Даниел Пасарела е смятан за третия най-велик аржентински футболист след Диего Марадона и Лионел Меси. Но феновете на Ривър Плейт не са съгласни и поставят Пасарела, най-малко, наравно с Меси. Понякога говорят за него като по-велик дори от Марадона. Все пак, Пасарела има повече световни титли от двамата велики "емки", взети заедно. Той е единственият аржентинец, печелил на два пъти световното първенство.
Топ реализаторът на Аржентина на Мондиал 1978 е Марио Кепес с шест гола в седем мача, включително два на финала срещу Нидерландия. Оттогава само един играч успя да вкара повече от шест на едно световно - Роналдо през 2002-ра, когато наниза осем. Тогава Кемпес играе за Валенсия и е единственият легионер за "албиселесте". Нападателят не се свени да демонстрира звездния си статут и често пътува с частен самолет дори за приятелски срещи. Но истинският лидер на онзи тим е Даниел Пасарела - по позиция защитник, но по призвание нападател в сянка.
През 1978-а защитната четворка не изглежда както тези днес. Тогава бранителите не са подредени в линия, а са използвани или в ромб, или като трима в линия пред либеро, или зад четвъртия защитник, който действа като опорен полузащитник. Обикновено, един от бранителите получава свободна роля, благодарение на която действа по целия периметър на терена и дори бележи голове. Такава роля, например, има и Франц Бекенбауер.
Сухите номера на Пасарела изглеждат така - 175 гола в 450 мача. Не всеки нападател може да се похвали с подобна статистика, да не говорим за защитници. С постижението си Даниел оставя зад себе си имена като Бекенбауер, Джон Тери, Роберто Карлош, Серхио Рамос и Фернандо Йеро. Рекордът му за голове от защитник оцелява до средата на 90-те, когато е подобрен от Роналд Куман. Но и до днес 175-те му попадения са второ най-добро постижение в историята за защитник.
Но числата не са достатъчни, за да придобиете представа за качествата на Пасарела. Пренебрегва препоръки на треньори, радва се на свободата си по целия терен, бележи голове и подава за такива, с което се превръща в абсолютен любимец на публиката. Той играе с фантазия и красота, може да си служи с двата крака и с глава. Но и често има спречквания с треньорите.
В средата на 70-те Даниел работи с Анхел Лабруна в Ривър Плейт, но в един момент е закотвен на пейката. Тогава и Съдбата му се усмихва - двама от бранителите получават контузии. В средата на сезон 1975 делегация от ветерани на Ривър пристигат при с ултиматум Лабруна - Пасарела да играе. Лидерът в защитата Роберто Парфума също се застъпва за младия си колега и гарантира пред треньора, че ще го подготви, за да могат пробойните в отбраната да бъдат запълнени.
И Лабруна не съжалява. Ривър печели титлите и в двете първенства на Аржентина (Клисура и Апертура, тогава Насионал и Метрополитано) през 1975-а (първа титла от 18 години в което и да е първенство), а през следващия сезон достига до финала на Копа Либертадорес. Пасарела бележи 24 гола в 35 мача от първенството - неподобрен и досега рекорд, и дебютира за националния отбор в мач срещу СССР в Киев. Аржентина печели контролата с 1:0, а Пасарела играе през почти цялото второ полувреме.
Феновете бързо залюбват Даниел, който се превръща в несменяем титуляр за Ривър. В тима вече не се опитват да го накарат да играе според тактиката, а да нагодят тактиката към неговата игра. Поверена му е и капитанската лента и получава не един, а два прякора: Великия капитан и Кайзер, по подобие на Бекенбауер, който е известен като Кайзер Франц.
Според много, Аржентина има далеч по-силен отбор през 1978-а, отколкото през 1986-а. Мондиал 1978 се провежда по терените на Буенос Айрес, Росарио и Мар дел Плата, така че "гаучосите" са смятани за абсолютни фаворити за купата. След триумфа им обаче остават много въпросителни.
По онова време Аржентина е управлявана от военна хунта, която започва Фолкландската война срещу Великобритания през 1982-ра. Няколко генерали се сменят на президентския пост, като президентството се сменя цели седем пъти в рамките на седем години. По време на световното първенство лидер на държавата и на хунтата е Хорхе Видела, който се надява да извлече политически дивиденти от успеха на "албиселесте" на терена.
