Земята е кръгла, слънцето изгрява от изток, всички мразят Роби Савидж!
Клишетата са клишета, защото са верни. Роби Савидж е една от най-култовите фигури подвизавали се в английската Висша лига. "Подвизавали", всъщност, е неподходящо в случая, защото уелсецът с дълга руса коса, татуировка на логото на "Armani" и къс душевен фитил изигра 350 мача в най-високото ниво на английския футбол. Него или го мразиш, или го харесваш. По-често - първото. Още преди да е изиграл първия си мач като професионалист, Роби получава смъртни заплахи...
***
Началото за неговата кариера е повече от обещаващо - печели младежката ФА къп с тима на Манчестър Юнайтед през 1992 година редом до Дейвид Бекъм и братята Невил. Роби подписва и професионален договор с "червените дяволи", но така и не изиграва нито един мач за тима. Вместо това през 1994-та е повикан в офиса на сър Алекс Фъргюсън.
"Момче, не си достатъчно добър", отсича шотландецът, повдигайки очилата си. След този разговор Савидж попада в болница след катастрофа, в която си отива възрастен мъж. Лежейки в здравното заведение, Роби получава неочаквано телефонно обаждане. От другата страна е мениджърът на Крю Аликзандра Дарио Грейди, който му предлага да подпише с клуба. Роби е на върха на щастието, независимо че отборът се намира във Втора дивизия, тогава четвъртото ниво на английския футбол. 210 паунда на седмица... Важно уточнение е, че Савидж е родом от Рексъм, кръвния враг на Крю. А съдбата си прави лоша шега с него. Жребият за новия сезон определя Крю да играе с Рексъм още в първия кръг. И ако дотогава на феновете в родния му град Роби е пълен анономник, той мигновено се превръща в предател, защото ще играе за врага.
"Не бях изиграл и един професионален мач и вече получавах смъртни заплахи", разказва Савидж.
Крю губи с 0:1, а Роби предлага на част от съотборниците се да полеят първия мач в пъб и да поиграят снукър. И още в първите минути в кръчмата бутилка с бира полита към главата на уелсеца. Хвърля я фен на Рексъм. Не уцелва, но случаят е съдбовен. Показва, че Роби никога няма да остава незабелязан. Най-меко казано.
Добрите игри на Савидж помагат на Крю да стигне до втория ешелон, а той е трансфериран за 400 хил. паунда в Лестър. Началото отново е обещаващо.
"В деня, в който подписах първия си договор в Премиършип, отидох да си купя порше. Беше нещо смесено между розово и лилаво. От шоурума искаха да го проверят технически още веднъж, но нямах търпение да натисна педала. Взех един приятел и потеглихме към центъра на града, за да покажем колата на хората", разказва Роби.
Каръкът е пълен. Само след няколко мили моторът гръмва, а новобогаташът е принуден да бута мощната машина с бели панталони по града. Пресата е супер доволна: "От този ще излизат истории непрекъснато", шушукат си журналистите. И това се оправдава напълно.
На терена Роби е кибритлия. Често получава картони и е цар на симулациите. Сериалът "Всички мразят Роби" прави своята британска премиера във финала за Купата на лигата срещу Тотнъм през 1999-а.
Цял мач Роби провокира Джъстин Единбърг вербално, а в един момент прави "шпагат в сливиците" срещу него. Последният изстрелва юмрук, но не уцелва целта, а само закача дългата му коса. Като истински артист, Савидж се строполява на земята, а Единбърг е изгонен. Тотнъм все пак печели след продължения с 1:0, но Роби вече е обединителен образ за омразата на феновете на "шпорите".
"Драматургията в моята личност е дълбоко закодирана заради майка ми - разказва уелсецът. - Тя имаше къс фитил. Веднъж след безобиден спор с баща ми потроши цялата кухня. Аз стоях до него и двамата просто гледахме как прави на сол всички чинии, купи и чаши."
Излизането на Роби от стадиона често е съпроводено с плюнки от трибуните, а освиркванията са задължителни. Савидж се кара с треньори, журналисти, клубни шефове, мениджъри... В навечерието на мач на националния отбор на Уелс срещу Италия селекционерът Боби Гулд го гони от хотела. Причината - треньорът вижда по телевизията промо клип на мача, в който Савидж разкъсва фланелка на Паоло Малдини и я хвърля на земята.
Мразен от феновете на противника, Роби е силно подкрепян от своите.
Феновете на Бирмингам имат основание да му се сърдят, след като подава молба да бъде трансфериран в Блекбърн. Обяснението - да бъде по-близо до родителите си. Географията и математиката обаче на са най-силната му страна. Блекбърн е на 72 мили от родния му град, а Бирмингам - на 70...
Омразата към Роби е навсякъде. Той е освиркан дори на шампионата на Великобритания по дартс, когато камерите го улавят в близък кадър, а прякото предеване върви и на огромни видеоекрани. На съдиите им се налага да успокояват страстите, а играчите тепърва да намират своята концентрация.
Една култова история с Роби влиза освен във вестникарските заглавия и в спортния съд на Футболната асоциация на Англия. Лестър играе с Астън Вила, а вечерта преди срещата Роби има проблеми със стомаха.
"10 минути преди началото на срещата трябваше спешно да ида до тоалетна. Имах две опции - да се нa***а в гащите или да намеря място в непосредствена близост, където да свърша работа", връща се към един от абсолютните хитове в лудата си кариера Роби.
Тоалетна се намира. Но тя е в съдийската стая на международния топрефер Греъм Пол.
Роби не затваря вратата след края на операцията, а арбитърът надушва нещо нередно. Случаят струва 10 000 паунда на Роби, а "тоалетната афера" цяла седмица е в челните заглавия на таблоидите.
"Поне родителите ми не прочетоха, че не съм си измил ръцете след това", хили се Роби.
Днес лошото момче е постоянен коментатор на ВВС за мачовете от Висшата лига, подкрепя кампании за борба с деменцията (баща му почива от тежка форма на болестта, б.а.). Роби вече е "човекът, който мразим да обичаме".
Има напредък, нали?
А синът му Чарли подписа професионален договор с Манчестър Юнайтед през миналата 2021-ва и дори направи дебюта си за клуба при 1:1 срещу Йънг Бойс в Шампионската лига.
За Савидж ще продължава да се говори, това е повече от сигурно.
