контузиите, безмилостния календар и ужасните терени.
След създаването на Висшата лига е време отборът да се реваншира, макар че все още му липсват някои неща - например нападател от калибъра на Алън Шиърър.
Английският голмайстор е отмъкнат от Блекбърн. Големите съперници на Юнайтед за титлата пък не се оказват Арсенал или Ливърпул, нито действащият шампион Лийдс, а Астън Вила и Норич.
Вила за малко да изпадне под ръководството на словака Йозеф Венглош, но при смяната му с Рон Аткинсън бирмингамци тръгват рязко нагоре.
При Норич прогресът е още по-забележителен, защото "канарчетата" отървават изпадането едва в последния кръг на 1991/92, а после губят водещия си голмайстор Робърт Флик, който отива в Челси.
За треньор е назначен уелсецът Майк Уокър, но надеждите не са големи - очаква се нова битка на дъното и борба за оцеляване. Това очакват не само феновете, но и самите футболисти на Норич.
Само че един впечатляващ обрат срещу Арсенал от 0:2 кара "канарчетата" да си повярват и да получат невероятен импулс. В първите 10 кръга те губят само от Манчестър Сити и оглавяват таблицата с 23 т.
Манчестър Юнайтед е на обратния полюс и кошмарът от края на миналия сезон продължава.
След като губят от Шефилд Юнайтед и Евертън, играчите на Фъргюсън се оказват на последното място.
Идва време шотландецът до покаже колко е велик като психолог и мотиватор и той наистина успява да снеме напрежението от футболистите.
В десетия кръг Юнайтед вече е натрупал пет победи и се изкачва в таблицата. Астън Вила пък стартира още по-зле и до четвъртия кръг е на 19-о място, а първата победа идва чак в петия.
През септември обаче е привлечен Дийн Сондърс от Ливърпул срещу рекорден за клуба харч от 2.5 млн. паунда. Само 10 дни по-късно нападателят вкарва два на бившия си клуб и изкачва Вила до топ 6 на класирането - такива неща са възможни, когато няма трансферни прозорци и можеш да се подсилиш с такъв футболист във всеки един момент.
Самият Сондърс не се колебае да заяви, че преминаването във Вила не е крачка назад, защото това е също толкова голям клуб, колкото и Ливърпул, със също толкова големи шансове за титлата.
Оказва се, че не говори празни приказки. По Коледа Вила е на четвърто място, но само на 5 т. от лидера Норич. Манчестър Юнайтед също изостава на 5 т. от първенеца, докато на втората позиция е Блекбърн, само на 3 пункта от Норич.
Неочакваният лидер понася няколко тежки удара - 1:7 от Блекбърн и 1:4 от Ливърпул.
Всъщност именно разгромът от Блекбърн сплотява още повече отбора, а само няколко дни по-късно 2-годишната дъщеричка на вратаря Брайън Гън умира от левкемия.
Футболът е начин за него да превъзмогне трагедията и той излиза титуляр срещу Куинс Парк Рейнджърс само 48 часа по-късно. Впоследствие вратарят е избран за играч на сезона от феновете на Норич и заедно със семейството си събира няколко милиона в благотворителен фонд за борба с левкемията.
Днес пък неговият 28-годишен син Ангъс Гън е титулярен вратар на Норич - истински вдъхновяваща история.
Но да се върнем на сезон 1992/93, когато "канарчетата" се стягат след тежките загуби и съхраняват първата позиция. Спокойствието на треньора Уокър дори при поражения се оказва точно това, от което футболистите се нуждаят, за да показват най-доброто от себе си.
Нещо изумително се случва във Висшата лига - Норич води, преследван от новака в елита Блекбърн.
Това е все едно в момента Евертън и Бърнли да се движат над отборите на Клоп и Гуардиола.
Сензационният Блекбърн не успява да удържи на темпото и причината за това е ясна. Алън Шиърър вкарва 16 гола в 21 мача, но къса коленни връзки преди Коледа. Тежката контузия съсипва всякакви надежди на отбора за първата позиция.
В същото време, Арсенал е едва осми, Ливърпул е 11-ти, а шампионът Лийдс крета на 16-о място, на три точки над зоната на изпадащите.
Поне Фъргюсън вече е успял да задвижи неговия Юнайтед в добро темпо.
"Червените дяволи" преодоляват нова горчива серия със седем мача без победа в първенството и безславно отпадане от Торпедо Москва още в първия кръг на Купата на УЕФА.
Постепенно обаче идват победите и изкачване до топ 3, а после и завземане на първата позиция.
Накрая всичко се решава от поредица от обстоятелства при челните три отбора, които от дистанцията на времето са лесно обясними.
В Норич продължават да играят освободено и накрая се чувстват победители, макар че завършват едва на третото място. Някак странно е, че отборът приключва с негативна голова разлика от минус 4 гола, а същевременно е в челната тройка.
Но така протичат мачовете, че цели 16 от общо 21 победи на Норич са с един гол разлика. И "канарчетата" не само водят през голяма част от сезона, но и побеждават Астън Вила на два пъти.
Бирмингамци пък опитват да поддържат темпото до края, но ги съсипва болестта на един от основните им футболисти - нападателя Далиън Аткинсън, който отпада заради стомашни проблеми.