Благодарение на него, Сесар Меноти остава начело на националния отбор, а водещите отбори - Ривър и Бока, започват да пускат играчите си в селекцията. Преди това, както на Копа Америка 1975, където Аржентина на два пъти губи от Бразилия и не излиза от груповата фаза, двата гранда не смятат, че дължат нещо на националния тим.
Но с подкрепата на хунтата, Меноти получава кардбланш за националния отбор за домашното световно. Специалистът решава основата на тима му да бъдат играчи от Ривър, включително капитана Пасарела. Има теория, че Меноти е предпочитал вратаря Убалдо Филол за капитан, а името на Пасарела е спуснато отгоре, но защитникът сам доказва лидерските си качества. Той е капитан на Ривър и играчите му се подчиняват.
През лятото на 1978-а Меноти се зарича, че тимът му не само ще стане шампион, но и че ще го направи красиво. "Имаме най-силния отбор и трябва да го покажем не само с резултат, но и с играта си", заявява гордо селекционерът преди първия мач от турнира. Така отборът му решава да атакува, вместо да се защитава.
Но турнирът далеч не минава без скандали и обвинения за домакински рамена (не само едно). Във втората групова фаза Аржентина попада в група с Бразилия, Перу и Полша. Преди последния кръг "албиселесте" се бори за Бразилия за първото място, което ще прати тима на финал. "Селесао" има далеч по-добра голова разлика - 6:1 срещу 2:0, преди последния мач на домакините. Това означава, че Аржентина трябва да победи далеч не толкова слабия тим на Перу с поне 4:0.
Отборът на Меноти вкарва шест безответни гола. Вестниците в Европа и Бразилия гръмват с материали за уговорки по време на най-големия футболен форум. Пише се за това как Видела лично е звънял на президента на Перу - Франсиско Бермудес Моралес, който да осигури перуанците да паднат, а в замяна Аржентина ще им прати огромни количества зърно. Появяват се дори свидетелски показания за това как десетки камиони със зърно поемат към границата. Бразилските журналисти пък наричат двубоя "конспирацията на хунтите", тъй като, както Видела, така и Бермудес Моралес е военен диктатор.
Аржентина стига до финала, където побеждава Нидерландия с 3:1. Даниел Пасарела е първият, който вдига трофея над главата си. Едва ли в цяла Аржентина е имало и един човек, който да не е искал да бъде на неговото място. Неведнъж Марадона е признавал, че след последния съдийски сигнал е избухнал в сълзи. Но не само от щастие, но и от разочарование.
Лентата дава изключителна сила на Пасарела. Той е не само капитан, но, по-скоро, и втори треньор, в чието мнение Меноти се вслушва както за селекцията, така и за постройката на терена. През май всички говорят за младия талант на Архентинос Хуниорс. 17-годишният младок току-що е станал голмайстор на първенството, превзел е младежкия национален тим и е направил дебюта си за мъжкия. И вече има цяла армия от фенове зад гърба си.
Но Пасарела настоява, че на мондиала трябва да бъдат взети по-опитни футболисти. Меноти се съгласява с половин уста. Талантът на момчето е неоспорим, но характерът му не е от най-леките и селекционерът се плаши от сблъсък на егота, ако бъдат събрани заедно с Пасарела в съблекалнята. Името на момчето е Диего Армандо Марадона. "Сърцето ми е белязано от рана, която никога няма да заздравее", казва Дон Диего по този повод. И, не, той никога не прощава нито на Меноти, нито на Пасарела.
Пасарела вкарва само един гол на Мондиал 1978. Защитникът решава, че, за доброто на отбора, ще се грижи повече за работата си в по-задни позиции и ще забрави желанието си да се впуска в атаките. В продължение на един месец по принцип неконтролируемият Даниел се превръща в образцов бранител. По-малко голове, но повече сигурност отзад.
Това обаче не пречи отново да бъде лидерът на тима. Във финала срещу Нидерландия също се проявява като такъв. "Оранжевите" обаче имат сериозни претенции към съдията и смятат, че капитанът на Аржентина на няколко пъти е можело да бъде изгонен. Пасарела удря и един лакът в лицето на Йохан Нескенс - нещо, което също остава незабелязано от съдията.
