По принцип водната топка е доста труден и комплексен спорт.
Но мачът, за който ще ви разкажем, не е просто противопоставяне на умения и издръжливост в басейна. Превръща се в кървава битка на политическа основа.
Но първо кратка историческа справка.
Унгарското въстание
През 1956 г. се случва събитие, което можете да срещнете по различен начин: Унгарското въстание, Унгарската революция и дори Унгарското контрареволюционно въстание. Всичко започва на 23 октомври с протестно шествие на студенти и интелектуалци в Будапеща. На демонстрацията се стига до сблъсъци, които прерастват във въстание. Хората протестират срещу просъветския режим в Унгария, настоявайки за изтегляне на съветските войски, разположени в страната след Втората световна война.
Срещу митинга са противопоставени силите на държавна сигурност на Унгарската Народна Република, но противниците на режима успяват да превземат редица обекти и да разоръжат някои военни части. Под техен контрол попадат оръжеен склад и фабрика за боеприпаси. Ситуацията ескалира и Съветският съюз се намесва. Москва решава да изпрати войска в Будапеща, за да помогне на местните власти "за възстановяване на реда и създаване на условия за мирна творческа работа".
Планът на СССР проработва, но във въстанието загиват около 4 хиляди души, повечето от които (2,5-3 хиляди) на страната на бунтовниците. До 10 ноември въстанието е потушено напълно, след което започват масови репресии. Повече от 26 хил. души са подложени на преследване, а впоследствие много от тях са осъдени на затвор. Около 350 участници във въстанието получават смъртни присъди. След събитията от есента на 1956 г. 200 хил. унгарци напускат страната. В посткомунистическа Унгария пък 23 октомври, датата на която започват протестите, е обявена за национален празник.
Както може да се предположи, унгарските събития предизвикат огромен световен резонанс. Нахлуването на съветски войски в Унгария е осъдено от редица страни, което е отразено в резолюция на Общото събрание на ООН.
Олимпийските игри
По-малко от две седмици след потушаването на въстанието - на 22 ноември - започват Олимпийските игри в Мелбърн, Австралия. Игрите са летни, въпреки че в Европа е есен, и са съобразени с особеностите на местния климат. Но наред със стремежа към победи, рекорди и медали унгарските събития са основна тема на най-големия спортен форум. В знак на протест срещу действията на СССР делегациите на Испания, Холандия и Швейцария бойкотират Мелбърн' 56.
Унгарците пристигат на Игрите, но в намален състав. Някои от спортистите решават да останат вкъщи, страхувайки се за безопасността на близките си. Тези, които поемат за Австралия, първо пътуват с автобус до Прага, тъй като летището в Будапеща е блокирано и почти не се осъществяват изходящи полети.
Някои от унгарските спортисти, сред които и ватерполистите, тръгват в разгара на събитията. Бившият национал Ервин Задор си спомня, че в цялата група имало само един, който знаел английски. Купили вестник на летището и се ужасили.
"Той каза, че руснаците са се върнали, за да бомбардират Будапеща, революцията е свършила и са започнали репресии. Отговорих му: "Това е краят. Няма да се прибера повече никога!"
Мачът
По това време Унгария е водещата световна сила във водната топка. "Маджарите" газят всичко по пътя си на големите първенства, а на 6 декември 1956-а им предстои двубой от финалната фаза на Олимпийските игри срещу СССР. Преди събитията в Будапеща двата тима поддържат приятелски отношения, но бившият играч на съветския отбор Виктор Агеев, който пропуска въпросния двубой, си спомня, че в Мелбърн унгарците не ги поздравяват и напускат безмълвно басейна, когато се засекат за тренировка.
Когато настава часът за двубоя СССР - Унгария от предпоследния кръг на финалната група, настава огромно вълнение, а интересът е безпрецедентен в историята на водната топка. В 6-хилядната зала се наблъскват над 8 хил. зрители, а билетите, които са с номинал от 1 долар, "на черно" вървят по 35-40.
Обяснимо, унгарците не гледат на този двубой само като на спортно събитие. Искат мъст! Мъст за народа и страната си. И измислят стратегия далеч от спортното майсторство и тактика.