"Ако не беше болестта на Далиън, смятам, че щяхме да спечелим лигата. Той и Дийн Сондърс бяха водещата нападателна двойка във Висшата лига", убеден е мениджърът Рон Аткинсън.
Треньорът на Вила се бори до последно и даже влиза в психологически игрички с Фъргюсън, като подхвърля, че Манчестър Юнайтед няма достатъчно кураж, за да се пребори за титлата.
В ключов директен двубой обаче Юнайтед удържа 1:1 срещу Вила у дома и запазва трите си точки преднина на върха. Това е началото на серия без загуба за "червените дяволи", докато конкурентите вече започват да се сриват.
Светът за първи път вижда както е "Фърги тайм", когато Стив Брус вкарва на Шефилд Уензди в края и измъква победа с голяма стойност. Вече си личи, че Юнайтед няма да си позволи срива от предния сезон и няма да изпусне големия си шанс.
Със седем поредни победи на финалната права Манчестър Юнайтед завършва по убедителен начин, докато Астън Вила губи последните си три двубоя.
Затова и финалното класиране изобщо не подсказва колко оспорвана е била борбата.
Ако днес просто погледнете таблицата от 1992/93, ще видите Юнайтед като убедителен шампион с 84 т. пред Вила със 74, Норич със 72 и Блекбърн със 71.
Както винаги обаче, цифрите далеч не разказват цялата история.
И дори онзи ключов гол на Стив Брус да е определящ миг за крайния триумф на Юнайтед, решаващо се оказва нещо друго - един трансфер, променил целия английски футбол завинаги.
През ноември Ерик Кантона преминава от Лийдс на "Олд Трафорд", отново благодарение на липсата на трансферни прозорци.
Преди да се подсили с французина, бъдещият шампион изостава с 10 т. от първото място и е чак на шестата позиция.
Юнайтед отчаяно се нуждае от нападател, а Кантона се изпокарва с треньора си в Лийдс и поставя изискване да бъде продаден. За осъществяването на тази сделка се носят какви ли не легенди, но важното е, че тя става факт и изкусният французин се превръща в един от най-бляскавите футболисти, играли с червената фланелка.
Кантона има репутация на непредсказуем скандалджия и затова трансферът е рисков, но и фундаментален за грандиозните успехи на Юнайтед в следващите години.
Нападателят вдъхновява целия отбор, поставя различни стандарти в съблекалнята, променя тренировките на тима и показва на околните как един футболист може неуморно да се усъвършенства.
След пристигането на Кантона, Юнайтед записва 18 победи и само 2 загуби в 26 мача, а самият играч допринася с 9 гола и 11 асистенции (като завършва и първи по голови пасове в цялото първенство).
"Фъргюсън знаеше точно от какво имам нужда. Той беше повече от треньор, беше силен човек, който можеше да се справи с някой като мен", обяснява Кантона.
"Когато някой като Фъргюсън ти даде възможност да изразиш себе си, знаеш, че трябва да си заслужиш тази свобода. И знаеш какъв късметлия си, че си я получил".
"Затова се трудех толкова много и правех всичко, което той изискваше от мен. Бях готов да дам живота си за него. За пръв път чувствах, че съм на мястото си", допълва още геният, привнесъл шампионския манталитет на "Олд Трафорд".
Интригата най-сетне приключва в началото на 39-ия кръг.
Астън Вила губи от Олдъм и Юнайтед става шампион още преди да изиграе мача си срещу Блекбърн. Първата титла от 1967 г. насам изисква подобаващо празнуване и то се случва в дома на Стив Брус и съпругата му.
На партито се събират 60 души, а Петер Шмайхел преброява към 50 бутилки шампанско, 30 бутилки вино и стотици бири.
На следващия ден Юнайтед трябва да излезе да играе срещу Блекбърн, но на никого не му се мисли за това. Запоят продължава до ранни зори, а Стив Брус си спомня как в 7 сутринта капитанът на Англия Брайън Робсън се опитва да поизчисти бъркотията заедно с жена си.
Когато отборът се събира в съблекалнята преди мача, Фъргюсън надушва алкохолните изпарения и поклаща глава, преди да произнесе кратка реч.
"Станахте шампиони. Феновете бяха невероятни през целия сезон, така че нека да изведем нещата на следващото ниво. Не бива да губим този мач. Въобще не искам да знам какво сте правили снощи", казва мениджърът и се усмихва.
"Това може би беше единственият случай, в който той нямаше проблем, че сме пили преди мач", признава защитникът Гари Палистър.
Блекбърн открива резултата в осмата минута и така помага на "червените дяволи" да поизтрезнеят.
Райън Гигс и Пол Инс правят пълен обрат, а накрая Палистър отбелязва първия си гол за сезона, за да гарантира победата.
През следващите години Юнайтед печели поредица от титли и кара милиони фенове по света да се влюбят в тима, а Премиър лийг става най-атрактивното и популярно клубно първенство.
Така стигаме до съвременната Висша лига и битката между три невероятни отбора, които напълно заслужават да бъдат на върха.
Който и от тях да триумфира, сезонът ще се помни дълго и за него ще се разказват такива истории, каквито днес припомняме за онези легендарни времена от 1992/93.