А още преди началото на финала Пасарела се заяжда с Рене ван Киркоф, който има превръзка на ръката заради контузия. Капитанът на домакините иска шината да бъде свалена, дискусията със съдиите продължава десетина минути, но не успява в исканията си.
Меноти и Пасарела се превръщат в национални герои. А през 1982-ра от тях се очаква да продължат с победите, защото националният отбор е станал още по-силен. Към лидерите, които печелят Мондиал 78, вече е добавен и възмъжалия Марадона. Диего вече е на 21 и е неколкократен голмайстор на първенството. Барселона вече е по петите му.
Аржентина пътува за Испания с огромни очаквания, но се проваля гръмко. Като по чудо излиза от първата групова фаза, но във втората "албиселесте" просто нямат силите да се мерят с италианците и бразилците. Пасарела вижда причина за отпадането в политиката - Фолкландската война, в която Аржентина също претърпява унизителна загуба, приключва на 14 юни 1982-ра, а тимът на Меноти изиграва първия си мач на световното на 13 юни.
Марадона пък е уверен, че аржентинският национален отбор е прокълнат. В автобиографията си Дон Диего пише: "Ние играехме футбол, а те вкарваха голове." Което трябва да е някакъв грях, явно...
Всъщност, причината за загубата е напълно различна. Марадона и Пасарела не се понасят. Два остри камъка брашно не мелят, както са казали старите хора. Меноти така и не успява да разреши спора им. Затова отборът се разделя на два лагера - титулуваните ветерани застават на страната на Пасарела, докато Марадона получава подкрепата на младите и гладни за успехи.
Няколко месеца по-късно Меноти е заменен с прагматика Карлос Билардо. Той е последовател на по-защитния футбол. Затова дори и сега в Аржентина треньорите се делят на два вида - Менотисти и Билардисти. Първите предпочитат атаката, а вторите - по-дефанзивната игра. По един или друг начин, Билардо решава радикално да промени националния отбор и да се отърве от "генералите". Залага на Марадона, който се превръща в новия мотор на тима, докато Пасарела почти не е викан.
През 1982-ра Марадона преминава в Барселона, а Пасарела заминава за Фиорентина. Ривър му утеснява, след като печели седем титли на Аржентина, и решава да излезе от комфортната си зона. В допълнение, големият му приятел Даниел Бертони играе във Флоренция по това време.
"Виолетовите" са отбор, пълен с амбиции тогава. Точно преди пристигането на Пасарела, клубът е купен от ексцентричния бизнесмен Флавио Понтело, който има грандиозни планове за Фиорентина. Собственикът иска да създаде суперклуб, който да се бори с Ювентус, Милан и Интер за титлата и за евротурнирите. Понтело не хаби средства и по време на президентството си купува не само Пасарела и Бертони, но, също така, Пиетро Верховод, световните шампиони Даниеле Масаро и Франческо Грациани, великия бразилец Сократес и др. Именно при него Роберто Баджо прави дебюта си за Фиорентина.
Амбициите са огромни, клубът привлича спонсори като "adidas" и "Opel", но така и не успява да обърне парите в успехи. Юве и Мишел Платини печелят КЕШ, като дори Рома и Верона стават шампион на Италия, докато Фиорентина стига най-много до третото място през сезон 1983/84. А за Купата не успя да прескочи фазата на четвъртфиналите.
Пасарела също не е на познатото си ниво във Флоренция. Не е познатият лидер, нито вкарва огромен брой попадения. Веднъж не се появява на тренировка, като е заловен и да шофира в нетрезво състояние. Треньорът Джанкарло Луис де Систи пък казва, че Пасарела се е интересувал повече от жените отколкото от футбола.
И заради това, Кайзера рядко е викан в националния отбор. Билардо смята, че може да се справи без Даниел. Но, всъщност, квалификационният турнир не се развива по плановете му. През юни 1985-а Аржентина губи от Перу, което още повече усложнява ситуацията. А когато идва време за домакинския сблъсък с перуанците, всичко е заложено на карта. При победа, "инките" ще спечелят групата и ще се класират директно на мондиала, докато Аржентина ще трябва да играе баражи с Паравай, Чили и Колумбия. Билардо не издържа на огромния натиск на феновете и праща повиквателна на Пасарела за последния мач.