В онези години руският език се преподава във всяко унгарско училище, така че спортистите го знаят добре. И решават да го използват като най-мощното си оръжие - да ругаят и кълнат съветския съперник на майчиния му език.
"Решихме, че ако се ядосат, ще започнат да ни скачат на бой - разказва Задор. - А ако започнат да го правят, няма как да играят добре. Тогава ще ги победим и ще спечелим олимпийската титла. От 10-годишен бях учил руски. Надявахме се, че те ще реагират физически на нашата вербална агресия."
И боят настава. Фаулове, сблъсъци, обиди...
Известно време съветските ватерполисти се опитват да не реагират на провокациите, но постепенно ситуацията става все по-напрегната и по-напрегната. "Готвехме се за тежък мач с унгарците, а не за кървава битка", спомня си играчът на СССР Юрий Шляпин. В басейна обаче надделява второто.
Вратарят на съветския отбор Борис Гойхман свидетелства как унгарският нападател Деже Гярмати неочаквано ударил по главата легендарния Петер Мшевинирадзе. Здравият като канара, почти двуметров, грузинец обаче стиска зъби. Понася и втори удар, въпреки че освен ватерполист, е и състезател по вдигане на тежести. Планина от мускули.
(Между другото, по-долу е една легендарна снимка на съветския спортист с внучето му.)
В един момент "маджарите" започват да берат плодовете на подлия си план. В четвъртия период отборът, който е яростно подкрепян от многобройни унгарски емигранти на трибуните, повежда с 4:0. Един от головете е дело на Ервин Задор. Отбелязват още Деже Гярмати, Гьорд Карпати и Антал Болвари. И тогава се случва събитието, благодарение на което този мач влиза в историята.
Малко преди края съветският национал Юрий Прокопов удря зверски Ервин Задор в областта на дясното око. Версиите за случилото са различни. Едни твърдят, че Прокопов първо е понесъл удар, след което е отвърнал. Унгарецът пък се кълне, че само е обидил противника, следвайки предначертаната стратегия.
От лицето на Задор руква кръв, която оцветява водата около него, а на трибуните става страшно. "Маджарските" фенове и без това са настръхнали, а тази случка ги изкарва от кожите им. Стотици се втурват към басейна, плюят и замерят съветските ватерполисти с предмети.
С големи усилия ситуацията е овладяна, унгарците печелят мача и продължават пътя си към олимпийската титла.
При успех СССР би запазил шансовете си за първото място, тъй като в последния рунд му предстои среща с аутсайдера Германия, но съветските ватерполисти не намират отговор на тактиката на "маджарите".
В решителния им мач с Югославия Задор не играе. Отокът на лицето му е сериозен и не вижда добре. "Исках да заплача, но не можех - спомня си той. - Пет години тренирах и бях чакал това, но така се случи."
Веднага след Мелбърн' 56 повече от половината от унгарския отбор не се завръща у дома и търси политическо убежище в Австралия. Не само ватерполистите - общо 100 унгарски олимпийци - не се прибират в страната си.
Националите на СССР пък се опасяват, че представянето им ще бъде счетено за политически провал с всички възможни последици от това.
Виден спортен функционер, който е част от олимпийската делегация, обаче успява да убеди Москва, че ватерполистите са се държали "абсолютно коректно и заслужават поощрение, а не санкции". В резултат на това Мшевениерадзе получава титлата заслужил майстор на спорта.
Почти половин век по-късно, през 2002 г., бившите играчи на съветския и унгарския отбор си разменят извинения и се помиривят. Но "Кръвта в басейна" си остава един от най-скандалните епизоди в цялата олимпийска история.
***
Ервин Задор е единственият унгарски национал, който никога не се завръща в родината си, дори след демократичните промени в Унгария. Установява се в САЩ, където работи като треньор по плуване.
Въпреки че участниците в този мач от съветска страна щастливо се измъкват от неприятностите, тяхното представяне в Мелбърн' 56 в никакъв случай не се приема за успех. Едва 46 години по-късно целият отбор е удостоен със званието заслужил майстор на спорта.
Справедливостта все пак възтържествува, макар и с голямо закъснение...