На почивката "албиселесте" губи с 1:2. "Монументал" е полудял и настоява Пасарела да бъде пуснат в игра, което се случва през второто полувреме. Впоследствие, Билардо признава, че не е разчитал на 32-годишния Велик капитан, който дори вече не е капитан. Но е решил да успокои феновете: "Искахте Пасарела, ето ви Пасарела!"
И Кайзера има последната дума. В 81-вата минута пада така мечтаният от цяла Аржентина гол. Ударът е на Пасарела, но накрая топката се чуква в нападателя Рикардо Гарек, на когото е записано и попадението. За цяла Аржентина обаче героят от този мач носи едно име - Даниел Пасарела.
Преди началото на световното първенство в Мексико Пасарела и Марадона се изправят един срещу друг, за да си кажат какво мислят за другия лице в лице. Даниел нарича Диего наркоман, а Диего, на свой ред, го напада за безбройните му любовни афери, като, в същото време, го обвинява във всички смъртни грехове и за това, че е бил доносник. За разлика отпреди четири години, вече целият отбор е на страната на Марадона, а друга звезда в тима - Хорхе Валдано, нарича "лайно" Пасарела право в очите.
Това поне е версията на Марадона. Даниел така и не споделя своята, тъй като не желае темата да се коментира повече публично и предпочита да не говори за скандалите си с Дон Диего.
Кайзера претърпява огромна морална загуба. Пътува за световното първенство, но не изиграва нито един мач. Трябва да гледа от пейката Божията ръка и Гола на века, двата гола на Марадона срещу Белгия, както и победата на финала срещу Германия. Пасарела дори тренира отделно. Явно, е знаел, че няма шанс да получи дори минута от Билардо. В първите седмици дори обявява гладна стачка, но не под формата на протест, а защото се страхува Марадона да не сложи нещо в храната му.
Така, Марадона вдига трофея над главата си в края на първенството и Пасарела отново става шампион, но без да е докоснал топката веднъж по мексиканските терени. И, все пак, той е единственият двукратен световен шампион на Аржентина.
След края на активната си кариера, Пасарела преминава в треньорството и веднага застава начело на Ривър Плейт, където се завръща да играе през 1989-а. Няма кой знае какви успехи като треньор, но заради огромния си авторитет в Аржентина, стига дори до националния отбор. Кой да предположи обаче, че от толкова фриволен футболист ще излезе изключително строг специалист?
Пасарела налага постоянни глоби на футболистите си, а преди Мондиал 98 тръгва на лична вендета срещу дългите коси в отбора. Фернандо Редондо и Клаудио Каниджа отказват да отрежат косите си, заради което не са викнати да играят във Франция, където "албиселесте" отпада на четвъртфиналите от Нидерландия.
След това треньорската кариера на Пасарела започва да залязва. Води уругвайския национален отбор без особен успех, след което се разделя с Парма след скандал, става шампион на Мексико с Монтерей, след което напълно се проваля с Коринтианс и Ривър.
Конфликтът му с Марадона угасна в годините, въпреки че през 90-те се разгаряше от време на време. Пасарела не пропусна да разказва надълго и нашироко за нарко подвизите на Дон Диего по време на Мондиал 94. Марадона пък му го върна четири години по-късно, изтъквайки "треньорските умения" на стария си съотборник-съперник.
Но трябва да се отбележи, че когато Марадона застана начело на националния отбор, Пасарела се въздържа от критики, Дори бе един от най-големите поддръжници на Аржентина на Дон Диего по време на световното през 2010-а дори и след унизителната загуба от Германия.
Съвсем скоро Пасарела ще навърши 67 години, като в момента е президент на Ривър. Преди няколко години успя да зарови томахавката и на въпрос кой е най-великият аржентински футболист в историята Пасарела посочи Марадона. Същият Марадона, с когото не спираха да се карат осем години в националния отбор и още няколко след това. Но както Пасарела нямаше да е този, който го познаваме днес, без Марадона, същото важи и за Дон Диего.
